Забележителни умове от различни епохи се опитват да разбулят географските загадки на Омир Пътуванията на Одисей вдъхновяват читатели и писатели от вече близо 3 хилядолетия. И това не е случайно, тъй като описаната от Омир в VIII век преди Хр. приключенска история съдържа в себе си всички елементи, които биха я направили хит и за съвременната публика - по своя жанр епосът е едновременно и екшън, и фентъзи, в които присъстват екзотични места, красиви жени, наркотици, страшни чудовища и разбира се, един супергерой, който преодолява всички премеждия, докато членовете на екипажа му са убити един по един.

Прокълнат от Посейдон, богът на морето, но покровителстван от Атина, богинята на мъдростта, цар Одисей плава в продължение на цели 10 години, преди да успее да стигне до дома и семейството си на остров Итака. Драмата, разказана в „Одисея", е продължение на другата творба на Омир - „Илиада", която описва историята на Троянската война. А особено след откриването на Троя и някои археологически доказателства, че в нея наистина е имало военен конфликт в късната бронзова епоха, мнозина се питат дали и тази красива легенда не се опира на някакви действителни събития.

И ако такова предположение е вярно, е нормално да се правят опити земите, които е посетил главният герой, да бъдат свързани с реални места, съществували на границата на историческото време. Ненапразно самото название "Одисея" отдавна се е превърнало в синоним и нарицателно за интересна и продължителна авантюра. Именно затова още от Античността мнозина учени са се занимавали с увлекателната тема и са създали различни хипотези къде точно са се разиграли сцените от прочутата сага. Но каква е била географията на епичното пътуване?

През годините са правени много опити да се очертае пътят му, но нито една карта не е окончателна. "Ще откриете сцената на скитанията на Одисей, когато намерите обущаря, който е съшил неговата торба с ветрове", иронично се изказва по този повод древногръцкият географ Ератостен през ІІ век пр. Хр. Но още тогава - през 140 година преди новата ера, гръцкият учен Полибий изказва точно противоположното мнение, като пише в своите „Истории", че не може да се съгласи с шеговитото изказване на Ератостен, и за него, както и за много други след това, "Одисеята" е истинска история с някои фантастични елементи, хвърлени "за цвят", а не обратното.

През вековете след това безброй географи, класици, историци и литературни критици са спекулирали върху местонахождението на забележителностите от Омировия епос. А прочутият географ и астроном Клавдий Птолемей дори включва географската дължина и ширина на някои от местата в „Одисеята" в трактата си „География", написан около 150 г. сл. Хр.

Какви са съвременните хипотези за маршрута на безсмъртната приключенска история, четете в новия брой на сп. "Космос"