Основните страхове в момента са свързани със загуба на работа или изпадане в по-долра класова категория, за здравето и за децата, казва социологът

- Г-н Асланов, как ще коментирате проучване на „Евробарометър", че тревожността у българите от бедност нараства.

- Не обичам да коментирам чужди данни. Страхът от бъдеща бедност в ранга на страховете на българите отдавна се подрежда на по-задно място. В последно време растат притесненията от въвличане на страната във военен конфликт или от последиците от този конфликт, от бежанска криза – през последните два месеца тези страхове растат.

- Но донякъде ни е заложено да се чувстваме по-бедни и по-нещастни от всички останали и това се отчита от всички класации в ЕС.

- По принцип българинът е склонен да преувеличава нещастието си дори когато не се чувства нещастен. Имаме си я тази национална черта. Както и когато говорим за бедност, има основание да я преувеличаваме. Например по данни на нашите проучвания близо 11% от тези, които в анкетна ситуация твърдят, че живеят по-зле от другите, получават доходи над средните. Затова се питам - риторично, разбира се – дали не е възможно подобна декларация в анкетна ситуация да се дължи на някоя специфична нашенска особеност - от типа „аз живея зле, защото имам само една кола, а комшията има две". Не казвам, че това може да е причина, но не мога да изключа, че се прави подобно сравнение – „не живея бедно, но живея по-бедно от други, които познавам".

Това определено не е характерно за представители на други нации. Затова смятам, че ако не се провери достоверността на декларираното в анкетна ситуация с допълнителни въпроси и филтри, най-вероятно ще излезе, че опасенията от бедност растат и че сме най-нещастни. И причината е, че ние обичаме да оглавяваме подобни класации, но това може да не отговаря на истината.

- Факт е, че в последните години доходите растат, вече не сме на последно място по доходи в ЕС, а на предпоследно, и никога досега българинът не е пътувал толкова много, а пътуванията с цел почивка не са услуга от първа необходимост, а лукс.

- Вярно е, че през последния четвърт век стандартът се повиши, средният доход в началото на века в сравнение със средния европейски доход бе 28%, а сега е над 67%. Не е възможно това увеличение да не се чувства и да не се отчита. Затова допускам, че сигурно има друг вид страхове, като един е много по-типичен - страхът от загуба на работното място, ако човекът го оценява като добро.

- Аз също си помислих, че с масовото навлизане на машини, изкуствен интелект тези страхове са на дневен ред.

- Можем да гадаем, но не е редно. По-важното е, че потвърждение на такива данни не можем да дадем. Ние смятаме, че страхът от война у нас е по-висок, отколкото този на поляци и румънци, които са в гранични зони, а страхът от война в прибалтийските републики е много по-висок от този на българите.

- Какво сочат вашите данни, какви са основните страхове на българите?

- Страховете са свързани със загуба на работата и изпадане в по-долна класова категория, страхове за здравето и живота, има страхове за сигурността и перспективата най-често за децата и следващите поколения, в последно време се забелязва ескалация на страха от въвличане на България във въоръжен конфликт.

От друга страна, ако се зададе въпрос дали човек го е страх от бедност, няма човек на планетата, който да не отговори положително.