B РАННАТА утрин на 17 юни 1942 г. нацисткият шпионин Джордж Джон Даш звъни от хотелската си стая във Вашингтон директно в щабквартирата на ФБР.

Даш разкрива на ФБР агентите един от най-мащабните планове на нацистите. Мишените са стратегически: Ню Йорк и мостовете му, жп линията и водните шлюзове на река Охайо и железницата в Алтуна, Пенсилвания.

В списъка на целите за унищожение са и железопътното депо и гарата в Нюарк, фабриките за алуминий в Тенеси, Ню Йорк и Илиноис, заводът за криолит на компанията "Пен Салт" и водноелектрическата централа на Ниагарския водопад. Всички те е трябвало да бъдат взривени и сринати със земята. Операцията е свръхсекретна и за нея са избрани разузнавачи, преминали специално обучение в школа за саботьори и шифровчици край Берлин. На 13 юни 1942 г.

нацистката подводница

U-202 Innsbruck доближава Амагансет - на 115 мили източно от град Ню Йорк. С нея Ернст Петер Бергер, Хайнрих Харм Хайнк, Ричард Квирин и Даш стигат до Лонг Айланд. Стъпвайки на брега, Даш и екипът му заравят огромни запаси експлозиви и оръжие. Носят немски униформи, въпреки че двама от тях имат американско гражданство. Идеята е проста: ако бреговата охрана ги залови, да се представят за дезертьори. Още през нощта четиримата се преобличат в цивилни дрехи и тръгват за Ню Йорк. С втората подводница U-584 Едуард Джон Керлинг, Вернер Тиел, Херман Ото Наубауер и Херберт Ханс Хаупт акостират край Понте Ведра бийч, Флорида, южно от Джаксънвил. На 16 юни 1942 г. се качват на влакове за Чикаго и Синсинати. Диверсантите се отправят към крайните си цели, за да подготвят експлозивите и да действат координирано в деня "Х". Фюрерът очаква пълен триумф и никакви засечки в плана. Кръстник

на операцията е адмирал Вилхелм Канарис, шефът на военното разузнаване Абвер. Кодовото име на акцията е "Пасториус" - от Франсис Пасториус, основател на първата немска колония "Джърмънтаун" в Америка. Хитлеровата военна машина залага твърде много на серията от атентати. Сред целите са заводите за алуминий, от който зависи пряко военното самолетостроене. "Ето защо Райхът финансира шпионите си със 175 200 долара кеш. От тях ФБР открива 174 588 долара. За две седмици те са изхарчили само

612 долара за дрехи

храна, пътуване и хотели, както и за един подкуп от 260 долара", пише в архивен доклад на ФБР.

Шокът е пълен, когато в Германия узнават за предателството. Минути след телефонното обаждане на Даш мъжете са арестувани, без да извършат дори и един терористичен акт. Изправени са пред седемчленна военна комисия, свикана със специалните инструкции на президента Франклин Рузвелт. Признати са за виновни по 4 точки от обвинението: 1. нарушаване на закона на войната; 2. нарушаване на член 81 от разпоредбите за войната, забраняващи предоставянето на разузнавателна информация на врага; 3. нарушаване на член 82 от същите разпоредби, осъждащи шпионажа; 4. престъпна

конспирация

за осъществяването на престъпленията по точки 1 - 3. Делото Ex parte Quirin е от изключителна важност и се води в Министерството на правосъдието във Вашингтон. Осемте Хитлерови агенти са осъдени на смърт. Никой не е знаел за решението на Даш да се обади на ФБР освен Бергер. Шестима са екзекутирани на електрическия стол в затвора на окръг Колумбия. Рузвелт намалява присъдата на Даш и Бергер, отчитайки факта, че предават останалите. Първият получава 30 години зад решетките, а вторият - доживотен затвор. През 1948 г. президентът Хари Труман подписва заповед да бъдат депортирани в американската зона на окупирана Германия.

Присъдата

НИКОЙ в Америка не е знаел докъде е щял да стигне планът на Райха, ако Даш не се бе обадил на ФБР. Както и ако Бергер бе останал лоялен на Хитлер. Присъдата на Върховния съд на САЩ е произнесена на 31 юли 1942 г. с особено мнение, допълнено на 29 октомври.

В заключителната си част тя гласи: "... законът на войната разграничава ясно въоръжените сили от мирното население на воюващите нации, а също и бойците, служещи си със законни и с незаконни средства. Когато войници, спазващи закона, бъдат залавяни, те са военнопленници. Но когато бъдат залавяни бойци, служещи си с непозволени средства, те подлежат на съд пред военни трибунали и наказание заради действията им.

Шпионинът, който тайно и без военна униформа, преминава границите на противника във време на война, с мисията да събира информация и да я предава на врага, или войник, който без униформа премине границата, с цел да убива или разрушава, са примери за воюващи, които не могат да имат статус на военнопленници. Те са нарушители на закона на войната и подлежат на съдебен процес и присъда от военен трибунал."

Четете още:

Военнопленници копали тунелите за влака с 300 тона злато на нацистите. Подземната мрежа от проекта “Гигант” така и не била завършена

Хитлер не е избягал с подводница в Аржентина, нито пък се е укривал в тайна база на Антарктида. Какво успяха да докажат учените?