Катастрофа обръща живота на шампиона, спортът му връща всичко

За атлетиката го открива случайно Радослав Тодоров, който се връща от САЩ да се грижи за парализирана си сестра Даниела

Ружди Ружди вече е двукратен паралимпийски шампион. И е един от най-добрите атлети в света в момента - в Париж конкуренцията въобще не успя да го докосне. И ако не бяха лошите атмосферни условия, със сигурност щеше да подобри световния си рекорд във хвърлянето на гюле.

А попада в спорта съвсем случайно - покрай рехабилитацията си в санаториума в Павел баня. Ружди е парализиран от кръста надолу още на 17 години. В един фатален ден като буен тийнейджър краде ключовете от семейния автомобил и го подкарва от родното Глоджево към съседното Сеново. Кара без колан. Катастрофира, излита от автомобила и е притиснат от него. Оцелява, но е парализиран.

По същото време в Павел баня се лекува и голямата ни надежда в леката атлетика Даниела Тодорова. Също пострадала, но покрай спорта. Едва 12-годишна започва да тренира лека атлетика в родния Казанлък под ръководството на легендата Цветанка Христова. В началото е спринтьорка и участва в скока на дължина, но откривателят на Христова и един от най-великите ни треньори - Петър Рахманлиев, я насочва към хвърлянето на копие.

След завършването на гимназия в Казанлък Тодорова записва НСА и започва да тренира при Станка Миланова. След това се мести при митичния наставник Георги Димитров-Корема, създал велики атлети като Йорданка Донкова. И започва подготовка за олимпиадата в Пекин през 2008 г.

Ужасът се случва през март 2006 г., когато Димитров е на световното първенство в зала в Москва, където неговата възпитаничка Ваня Стамболова става втора на 400 метра. Даниела е на Белмекен. И при силова тренировка изпуска 120-килограмова щанга. При инцидента е счупен 11-и гръбначен прешлен и Тодорова е парализирана от кръста надолу. Следват неуспешни опити за присаждане на стволови клетки и продължителна рехабилитация.

Братът на Даниела - Радослав се прибира от САЩ,

където е треньор, за да помага. Двамата решават да продължат със спорта, но на паралимпийско ниво. И така в Павел баня се срещат с Ружди. Той няма нищо общо със спорта, влизал е във фитнес един-два пъти преди катастрофата. Но Радослав вижда нещо в него и не греши.

Двамата имат запис на първата си тренировка заедно. Майката на Ружди заснема всичко с камера. А Ружди се чуди точно какво е хванал. Защото Радослав го пробва първо с диск. Така се появява една блестяща двойка в българския спорт. Единственото условие на треньора е да се изпълняват задачите му. А тях здравенякът спазва безпрекословно до днес.

Ружди е вдъхновен и от Даниела. Само месеци след като започва тренировки, тя печели бронзов медал от паралимпиадата в Пекин - бронз на копие. Реално е с най-добро постижение, но на тези състезания има компенсация в зависимост от увреждането и заради това остава трета в класирането.

Първото голямо състезание за Ружди са игрите в Лондон през 2012 г.

Тях едва ли иска да си спомня много. На копие записва три фаула в категория F54/56. На гюле заема 15-ата позиция, а след него се нарежда Мустафа Юсеинов, който също е в групата на Тодоров. И в хвърлянето на диск Юсеинов влиза в осмицата, а Ружди остава на 11-о място. Но вече спортът е влязъл в кръвта на младежа.

През следващата година отива на световното в Лион, където вече е с две девети и едно 12-о място. Големият му пробив идва на европейското в Суонзи (Уелс) през 2014 г., където печели титлата на гюле в група F53/55 с 11,48 метра, или 974 точки по сравнителната таблица. След него са сърбинът Драженко Митрович и полякът Карол Кожун.

През октомври 2015 г. печели първата си световна титла на първенството в Доха (Катар). Там записва 11,81 метра, което е нов рекорд на шампионатите.
Идва 2016 г., когато е паралимпиадата в Рио де Жанейро. През юни на европейското в Гросето (Италия) Ружди печели титлата на диск с 39,33 м, само на 9 см от световния рекорд на Мустафа Юсеинов, който остава трети с 37,24 м. На гюле отново е първи с 12,04 метра, което е нов рекорд на планетата, като подобрява постижението на Мартин Немец от 11,85 метра.

И в Рио българинът направо прегазва конкуренцията за златото на гюле. С първия си опит поставя нов световен рекорд от 12,33 м, а три от другите му опити също задминават предното му най-добро постижение - 12,22, 12,19 и 12,12 метра. На диск обаче остава шести с 38,04 метра.

През 2019 г. на световното тръгва с огромна рана,
която се инфектира. Направена му е животоспасяваща операция - имало опасност инфекцията да се разпространи.

В Токио е може би единствената му загуба на голямо състезание. На паралимпиадата остава втори след бразилеца Уолас Сантош, който подобрява и световния му рекорд с 12,63 м. Но загубата всички големи спортисти го прави по-силен.

За Париж тази година тръгва като суперфаворит след две световни титли - във френската столица от 2023 г. и в Кобе (Япония) през 2024 г. На шампионата във Франция си връща върховото постижение в света, като тласка гюлето на 12,68 метра.

Тръгва за паралимпиадата контузен, но това не му пречи. Условията за състезанието също не са оптимални. Домакините оставили седалките на атлетите навън и те били подгизнали от дъжда. И въпреки това е единственият, който в почти всеки опит минава границата на 12-те метра. Никой друг не успява да го направи.

Ружди обича риболова. Така разпуска най-добре. Кара сам адаптиран автомобил - джип "Мерцедес". И лудата глава вече е един от най-големите параатлети в историята на България. След една случайна среща.