• 40% от населението измира, а цар Иван Шишман няма никакъв шанс да се  противопостави на султана
• През XVIII век Османската империя е покосена от болестта и това подпомага Българското възраждане

Една от малко известните причини за падането на България под турско робство е чумната епидемия, която покосява Балканите през ХІІІ-ХІV в. Според някои изчисления тогава е засегнато близо 40% от населението. Това заяви пред "168 часа" още през 2018 г. археологът Мария Христова

"Чумните епидемии са ярък пример за влиянието на пандемиите върху историческия процес - разказва Христова. - Първата, за която има свидетелства в писмените извори, е от VІ в. - периодът на управление на император Юстиниан І, откъдето е и прозвището "Юстинианова".

Тя подкопава мощта на империята

и оказва пагубно влияние върху нейната икономика, военен потенциал и съответно контрол над териториите. Империята губи част от източните си провинции, а в началото на VІІ в. рухва и Дунавският лимес (границата на Римската империя по река Дунав - бел. ред.). В крайна сметка етническата и политическата карта на Балканския полуостров се променят. Подобна ситуация наблюдаваме и през ХІV в., когато нашествието на турците е максимално улеснено от срива на демографския потенциал на християнските държави. За съжаление, болестта не оставя следи по костите и нямаме точни данни за заразените. Въпреки това са правени опити за подобни изчисления и се смята, че около 40% от населението е било засегнато. Това, съчетано с политическата раздробеност на държавата, предопределя падането ни под османско робство. Имаме всички основания да смятаме, че цар Иван Шишман не е разполагал с достатъчно военен потенциал, за да се противопостави на нашествениците. Същото важи и за Византия и Сърбия, които като нас са били покосени от чумата".

Самата чумна пандемия, известна като "Черната смърт" и покосила цяла Европа, избухва в Централна Азия и е пренесена в Европа от татарите.

"Оттам, по търговските пътища през Крим прониква на Балканите," обяснява Христова.

В Западна Европа има масови гробища,

където са полагали починалите от страшната болест, но у нас е по-различно.

"Тук въпреки трагедията са се грижели да погребват мъртъвците съгласно християнския обряд, поединично", споделя Христова. С този кошмар българите (както и останалите балкански народи) се борят векове наред. "Това е отразено и в появата и развитието на иконографията на св. Харалампий, където той е представен като "връзващ чумата" - споделя археоложката. - Причината се корени в отказа на османските власти да приложат санитарно-карантинни мерки, подобни на тези, предприети в Европа. Зад този отказ се крие религиозният фатализъм, присъщ на исляма." За разлика от мюсюлманите християнското население се самоорганизира и въвежда новите правила.

Това води до нов обрат в етно-демографските процеси - постепенно християнското, респективно и българското население нараства, докато мохамеданското намалява.

"Всъщност именно това подсигурява демографския потенциал на българското Възраждане", обяснява Христова.

В годините на чумната епидемия с нейните пикове и спадове, особено разпространение получава

"чудодейното лекарство" териак,

възприемано като панацея. 

Това лекарство е създадено от цар Митридат VI някъде след 134 г. преди Христа като противоотрова. Впоследствие при древноримския лечител Гален, живял между 129 г. и 216 г., тя е подобрена, като са добавени повече билки.

Има запазени сведения, че това лекарство е приложено и върху деспот Войсил, който лежал около три дни като мъртъв, след като ял гъби. Това попречило да се яви при своя сюзерен - византийския император. Териакът имал над 60 съставки.

"На базата на опиума е, но в него има много билки, както и екзотики като месо от мъжка усойница, убита при пълнолуние", разказва археоложката.

Заради териака цели държави са водели истински търговски войни. Венеция се самопровъзгласява, че единствено тя произвежда териак, който действително помага. Обвинява останалите центрове на Балканите, че създават фалшификати, за да мамят хората.

Териакът дълго се е възприемал като панацея, но едва

лечението на шарката полага основите

на съвременната превенция - ваксината. Тя е базирана на инокулацията, описана от съпругата на британския посланик при Високата порта лейди Мери Монтегю. "Видяла, че на здрави хора слагат частици от шарка, след което те вдигали лека температура, но в рамките на 1-2 дни всичко преминавало - разказва Христова. - При това във времена, когато тази болест била истински бич. Благодарение на описанията на този подход е разработена съвременната ваксина. При нея е използван материал от крави, откъдето произлиза и името на самата ваксина (vacca - крава). Така епидемиите от вариола започват да се овладяват, а България е една от първите страни в световен мащаб, които се справят с проблема" .