Лична трагедия пречи на първия римски император да осигури пряк наследник на трона

Статуята, открита на 3 юли в античния град Хераклея Синтика, е на един от двамата братя – Гай Юлий Цезар или Луций Юлий Цезар. Те са внуци на римския император Октавиан Август, който ги осиновява. Това обявиха ръководителят на проучването проф. д-р Людмил Вагалински (Национален археологически институт с музей при БАН) и изкуствоведката д-р Арина Корзун (Институт за балканистика с Център по тракология при БАН). Това стана на нарочна пресконференция в Историческия музей на Петрич, на която те разкриха чий образ вероятно е представяла скулптурата. Според Корзун

статуята е по-скоро

на Луций,

но няма 100% сигурност за това твърдение.

Така или иначе, явно тя е свързана със съдбата на Октавиан Август, първия римски император (27 г. пр.Хр. – 14 г. сл.Хр.), който макар никога да не е претендирал за титлата, е основател на Юлиево-Клавдиевата династия, от която са първите пет императори на Рим. Но усилията му да осигури линия на наследяване са белязани както от политическа амбиция, така и от лична трагедия и в крайна сметка завършват с провал. Август се жени три пъти, въпреки че първият му съюз, с доведената дъщеря на Марк Антоний Клодия Пулхра, не е бил консумиран. Дъщеря му Юлия (39 пр.Хр. – 14 г. сл.Хр.) е единственото негово биологично дете от брака му със Скрибония, който е разтрогнат в деня на раждането , за да се ожени за Ливия Друзила.

По чисто стратегически причини, за да осигури политически съюзи, Юлия е омъжвана три пъти от баща си. Първоначално за Марцел, племенника на Август, който починал млад. След това през 21 г. пр.Хр. за Марк Агрипа, най-доверения генерал на императора. С него имат пет деца заедно: Гай Цезар, Луций Цезар, Юлия (Младша), Агрипина (Старша) и Агрипа Постум. За да си осигури приемник от своята кръв, Август решил да осинови двама от внуците си - Гай Цезар (20 г. пр.Хр. – 4 г. сл.Хр.) и Луций Цезар (17 г. пр.Хр. – 2 г. сл.Хр.), един от които вероятно е изваян и на статуята от Хераклея Синтика.

Историците свидетелстват, че бил много привързан към тях -

лично ги е обучавал

да четат, плуват

и дори да имитират неговия почерк. Съвсем логично ги обявил и за свои наследници. За неговата привързаност свидетелства и фактът, че Тиберий, осиновеният му син от Ливия, през 5 г. пр.Хр. се оттеглил чак на остров Родос, както се твърди, поради специалното внимание, което Август показва през тази година на Гай Цезар, по-големия от двамата синове на Агрипа и Юлия, които той е осиновил.

За негово нещастие съдбата им била трагична - и двамата внуци умират млади, подкопавайки плановете на Август и оставяйки го да се бори за нов наследник. Гай Цезар, който е бил изпратен от Август в източните провинции на империята, загива в схватка през 4 г. сл.Хр. на около 24-годишна възраст. А Луций Цезар е назначен за наместник в Испания с титлата пропретор.

По пътя към провинцията обаче едва 20-годишен се разболява и умира в Масилия (съвр. Марсилия, Франция) през октомври 2 г. сл.Хр.

Кремират ги и двамата, а техните урни са поставени в мавзолей край Рим.

Трагедията, която преживява императорът със загубата им, ги превръща в доста популярни фигури, посмъртно на тях са посветени много чествания, което доказва и археологическата находка от нашите земи, но така Октавиан отново остава без преки наследници. Третият брак на дъщеря му, след смъртта на Агрипа, е пълен провал – през 11 г. пр.Хр. тя е омъжена за своя доведен брат Тиберий - съюз,

който е нещастен

и политически мотивиран

Въпреки всичко те имат едно дете, но и то умира още в невръстна възраст.

