Проф. Веселин Методиев е български политик, бил е зам.-министър-председател, министър на образованието и науката и член на Демократическата Партия и зам.-председател на ДСБ.

- Проф. Методиев, като историк как оценявате датата 10 ноември от днешна гледна точка?

- 10 ноември е дата, на която БКП чрез своя партиен апарат извърши преврат и премахна своя лидер. На нея обаче българското общество разбра, че никога повече няма да има комунистически режим. Ето защо седмица по-късно – на 18 ноември, имаше митинг пред “Св. Александър Невски” и се сформира

алтернатива на режима

И това безспорно са исторически дни. България 45 години беше в съветската зона и беше просто една територия, а не държава. Имахме шанс след 1990 г. да направим своя модерна европейска държава и мисля че къде по-бързо, къде по-бавно все пак вървим по този път.

- Как изглеждат последните три десетилетия от морална гледна точка според вас?

- Трябва да уточним каква етика имаме предвид, за какви правила става дума, защото “морал” е много сложна дума. Ако говорим за етиката на поведение българското обичайно право през 19-и век е изработило един механизъм, който аз наричам трите “С”-та - страх от Бога, срам от хората и санкции. Мисля че тези неща са дали шанс за висока етика на поведение, включително и в обществените дейности. След 1879 г. примерите на почтени и прилични хора просто са много и са такива до 9 септември 1944 г. Онова, което в тези 30 години ми се струва най-тежко като проблем е, че изчезна срамът от хората. Начело на българската политика се появиха безсрамни хора. А човек, който не изпитва срам, няма етика, той няма морал. Това е фундаментално трудно за преодоляване.

Аз съм преподавател в Нов български университет и срещата ми с младите хора ми дава много голяма доза оптимизъм, защото там виждам, че въпросите за срама, за скромността ги вълнуват и те разбират, че от един горделив човек, от един безсрамник не може да очакват нищо. Затова трябва полека-лека тази етика да бъде възстановена. Разбира се, не в същия вид, в който е била преди 100 години, да кажем. Но най-малкото е да се опитаме да внимаваме повече в отношенията с другите хора.

- А нямаше ли опити да се направляват изкуствено процесите?

- Според мен – не. Аз не съм видял подобно нещо, видях само как държавата постепенно беше

завладяна от един престъпен свят,

в един момент се оказа, че тези хора контролират държавните институции. И тази завладяна държава тепърва ще трябва да бъде върната обратно на хората.

- Не се ли корени този проблем в миналото?

- Корени се в безсрамието. Самите комунисти бяха безсрамници. Държаха се с обикновените хора по един отвратителен начин. И това безсрамие се наследи в големи групи от нашето общество. Но постепенно това поколение си отива и хората, които идват, са други. Безсрамието не може да продължава дълго, ни учи човешкото минало. Ако се зачетете, както аз обичам да ги чета, във философите стоици от античния свят, ще видите как те са се натъквали на подобни проблеми в Древна Гърция или Древен Рим и са оцелявали, като са се държали прилично един с друг.

- Откъде идва този ваш оптимизъм?

- При разговорите ми с младите хора аз чувам, че в техните семейства с родители, баби и дядовци разговарят в техните холове и кухни на тези теми. Предават на своите деца и внуци тази ценност, която българското общество е притежавало преди 9 септември. А в него нямаше само комунисти. Имаше и други хора, които живееха прилично и почтено, защото знаеха, че така трябва, и го бяха научили от своите родители. Ето защо моят оптимизъм е свързан с големи български общности – стотици хиляди български семейства. Някъде тези неща стоят в зародиш, другаде са се развили, но като цяло това е една етика на поведение, която ще направи българското общество далеч по-демократично и далеч по-заможно.