“Веднъж една много красива жена влезе в лагера му при Тукуринка и поиска от стражите разрешение да го види. Пуснаха я да мине, защото познаваха фанатизма на някои майки, които пращаха дъщерите си в спалните на най-блестящите воини, както те самите казваха, за да подобрели расата.”

Твърди се, че колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес е почерпал вдъхновение за този епизод и редица други в неговия роман "Сто години самота" от сексуалната мощ и подвизите на своя близък приятел Фидел Кастро.

Бащата на кубинската революция бил силно привързан към талантливия творец и често го посрещал като гост на частния си остров Кайо Пиедра, познат още и като "райската градина" на Кастро. В този оазис на лукса Ел Команданте прекарвал много часове, изпълнени с наслада, в компанията на безброй любовници. Специалните гостенки и другите му ВИП посетители били откарвани до острова с шикозна яхта от рядко анголско дърво и с четири двигателя, която била подарена на Фидел лично от Леонид Брежнев. Луксозното возило бързо впечатлявало дамите и ги правело още по-лесни жертви на неутолимия апетит за женска плът на диктатора.

Часове след неговата смърт "Ню Йорк пост" описа и конкретните измерения на неговия афинитет към нежния пол. Според изданието Кастро

е правил секс с най-малко

две жени на ден - на обяд,

вечер, а понякога

по време на закуска, твърди негов приближен. Охраната му дебнела за следващата "плячка" по плажовете на Хавана, а общият брой на неговите завоевания възлизал на близо 35 000 жени.

Малка част от тях обаче успяват да развълнуват истински сърцето на Кастро и да запишат имената си в неговата биография. Едва две са тези, които успяват да му сложат брачната халка. Със статут на негова първа съпруга се сдобива красивата дъщеря на една от най-заможните и аристократични кубински фамилии - Мирта Диас Баларт.

Студентката по философия прави Кастро баща още 20-годишен и го дарява с първия му син Фидел, когото всички наричат Фиделито. Макар тогава бъдещият държавник да гради кариера на правист, във вените му кипи бунтовническа кръв и той живо се вълнува от политическите бури в страната. Определени обстоятелства разгневяват Кастро и го подтикват съм организирането на щурм на казармата "Монкада" в Сантяго заедно с брат му Раул и други съмишленици. Разгромът на тази операция изправя всички участници в нея пред съда. Фидел получава присъда от 15 години затвор и заедно с останалите е заточен в "образцовия" затвор на остров Пинос. Там групата се посвещава на политическо обучение, четене, писане на анализи и писма. Точно тогава Кастро задълбочава

епистоларната си любов с омъжената кинозвезда

Наталия Ревуелта,

която ще се окаже пагубна за семейното му положение.

Тайната афера със зеленооката хубавица и съпруга на известен кардиолог е започнала още преди бъдещият диктатор да попадне в затвора. Нати е дълбоко убедена, че е по-подходяща за негова спътница в живота, отколкото настоящата му жена. В същото време самата Мирта е притискана настойчиво от своите роднини да се разведе с Фидел, но въпреки всичко тя стоически издържа на тяхното упорство и остава вярна на мъжа си.

Шансът обаче не е на страната на първата любов. Братът на Мирта и приятел на Фидел от университета Рафаел Диас Баларт вече се е издигнал до поста зам.-министър на вътрешните работи. Той решава да действа твърдо и използва влиянието си, за да изманипулира сестра си да разтрогне своя брак. През Рафаел минава цялата кореспонденция на затвора от Пинос и той е в течение с документираните на хартия прегрешения на Кастро, заради което разменя писмата от Фидел до Мирта и Нати.

Свидетелството за изневярата, което получава съпругата,

я наранява жестоко и тя напуска Кастро.

Две години по-късно, след като Батиста амнистира заговорниците от "Монкада" и Фидел излиза от затвора, първото място, на което отива, е в обятията на Нати. Страстта им определено е силна, защото точно 9 месеца по-късно актрисата му ражда дъщеря - Алина, която взема фамилията на съпруга рогоносец Ревуелта. Като никога преди това Фидел е привързан към детето, макар да не е до него, а в Мексико, където подготвя "монкадистите" за ново въстание срещу Батиста.

