Ген. Георги Иванов: Разговорите ни от Космоса се слушаха и в СССР, и в САЩ
Рукавишников не е припадал, въпреки че натоварването било 6 единици
- Г-н Иванов, вие сте на 21 години, когато Гагарин излита в Космоса. Помните ли момента, в който за първи път чухте новината? Как реагирахте?
- Изминаха 60 години от епохалния полет на Юрий Гагарин, който доказа, че човек може да живее и работи в Космоса и постави началото на неговото практическо усвояване.
Тогава бях втори курс във ВНВВУ “Георги Бенковски” и с моите колеги бяхме на стаж в машиностроителния завод “Н. Й. Вапцаров”.
Към 10 часа се почувства всеобща радостна възбуда и всички излязохме на двора, където по микрофона съобщиха, че човек лети в Космоса - съветския военен пилот Юрий Гагарин.
Нито дотогава, нито досега съм присъствал на такъв искрен човешки възторг от някакво събитие!
- Как коментирахте с колегите си, бъдещи летци, подвига на Гагарин?
- Може би едни от най-щастливите хора бяхме ние. В Космоса лети наш брат военен пилот!
- Тогава мина ли ви мисълта, че един ден и вие можете да полетите в Космоса?
- Пътят към Космоса е открит, но ние, военните пилоти, макар мечтатели, не си представяхме, че с българин това може да се случи преди 2000 година, а тогава възрастта ни нямаше да бъде подходяща за космонавт!
- На 1 март 1978 г. стe избран за космонавт във втората група от програмата “Интеркосмос”. Защо избраха вас?
- При обявяването на подбора за космонавт през 1977 г. се явихме над 700 военни пилоти. След сериозни медицински прегледи бяхме определени четирима: Иван Наков, Георги Йовчев, Александър Александров и аз да заминем в Москва.
Последваха нови медицински прегледи и изследвания. След завръщането ни на 1 март 1978 г. Държавната партийно-правителствена комисия с председател министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров взе решение заедно с Александър Александров да заминем на подготовка в Звездното градче край Москва.
- Докато ви обучаваха в Центъра за космонавти “Юрий Гагарин”, изучавахте ли подробностите около полета?
- Нашият полет с моя командир Николай Рукавишников беше точно 18 години след полета на Юрий Гагарин по програма “Интеркосмос”.
Нас ни подготвяха космонавти от първия Гагарински отряд: Герман Титов, Алексей Леонов, Борис Волинов, Павел Попович. От тях слушахме много разкази за Гагарин, за неговия професионализъм, скромност, за лидерските му качества и в нас оставаше впечатлението, че лично го познаваме. Полета на Юрий Гагарин го изучавахме като азбука за космически полети.
- След подготовката ви комисията с какви мотиви предпочете вас пред Александър Александров?
- Членовете на комисията заседаваха отделно от нас. И нашата двойка с Рукавишников, и екипът Александров - Юрий Романененко бяхме на еднакво равнище на подготовката.
Всичко се решава малко преди старта. Два дни преди него обявиха, без да съобщават мотивите за решението си.
- Имаше ли напрежение и завист между вас и Александров?
- Имаше съревнование между двата екипажа - и на тренировките, и на изпитите. Но напрежение или завист - не.
- Когато съобщиха вашето име, какво си помислихте?
- Не помня. Чувство на отговорност може би се прокрадва в такива минути на напрежение.
- Някога ще разкажете ли истината за това какво точно се случи по време на полета? Съществува мнение, че нещо се е премълчало.
- Нашият полет беше един от малкото, при който още като бяхме в орбита, всичко се предаваше на Земята. Изцяло! Разговорите ни се хващаха от всички радиостанции, не само от съветските и американските.
- А самата техническа причина?