Скоро на императора докладвали, че този брак не върви – имало постоянни скандали и дори се говорело, че дъщеря му открито изневерява на съпруга си. Нещо повече – без официален развод тя живеела отделно от съпруга си. През този период на Юлия приписват и участие в многобройни оргии, една от които се състояла през нощта на римския форум.

През цялото време Август получавал достоверни сведения за начина на живот на дъщеря си, но прекалено голямата му обич към нея не му позволявала да я накаже. Накрая, през 2 г. пр.Хр. търпението на императора се изчерпало.

Почувствал, че имиджът му на справедлив владетел и бранител на семейните ценности е накърнен, Август я нарича "болест на моята плът" и изпраща писмо от името на Тиберий, с което й дава развод. Юлия е обвинена в разврат, измяна и дори заговор за убийството на Август.

По последното обвинение, според римските закони, я грозяла смъртна присъда – за отцеубийство Юлия трябвало да бъде хвърлена в р. Тибър,

завързана в чувал

с бясно куче,

змия и петел

Все пак баща й се смилил и вместо най-жестокото наказание предпочел да я изпрати на заточение на самотното островче Пандатерия (дн. Вентотене) край брега на Тиренско море.

На малкото парче земя с площ от 1,5 кв. км било строго забранено да ходят мъже без разрешението на императора, а предишните й любовници били принудени да се самоубият.

Позволение да сподели участта на Юлия получава единствено майка й Скрибония, която заминава заедно с нея. През 7 г. Август все пак им позволява да напуснат острова и да се заселят в Регия (съвр. Реджо ди Калабрия, Италия), но след смъртта му Тиберий намалява средствата, отпускани за издръжката на Юлия, и тя умира от глад скоро след баща си.

В крайна сметка

преждевременната смърт

на любимите внуци

на Октавиан Август има огромен ефект върху хода на историята. Макар да е имал трудни отношения с него и да не го е предпочитал (Август е на около 67 години, а Тиберий - на 42), императорът е принуден да признае Тиберий за наследник на трона. Впоследствие неговото управление често е критикувано като все по-автократично и белязано от параноя. За разлика от осиновителя му, римляните нямали високо мнение за него. Затова допринасяли и отблъскващата му външност, грубите му нрави, неговата упорита мълчаливост, антипатичното му и пъпчиво лице, както и пословичната му саможивост.

Затова народът посрещнал новината за смъртта му с радост и викове "Тиберий в Тибър!".

След него обаче на трона се настанява истинска карикатура – Калигула (12 г. сл.Хр. – 41 г. сл.Хр.). Той се явява правнук на Август от дъщерята на Юлия Агрипина Старша, но по време на управлението си, недоволен от произхода си от Агрипа, разпространил слуха, че майка му Агрипина е дъщеря на Юлия от връзката със собствения й баща. Краткото му управление започнало много бляскаво, именно заради родството му с Август, което той не пропускал да подчертава, но скоро след идването си на власт той развил "мозъчна треска". Тъй като древните източници единодушно описват Калигула като луд тиранин и с множество скандални истории, приключили с

принудително

асистирано

самоубийство,

той се превръща в нарицателно за лош управник, както никой друг владетел от древността.

Надминава го вероятно само неговият наследник Нерон (37 г. сл.Хр. – 68 г. сл.Хр.), който се явява праправнук на Август чрез Агрипина Младша.

Неговото управление е печално известно с упадъка, преследването на християните и Големия пожар в Рим. Макар и наследници на Октавиан, тези

двама изключително

жестоки императори

сриват репутацията на династията и допринасят за спада на общественото доверие в принципата.

Така, въпреки усилията на Август, Юлиево-Клавдиевата линия завършва със смъртта на Нерон през 68 г. сл.Хр., което потапя Рим в гражданска война, известна като Годината на четиримата императори.

На този фон можем само да гадаем какво щеше да стане, ако любимите осиновени внуци на първия император не бяха загинали млади. И има голяма вероятност при такова развитие, със здравата основа, положена от Август, Римската империя, просъществувала в различни форми близо 1500 години, да беше дори още по-успешна.