Защитата на морала го сблъска в годините с Бойко Борисов, Слави Бинев, Стефан Данаилов, Пламен Орешарски и дори с Аня Пенчева

Докато поставя в Русия, там го боготворят, издигат го в култ, а група "морфинисти" го преследват

 

"Вие убивате българския дух, убивате българския театър, затваряте го, вкарвате го в някакви глухи линии. Моля Ви, направете нещо!”

През 2007 г. с това горещо слово Александър Морфов се обръща към Стефан Данаилов, който по това време е министър на културата. Морфов използва церемонията по връчването на наградите “Аскеер”, за да изрази недоволството си от условията в театъра.

Изказването е скандално, но режисьорът бунтар не спира дотук. Атакува и Бойко Борисов.

Атакува и субсидирането на чалгата – като поздравява от сцената

на Народния театър с “Ах, банана” и “И ловец съм, и рибар съм” политиците, които отпуснаха субсидия от почти 2 млн. лева за популяризиране на чалгата у нас и в чужбина. После Морфов протестира на площада срещу правителството на Пламен Орешарски, а година по-късно и срещу архонта Слави Бинев.

Александър Морфов прави всичко възможно Бинев да не бъде назначен за председател на комисията по култура и медии в Народното събрание. В знак на протест той дори подава оставка от поста главен режисьор, а цялата трупа на театъра го подкрепя, като заплашва с колективна оставка. “Понякога ми идва да тръгна с напалм из столицата, за да унищожа няколко учреждения”, споделя Морфов тогава.

В крайна сметка Слави Бинев се оттегля заради протестите в културните среди, а Морфов заявява: “Не смятам да се връщам в Народния театър, поне не засега… Очакванията ми? Целият кабинет да подаде оставка. Защото

не Слави Бинев е основният проблем – той е само гнойната пъпка,

която свидетелства за един много дълбок вътрешен процес. Моят протест от самото начало не беше срещу Бинев и неговата личност, а срещу политиката на културен геноцид, която води правителството...”

Артистите, които никога не са харесвали режисьора, сравниха скандала със Слави Бинев със сегашния шум, който се вдигна около уволнението на Морфов от Народния театър.

Преди около 4 месеца Александър Морфов влезе в открит конфликт с директора на културната институция Васил Василев и надраска два пъти вратата на тогавашната пиарка Велислава Кръстева. Той бе написал: “Връзки с обществеността на Ахмед Доган”, “Изчезвай” и ДПС, в знак на несъгласие, че на 2 октомври тя е придружила почетния председател на ДПС Ахмед Доган в изборна секция по време на гласуването.

Скандалът още повече раздели гилдията и обществото и провокира големи спорове, след като на 28 февруари съпругата на режисьора, актрисата Рени Врангова, съобщи, че Морфов е уволнен от културната институция. В същия ден Велислава Кръстева обяви, че напуска поста пиар на театъра.

Част от трупата на Народния театър се застъпи за режисьора и поиска

оставката на директора Васил Василев,

а други артисти направиха подписка в защита на ръководството. В продължение на няколко дни пред културната институция дори имаше и протести в подкрепа на Морфов.

По подобен начин протича и скандалът през 2014 г., когато Морфов напуска театъра заради Слави Бинев, но след това се завръща с пълна сила и дори става директор. В първите дни на 2015 г. новината, която отново се разнася като бомба, е, че режисьорът е приел поканата да оглави Народния театър до провеждането на конкурс за титуляр. Културната институция беше останала без шеф на 15 декември, когато Павел Васев се сбогува с колегите си. Той беше обявил решението си да се пенсионира още в началото на 2014 г.

Още тогава обаче някои предрекоха, че Морфов няма да се задържи дълго на този пост, и познаха. Бяха гледали този сценарий през 2001 г. След известен период бунтарят наистина внезапно подаде оставка, без да даде логично обяснение за постъпката си.

Точно така се развиха събитията и през 2000 - 2001 г., когато Морфов отново е директор на Народния театър и пак рязко решава да напусне поста след година управление. По това време се разразява

огромен скандал с Аня Пенчева,

вероятно заради който актрисата решава да напусне театъра. Пенчева влиза в открит словесен двубой със своя директор, защото той отказва да допусне до сцената пиеса с нейно участие, а в медиите я обвинява в интригантство.

Конфликтът между двамата тръгнал от писмо от спонсора на постановката АЕЦ “Козлодуй”. Те дарили на театъра 100 хил. долара, като поставили условието в пиесата да участва Аня Пенчева. Морфов отричал в документа да е упоменато изрично името на актрисата. “Няма уточнение за спектакъл с Аня – отсича Морфов на събрание на театъра. – Генералният директор на АЕЦ “Козлодуй” въобще не знаеше за такова писмо. То е писано от някого от заместниците му. Ти, Аня, злословиш зад гърба ми и е ясно, че нито ти искаш аз да съм в театъра, нито аз искам ти да си тук.”

