Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева, вдовицата на поета-революционер Христо Ботев.
Тя внася на гишето за парични преводи 400 лева и наема санитарен вагон. С него трябва да превози до Търново ковчега с мъртвото тяло на единствената си дъщеря Иванка, която два дни по-рано умира след кратко боледуване.Неочакваната є кончина покрусява цяла България, но в същото време предизвиква редица въпроси,
някои от които остават неизяснени докрай. През септември същата година Иванка пристига заедно със съпруга си в столицата. Тук съвместно с историка Иван Клинчаров започва да издирва и събира всички произведения на баща си с цел пълното им издаване. Семейството се настанява в хотел “Континентал”, откъдето Иванка ежедневно отскача до Държавната печатница, за да следи редакцията на книгата.
Тя е бременна в четвъртия месец и лекарите препоръчват да ходи пеша.
Една октомврийска вечер, въпреки че ръми и духа студен есенен вятър, Иванка отново не ползва файтон и спокойно се разхожда обратно до хотела. На следващия ден усеща, че се е простудила. Веднага е прегледана от д-р Христо Татарчев и д-р Иван Досев. Те съветват банкера да потърси специализирана помощ в санаториума на докторите Стефан Сарафов, Димитър Михайловски и Марин Славчев.
На 29 октомври болната е прегледана от д-р Сарафов в хотелската стая.
Той е сред най-известните лекари в страната.
Завършва медицина в Париж, работи в клиниката на прочутия проф. Пиер Потен, а през 1900 г. открива в София първия частен санаториум в България.
Д-р Сарафов установява, че Иванка има 38,5° температура, обща отпадналост и пулс 110 удара/ минута. Тя се оплаква от болки в гърлото, преглъща трудно и говори носово. Забелязва се оток на дясната сливица и увеличени лимфни възли на шията.
Според д-р Сарафов пациентката развива гнойна ангина и понеже случаят изглежда тежък, настоява да постъпи за лечение в неговото здравно заведение.
Тя е настанена в санаториума, но положението се влошава. Настъпват резки промени в общото състояние. Неблагоприятното развитие на болестта се придружава от силна нервна възбуда и безсъние. Гнойната подутина (флегмонът) се отваря, появява се вертикално отверстие, от което започва да тече гной, примесена с кръв. Вечерта Иванка вдига температура 39,5° и по ръбовете на раната се появява некроза.
Тогава д-р Михайловски предприема рискована процедура.
Той изследва със сонда гърлото на болната, разширява отверстието и констатира, че няма задържане на гной. На прегледа присъства и съпругът Стоян Христов, който е в течение на предприетите лекарски мерки и постоянно бди до леглото на Иванка. Венета Ботева телеграфически е известена за тежката ситуация и бърза да пристигне в София. Лечението на ангината продължава с промивки с 3-4 литра разтвор от лизол или разредена кислородна вода.
Периодично тялото се охлажда за смъкване на високата температура.
Но нищо не помага. Животът й приключва рано.
Иванка Ботева е родена на 13 април 1876 г. в Букурещ, само няколко седмици преди героичната гибел на нейния баща. След Освобождението на България Ботевото семейство заживява в старопрестолния град. През 1895 г. тя завършва социални науки в Женевския университет.
Известно време учителства в Търновската девическа гимназия. Активно участва в дейността на местното дружество на Върховния македоно-одрински комитет. В началото на януари 1906 г. се омъжва за Стоян Христов, доктор по икономика и ревизор в Българска земеделска банка. Ражда се седмици преди гибелта на баща си се пиявици зад ушите и ледени компреси.
Всекидневно в гърлото се впръскат литърлитър и половина физиологичен серум, кофеин, камфор и коларгол. Въпреки сериозните медицински грижи резултатите са нищожни. Състоянието на Иванка Ботева не се подобрява и към 11 часа на 7 ноември 1906 г. настъпва печалният изход. Тя умира вследствие на сепсис. Тялото на покойната е балсамирано и отнесено в дома на природения брат Димитър Рашев, учител във Втора софийска гимназия.
На 9 ноември софийският митрополит Партений отслужва опело в църквата “Св. Седмочисленици”. То е почетено с присъствието на много граждани, офицери и учители, сред които се откроява министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов. Два дни по-късно ковчегът с тялото на Иванка пристига на търновската гара. Въпреки лошото време тленните останки са посрещнати от многолюден народ и духовенството на града. Иванка е погребана в специално поръчаната от нейната майка двойна гробница.