- Проблемът с двигателя се изясни по-късно, след кацането. Непосредствената причина беше отказът на една от помпите за високо налягане. Тя вкарва гориво в основния двигател. И поради тази причина той отказа. Но с отказа си беше наранил и резервния двигател. А само с него можехме да се върнем обратно на Земята. И тогава Центърът за управление на полета взе най-вярното решение.
- Кой взе решението?
- Юрий Павлович Семьонов, тогава главен конструктор на корабите “Союз”, по-късно генерален конструктор на центъра МПО “Енергия” - за производство на космическите кораби и ракети на Русия.
Неговото решение беше да се измени инструкцията за завръщане с резервен двигател. И да не се прави експеримент да се пробва той за 2-3 секунди, а направо да се премине към използването му за намаляване на скоростта и спускане.
- А ако беше отказал резервният двигател?
- Оставахме на орбита.
- Какво си казахте с Рукавишников при тая възможност?
- Не сме мислили за такава възможност.
- Пъдехте я от съзнанието си?
- Естествено. Горе не можеше да се допусне такава възможност. Имаше и други варианти - с двигатели за ориентация, маневриране, самата станция можеше да подходи към нас. Но всичките те бяха почти на границата на невъзможното.
- А щяхте ли да ги пробвате, ако резервният двигател бе отказал?
- Длъжни бяхме. Резервният двигател включи от самото начало след отказа на главния. И ако ние го бяхме пробвали за тези 2-3 секунди и след това изключили, нямаше гаранция, че втория път щеше да се включи и да заработи.
Затова и нареждането беше с включването му да изработим целия цикъл - за 188 секунди да намалим скоростта и да влезем в плътните слоеве на атмосферата. Но поради факта, че двигателят беше наранен, той работи не 188 секунди, а продължи още 25. И се наложи ние ръчно да го изключим.
- Кой го изключи?
- Николай.
- Вярно ли е все пак, че от прекомерното натоварване той загубва съзнание?
- Това вашите колеги журналистите го измислиха. Никой от двамата ни не е губил съзнание, макар че претоварването беше 8, близо 9 единици. Натискът върху мускулатурата е в посока гърди-гърб и беше толкова голям, че затрудняваше дишането. Затова бяхме длъжни да поемем въздух и 2-2 и половина минути да мълчим.
В Центъра, естествено, безпокойствието е било много голямо и ръководителят на полета Алексей Елисеев постоянно питаше: “Сатурни, как се чувствате? Сатурни, кажете каква е ситуацията?”. И при претоварване 6-6,5 Николай успя да се сопне: “Ну, замълчете, при нас претоварване 6!”
- Защо твърдите, че са го измислили журналистите?
- Ами за да се види колко велики сме ние, българите.
- Вярно ли е, че след този полет вашето твърдо “Нормално!” става като нарицателно при ситуация, когато всъщност нещата не са никак нормални.
- Вярно е. Даже имам приятели, които са ходили в много други градове на Русия и в други републики и по същия начин са ги посрещнали като българи.
- А вярно ли е, че в кабината на кораба имало портрети на Живков и Брежнев?
- Трудно ми е да си спомня, носехме разни неща. Но Паисиевата история беше с нас. За съжаление, остана в битовия отсек и изгоря в Космоса.
- Колко време мина, докато ви намериха след кацането?
- Веднага. Когато Николай отвори люка, вертолетът вече се чуваше, кържеше над нас. Ние не знаехме къде сме кацнали. Може и да сме някъде в Китай. Тук има една любопитна техническа подробност. Поради това, че двигателят работи по-дълго време, ние трябваше да кацнем много по-рано. По теория - по-късо кацане.
Но поради това, че тягата му е била по-малка заради нараняването, ние кацнахме близко до предварително определения район. А е можело и да се приводним в океана.
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Изумителни деца виждам по българските училища
Вчера бях в Мездра – на срещи с учениците от училищата „Иван Вазов" и „Христо Ботев". Изумителни деца виждам по българските училища. Будни, любопитни, с отворени сърца към света