Аз убих Петър Мърмев - гордо заявява младежът пред следователите, убих го по заповед на организацията." "Ами знаеш ли, че си убил друг човек, а не Мърмев?" - контрират го те. "Не е вярно..."

Така се точи разпитът, докато накрая в кабинета влиза народният представител Петър Мърмев и показва личната си карта на следователите. Убиецът отчаяно навежда глава, разбирайки, че наистина e отнел живота на невинен гражданин.

В началото на 30-тегодини на ХХ век криминалната обстановка в страната е отчайващо страшна. След кървавите комунистически изстъпления от септември 1923 и април 1925 г. настъпва ерата на не по-малко чудовищния македонски тероризъм.

Не минава ден без вестниците да съобщят за поредното убийство, свързано с ВМРО. Повечето разстрели са публични и демонстративни. Те се устройват в центъра на столицата и големите градове, на шумни площади и в препълнени заведения, пред очите на малки деца и бременни жени. Извършителите рядко получават възмездие. Обикновено се отървават със символични присъди, а най-често се разхождат на свобода. Те държат цялото общество в постоянен страх.

Един такъв показен разстрел е извършен на 1 юли 1932 г. пред Министерството на войната. Към 15,30 часа след обяд Градската градина е пълна с народ. Усмихнати деца се гонят между дърветата и храстите, влюбени млади двойки се разхождат по алеите. Пред сградата на министерството офицери водят служебни разговори. Изведнъж слънчевото настроение на присъстващите е помрачено от два револверни изстрела.

Всички обръщат взор към близкото кафене "Опера", където върху плочите се е строполил окървавен млад мъж. След секунда погледите на множеството са привлечени от друг млад човек с револвер в дясната ръка. Той побягва покрай фасадата на министерството и завива по улица "Славянска". Намиращите се в района полицаи, офицери и граждани хукват да го гонят. Един стражар стреля три пъти срещу него Изплашен, беглецът свива вдясно и се шмугва в кафене "Народен театър". Преследвачите начело с груповия началник от Първи полицейски участък Димо Савов нахлуват в кафенето. Последният насочва пистолета си в гърдите на убиеца и с твърд тон заповядва: "Горе ръцете!"

Приближава се смело и отнема револвера на младежа. Убиецът е видимо уплашен от куршумите, които профучават покрай ушите му и не оказва никаква съпротива. Очевидно за първи път участва в такава дръзка акция. Полицейският началник се възползва максимално от тази негова безпомощност. Закопчава му китките и го подкарва към комендантството.

Междувременно любопитната тълпа се събира около разстреляния. До ръката му лежи пощенски плик, адресиран до училищното настоятелство в село Калугерово, Пазарджишко. На обратната страна на плика пише: "Подател Иван Христов." Един случайно попаднал в епицентъра на събитието лекар се навежда над жертвата, опипва челото, врата и китката му. После се изправя и лаконично заявява: "Никаква надежда!"

След няколко минути на местопрестъплението пристигат полицейският комендант Малинов, инспектор Трупчиев, началникът на Четвърти участък Митович и прокурорът при окръжния съд Антон Петров. По телефона са уведомени министър-председателят Никола Мушанов и вътрешният министър Александър Гиргинов. Трупчиев преглежда документите за самоличност, които изважда от вътрешния джоб на сакото на убития. От тях се разбира, че жертвата е Иван Христов, 32-годишен художник и учител, роден в село Калугерово.

Прокурорът заповядва да се вдигне трупът, за да не събира сеирджии. По същото време убиецът е доведен в Дирекцията на полицията. Прокурорът провежда предварителен разпит за установяването на самоличността му. Оказва се, че това е Божко Кръстанов Чанев от село Вехчево, Охридско, 23-годишен. Работил като дюлгерин в Банкя, откъдето дошъл вечерта преди убийството. Той признава всичко. Твърди, че няма съучастници.

Чанев извършил покушението по заповед на ВМРО, издадена преди няколко месеца,и по-точно след убийството на Андон Щерев в Станимака. 20 дни преди убийството при Чанев дошло някакво лице, което не познавал, но разбрал, че е от ВМРО. То му връчило заповед, върху която имало червен печат и два подписа. Единият е на председателя на Битолския революционен окръг, а другият - на някой си Бигленски. В писмото се заповядвало да се убие депутатът Мърмев. След като показал на Чанев заповедта, непознатият я скъсал. Набелязаният за разстрел Мърмев е човек на Ванче Михайлов.

Поръчителите вероятно са от противниковото крило във ВМРО. Това са последователите на убития през 1928 г. генерал Протогеров. Братоубийствената война между двете крила в македонската организация е твърде ожесточена, особено по време на управлението на Народния блок (1931-1934). Оттогава Чанев започва да дебне Мърмев. На два пъти се разминава на косъм от народния представител, веднъж пред сградата на Македонския национален комитет и веднъж пред Военния клуб. Случайни обстоятелства му пречат да изпълни заповедта още тогава. Най-после на 1 юли Чанев успял да извърши убийството. Или поне така си мислел, докато не разбрал за грешката.

Оказва се, че убитият художник твърде много прилича на депутата. Убиецът Чанев е задържан в Централния софийски затвор.

Срещу него е предявено обвинение за убийство. Прокурорът по делото подготвя реч, в която пледира за смъртно наказание. Процесът срещу Чанев е насрочен за 28 октомври същата година, но само час преди началото му се проваля поради смъртта на подсъдимия. В деня на процеса към 8,00 сутринта Чанев е изведен от килията си. Той е с белезници и строга охрана.

След малко конвоят е пред кабинета на директора на затвора. Чакат го да излезе, за да отидат в съда. В този момент към групата се приближава арестантът Коста Златанов, обвинен за убийството на протогеровиста Борис Пацков през май 1932 г. Никой от чакащите пред кабинета не подозира какво ще се случи. На няколко крачки от охраната Златанов изважда револвер и изстрелва три куршума в тялото на Чанев. Последният се свлича на пода безжизнен.

Тогава Златанов учтиво предава оръжието си на смаяните полицаи. Убиецът не може да бъде арестуван, защото е в затвора. Започва разследване как е вкарано оръжието. По време на него, на 10 декември друг македонстващ арестант застрелва колегата си Георги Дерменджиев - протогеровист, който е следствен за опита за убийство на депутата Стоян Филипов на 26 ноември същата година.

Филипов е тежко ранен припокушението, а телохранителят му загива. Всичко става ясно и за малките деца. Златанов изпълнява заповед на Ванче Михайлов. Всички разбират, че в България съществува организация, която има правото да издава и изпълнява смъртни присъди на лица, които по нейно усмотрение са предатели или вредни за делото. Тази организация коли и беси не само на улицата, но даже и в затвора. Нейната наглост има само едно обяснение - тя се ползва с покровителството на най-висшестоящите фактори в държавата.