След тези думи Пенчева напуснала събранието бясна. “Не виждам себе си извън сцената на Народния театър, но всичко в мен ме принуждава да избягам от нападките, обвиненията и болката”, признава тогава с горчивина актрисата. По-късно в медиите Александър Морфов съобщава, че Художественият съвет не е одобрил пиесата. Нямала качествата за сцена. Колеги на Аня обаче я защитиха, като обясниха, че подобна инстанция отдавна нямало, а лично режисьорът заявил на Пенчева, че не иска постановката.

Междувременно шефът на борда на директорите на АЕЦ “Козлодуй” обяснил пред медиите, че в писмото до директора на Народния театър те не говорят за моноспектакъл на Аня Пенчева, а за представление с нейно участие и други актьори.

Известно време след този шумен скандал Александър Морфов напуска театъра и заминава за Санкт Петербург по покана на Виктор Абрамович Новиков, директор на театър “Вера Комисаржевска” в Санкт Петербург.

Всичко започва години по-рано, когато Абрамович гледа постановката “Декамерон” на Александър Морфов на фестивал на изкуствата в Охрид.

Руският театрал е очарован от зрелището и таланта,

който вижда. За да се убеди в неговата гениалност, посещава София, където присъства на “На дъното” и “Буря” на българския режисьор. Без да се замисля, Новиков кани Морфов да постави “Буря” в Санкт Петербург и да стане главен режисьор на театъра.

Първоначално на актьорите им било ужасно трудно да комуникират с българския артист и да свикнат на непредвиденото му темпо. Той никога нямал напълно готов сценарий при началото на репетициите. Доизмислял всичко на сцената. 10 дни преди премиера бил особено изнервен и дори сънувал кошмари.

“Работата с Морфов доставя огромна радост на актьорите и ужасяващи трудности на техническия персонал – споделя Виктор Абрамович. – Всички бяхме на нокти, докато той поставяше “Буря”. Буквално в последния момент, точно за 10 дни, изработи постановката. В самия разгар на репетициите, когато нещата вече са изяснени и са похарчени доста пари за реализацията на постановката, Морфов обръща всичко с главата надолу. Настъпва хаос. Не се интересува, че музиката към спектакъла е записана, че са вложени средства в декорите. Утехата е, че промяната, която той е замислил, си струва.”

По думите на руския директор Морфов вдъхновил и мотивирал силно екипа.

Малцина обаче били онези, които успявали да издържат на физическото натоварване,

на което ги подлагал. В крайна сметка постановката била повече от блестяща, а това донесло на Саша, както го наричали в Русия, огромен брой фенове. Те го преследвали навсякъде и се наричали морфинисти. Гледали представленията му по няколко пъти и го боготворели.

Култът към Морфов в Русия продължава повече от 10 години, а всички негови пиеси се играели на пълен салон – изключително рядко явление за всеки съвременен театър.

“Саша Морфов е една забележителна личност – посочва Виктор Абрамович. – Българин по националност, но космополит по природа. Талантът му отдавна е прехвърлил всякакви граници. Артистите започнаха да го боготворят. При него актьор и режисьор заедно съчиняваха спектакъла. Той може да си вади хляба от която и да е точка на света, но е важно да намери съмишленици.”

Според приятелите му Морфов не е суетен и знае, че провалът винаги дебне зад гърба му, а театърът е предизвикателство към слабостите му. На това е научен от малък и още от дете бил с непокорен дух. Не спазвал никаква дисциплина,

крадял колата на баща си и изчезвал по 3 седмици

Така се опитал да направи и брат му, но починал в катастрофа на 18 г. Загубил и сестра си в млада възраст, а родителите му се вторачили в него.

Морфов и баща му не се разбирали добре. Полковникът от Сливен така и не проумял въжделенията и намеренията на безумно артистичния си син. Първо искал да го прави офицер, а после - инженер. Александър обаче искал да бъде музикант, художник, актьор.

“Учих няколко години в МЕИ, но се върнах в Сливен, за да стана сценичен работник в театъра – обяснява преди години Морфов. - Баща ми каза: “Ето ти парите, които са ти необходими, но не ме интересува какво правиш”. Явно, от него съм взел твърдия характер. Майка ми обаче играеше в самодеен театър. Първата ѝ професия беше преподавател по руска литература и по пеене. Винаги е имала свой хор.”

Преди да израсне до режисьор от световен мащаб, Морфов сменя много и различни професии, свързани с кухнята на театъра. Първоначално е бил сценичен работник, осветител и театър-майстор. Междувременно участва като актьор във филмите “Любовното лято на един льохман”, “Козият рог” и други.

Пътят му минава през Сливенския и Родопския драматичен театър, за да стигне до театър “София” и Народния театър, където звездата му изгрява ярко. Там

стартира с авторска версия на “Дон Кихот” и с нов вариант на “Бурята”

Тези два спектакъла като че слагат началото на привличане на нова публика към театъра.

Причина за това е стилът на режисьора: смесването на “високото” и “ниското” в една увлекателна забавна игра, откритата условност на този театър и използването на многообразни изразни средства – във визията, музиката и пр. С тези постановки и следващата - “Сън в лятна нощ” (1996) от Шекспир, Морфов става един от най-популярните и предпочитани от зрителя театрални режисьори.

И си остава бунтар…