В другия гроб след дванадесет години ще бъде положена и Венета Ботева. Наскоро след смъртта плъзват слухове, че тя е починала в резултат на неуспешна хирургическа намеса. Майката няма намерение да разнищва обстоятелствата около нелепата загуба на дъщеря си, но е предизвикана от реакцията на д-р Сарафов.
Неочаквано на 25 ноември той публикува във в. “Ден” кратко опровержение. В него се съобщава, че мълвата за операция на Иванка Ботева е тенденциозна и злонамерена. Такава не е извършена, тъй като не се е налагало.
Това изявление разгневява Венета и тя пише остро писмо, което изпраща до найтиражните вестници - “Вечерна поща”, “Дневник”, “Ден” и “Балканска трибуна”.
Първите три отказват да го публикуват, защото са заплашени от управата на санаториума, че ще бъдат съдени. Само главният редактор на “Балканска трибуна” не се стряска от заканите и на 24 декември обнародва текста. Вдовицата на Хр. Ботев е категорична, че дъщеря є е била оперирана в гърлото с хирургически инструмент в клиниката на д-р Сарафов.
Отправя упреци, че не е била гледана внимателно, “тъй като в мое присъствие покойната взе една кърпичка, обви пръста си, бръкна в гърлото си, откъдето изкара кръв и гной”. Допълнително масло в неприятната история наливат и твърденията на столичния лекар д-р Асен Керемекчиев. Според него колегите му от санаториума на д-р Сарафов
скриват истината за лечението на Иванка
и обяснява бъркането на д-р Михайловски със сонда в гърлото на болната като форма на оперативна интервенция. “Под думата “операция” се разбира активната намеса на лекаря-хирург.
Макар известно число операции да се извършват без проливане на кръв (катетеризъм, литотрипсии), голямо число от тях позволяват разширения, разрязвания и отрязвания повече или по-малко значителни” - обобщава д-р Керемекчиев. Взаимните нападки в лекарското съсловие се задълбочават и прерастват в скандал Той се пренася в Софийското медицинско дружество. По време на регулярните му заседания лекарите Керемекчиев и Белопитов на два пъти отправят запитване до д-р Михайловски дали е оперирал Иванка Ботева.
Хирургът отказва да отговори с аргумента, че никой от членовете на колегията няма право да се интересува за случаи от частната му практика.
Така за по-голяма част от присъстващите проблемът остава неизяснен. Словесните пререкания и престрелки в лекарските среди продължават.
През януари 1907 г. в списание “Български лекар” излиза статия от д-р Сарафов. В нея той описва как е протекло лечението на Иванка Ботева и отново повтаря своята позиция. “Санаториумът желае да възстанови правдата по съдебен ред. Но никой няма да се забрави дотам, щото да води по съдилищата вдовицата на Христа Ботева” - добавя шефът на клиниката. Собствениците на болничното заведение се задоволяват да дадат под съд д-р Ас. Керемекчиев за клевета и разпространяване на неверни твърдения
Майката обвинява доктора, но отказва ексхумация
Венета Ботева прави последно усилие да се добере до истината. Тя пише “Отворено писмо до санаториума на г-н д-р Сарафов по повод смъртта на Иванка Ботьова-Христова” с дата 7 февруари 1907 г., което излиза в Търново като отделна брошура.
В него майката помества всички документи, за да докаже причините за трагичната кончина на дъщеря си. Тя обвинява д-р Сарафов, че е изпуснал началото на болестта , което се оказва решаващо за последвалото лечение.
А когато състоянието на болната се влошава, лекарският екип се паникьосва и предприема рискована хирургическа намеса. Венета Ботева изказва негодуванието си от лошите условия в санаториума и посочва, че в стаята на Иванка е било студено и непроветриво, прислугата недостатъчна и лекарите се държали надуто. Въпреки приведените сериозни доказателства Венета отказва да бъде извършена ексхумация на тялото на дъщеря є. Така тайната по загадъчната смърт на Ботевата дъщеря остава неразкрита. В нейна памет майка є внася в Министерството на народното просвещение 6000 златни лева за учредяването на фонд “Иванка С. Христова - родена Ботева”, от чиито средства се подпомага едно от училищата в Търново. В края на януари 1907 г. поводът, поради който Иванка пристига в София, става реалност. От печат излиза първото пълно издание на събраните съчинения на Христо Ботев
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е