По време на престоя си в страната на мариачите кубинецът вкусва от сладостта на гореща испанка и ред други изкушения, към каквито ще проявява слабост ежедневно.

След победата на революцията в Куба Кастро вече е станал изключително важен и опасен човек, към когото е обърнал поглед целият свят. В най-славните си години той се среща и буквално омагьосва за цял живот 19-годишната германка Марита Лоренц. Връзката им продължава осем месеца и половина, но хубавицата завинаги остава пленница на мъжествения чар на Ел Команданте и с носталгия се връща към изживените мигове с него.

В този случай неговото обаятелно въздействие върху дамите успява да му спечели не само поредното женско сърце, но и собствения му живот. Като в холивудска продукция се оказва, че Марита Лоренц е наета от ЦРУ да го убие. Планът е тя да стане близка с него и да се погрижи той да приеме отровни таблетки.

Красавицата криела

хапчетата в буркан с крем,

което в крайна сметка ги направило неефективни. Самата тя обаче никога нямало да ги използва по един или друг начин, защото била сразена от Кастро.

"Още щом видях очертанията на Хавана, разбрах, че не мога да го направя. Самият Фидел в един момент дори ме разкри, като

откри таблетките, но вместо да ме накаже, прави любов с мен", признава Лоренц през 1993 г.

След горещите сиести с Марита увлечението на Кастро към чужденките се засилва. Приписват му се афери с различни другоземки и много американски журналистки наред с Джина Лолобриджида, която изготвя фотоалбум за Куба.

Любовта в живота на Ел Команданте е прекомерна, но винаги остава на втори план след революционните и политическите му дела, на които се отдава изцяло. Неслучайно една от големите му любови е и съратничка от партизанската война в Куба - Селия Санчес.

Тя е с пет години по-възрастна от Фидел, хубава, умна и с твърд характер. Става емблема на независимата и силна жена. С крайния си алтруизъм повлиява на изграждането на Кастро като идеалист и спартанец. Бива до него ежедневно като негова секретарка и предана помощница, която го обича ревностно. Бащата на кубинската революция обаче не може да отговори със същата отдаденост на нейните чувства и без угризения продължава безбройните си похождения. Изневерите му докарват Селия до ръба и отвъд, а двамата никога не официализират отношенията си. Тя умира през 1980 г., като някои твърдят, че се е самоубила от ревност и мъка заради поредното извънбрачно дете на нейния любим. Други обаче са на мнение, че обикновените прелюбодеяния не са смутили твърдата Селия, а единственият враг, пред когото се е предала, е била коварната болест рак.

По всичко личи, че Кастро е обичал и уважавал чувствата на Селия, защото чак след нейната смърт встъпва в брак с втората си и последна официална жена Далия Сото дел Вайе. Кастро среща русокосата Далия още през 60-те години по време на кампания за ограмотяване в Куба. Тогава тя е учителка от Тринидад, а двамата си разменят брачни халки чак през 1980 г.

Любовта им може и да започва като

тайна афера, но продължава почти половин век,

а в резултат двамата имат петима синове - Ангел, Антонио, Алехандро, Алексис и Алекс.

Най-голямата несподелена любов и жена, която не успява да подчини с мъжеството си Кастро, се оказва неговата единствена дъщеря Алина Фернандес Ревуелта.

Иронично е, че именно тя е един от най-яростните противници на режима на своя баща. Фидел много трудно преживява бягството на своята наследница в САЩ с фалшив паспорт на испанска туристка. Още по-голяма болка му причинява и съдържанието на книгата, която тя публикува - "Алина. Спомените на дъщерята-бунтарка на Фидел Кастро". На страниците непокорната щерка отправя много остри критики към своя родител и дори разкрива още един негов незаконен син - Хорхе Анхел.

Алина до последно

остава безумно хладна

към покоряващия дух

на легендарния си баща и жестоко осъжда неговите дела, макар майка й Наталия да защитава до сетния си дъх кубинската революция - най-обгрижваното дете и голямата любов на Кастро, която му осигури безсмъртието на безумен тиранин за едни и велик водач за други.