При първия ми ефир баща ми бе заел пост пред телевизора още в 6 часа

Тайната на успешната връзка е хората да вървят напред ръка за ръка, без да се спират

Завърших право, но не практикувам, защото това не би ми донесло удовлетворение

Cлед 20 години на малкия екран синоптичката с най-дълъг стаж в NOVA Деси Банова реши да се оттегли от прогнозата за времето. Тя предприе този ход малко след като връзката й с президента Росен Плевнелиев стана публична благодарение на в. "168 часа".

Нейното място в ефира смело зае топмоделът Нора Шопова, която не обича да получава нищо даром. С новото си тв амплоа тя е готова да докаже, че не е само красиво лице, озарявало куп корици на най-популярните модни списания в света.

Шопова е завършила право, но избира да се развива в по-артистична среда, като става един от най-успелите ни модели у нас и зад граница. Носителка е на приза "Жена на годината" в категория "Мода" и за момента не смята да се отказва от тази своя професия, а да съчетава работните си изяви пред обектива с тези пред тв камерата.

В. "168 часа" ви предлага първото й интервю след поемането на щафетата от Деси Банова.

- Нора, как гледате на шегите из онлайн пространството, че може да ви сполети късметът на вашата предшественичка Деси Банова и вие да откриете любовта в лицето на някой президент?

- Много се смея от всичко, което чета в интернет. Първоначално доста се афектирах от лошите очи и хейтърските коментари, но всъщност наистина някой ден мога да се омъжа за президент. Ако моята половинка реши да се кандидатира за такъв, според мен би бил страхотен държавен глава. Това е единственият вариант за мен, друг няма.

- Ето, трябва да се подчертае, че вие вече сте намерили любовта.

- Да. Със сигурност. Откривам страшно много подкрепа у човека до мен, без която не бих била способна да се справя в момента.

- Каква е тайната на успешната връзка за вас?

- Доверието. И това да позволяваш на човека до себе си да расте и да му помагаш в това отношение. Хубаво е хората да вървят напред ръка за ръка, а не да се спират.

- В момента как се чувствате в новата за вас роля на водеща на прогнозата за времето?

- Свиквам все още. Имам сценична треска, но след всяка следваща прогноза се чувствам все по-уверена. Определено се притеснявах за дебюта си, но всъщност разбрах, че няма нищо страшно.

- Колегите ви как оцениха вашето първо представяне?

- Тъй като съм доста самокритична, не очаквах да ме поздравят. Според мен имаше много неща, които се нуждаеха от промяна след първите ми няколко изяви в сутрешния блок, но колегите казаха, че като за първи ефир съм се представила много добре.

- За вас отговорност ли е и искате ли да се докажете като достойна смяна на Деси Банова, превърнала се в емблема на прогнозата за времето, която съобщаваше 20 години?

- За мен е важно да се представя добре, но не за да заменя достойно Деси Банова, а за да представя себе си отлично. Защото според мен най-важно е това как се чувства човек в собствената си кожа. Всеки има отговорност спрямо собствените си постижения, а не към чуждите.

- Кога решихте да се потопите в телевизионните среди?

- От много години се снимам и дълго време обмислях каква да е следващата крачка, която да предприема в професионално отношение. Смятах, че може би ми се работи в телевизия, тъй като съм се изявявала пред камера дълги години, но се колебаех. Сега осъзнавам, че моята професия няма нищо общо с това да си в ефир.

Към края на миналата година реших, че действително бих имала бъдеще в телевизията. Тогава предприех някакви стъпки към реализацията на това свое намерение. Честно казано, не знаех дали искам да бъда синоптик и в какво амплоа точно бих се справила добре. Всичко се случи изведнъж. За мен сега това е стъпка напред, а не застой и ме удовлетворява. Не съжалявам. Изключително интересно ми е. И трудно, но не обичам нищо да ми се дава даром, а предпочитам да постигам всичко сама.

- Ще ви липсва ли модата?

- Не. Продължавам да се снимам. С агента ми не сме спрели да работим заедно. В телевизията имаме пластичен график, колежките ми са страхотни хора и са на разположение винаги да ме заменят и да ми помогнат. Ще продължа да пътувам и да се снимам. Просто беше крайно време да се впусна в ново начинание, защото не обичам да се занимавам само с едно нещо.

- Какво ви струваше да тръгнете от Панагюрище и да стигнете до най-големите модни столици Ню Йорк, Милано, Париж?

- Общо взето, не осъзнавах какво ми се случва и докъде ще стигна, когато започвах да работя като модел. Поглеждайки назад, виждам, че това са били едни много безсънни дни и нощи далеч от семейството, от компанията на приятелите ми. Не бих казала обаче, че съм платила висока цена, защото виждам, че съм извлякла най-доброто от професията си и съм получила много повече, отколкото съм дала.

- Как букерът на "Ивет Фешън" Диан Динев ви откри?

- След като дойдох да уча в София, моя приятелка по онова време ме запозна с него. Нямах намерение да ставам модел и не очаквах той да ме хареса. Щом се запознахме обаче, Дидо ме видя и каза, че ако променя някои малки детайли във външния си вид и се вслушвам в съветите му, той смята, че от мен би станал добър модел. Съвсем скоро след това наистина започнахме да работим заедно. Всичко се случи изведнъж, а не постепенно. Броени месеци след като той ме откри, организираха първото ми пътуване до Ню Йорк.

- Там сблъскахте ли се с безпощадна конкуренция?

- Когато заминах за първи път, въобще не знаех къде се намирам и в началото ми беше много трудно да се климатизирам. Тогава срещнах подкрепа и от мениджърите ми в Ню Йорк, и от момичетата, с които живеех. Мина месец и се прибрах в България. При второто и третото ми пътуване вече, когато усилено започнах да се развивам, усетих конкуренцията. Забелязах, че независимо от това дали и колко всеки е индивидуален и добър в работата си, винаги има хора, които ще гледат какво е постигнал другият и ще искат да имат неговите успехи.

- Спомняте ли си и можете ли да разкажете за фотосесията, след която изгряхте на корицата на турския Vogue за първи път?

- Помня, че бях в България. Дидо ми звънна и ми каза, че имам възможност да се снимам за изданието. Тогава не знаех, че ще ме сложат на корицата, и се колебаех, защото имах изпит в университета. След доста уговорки и обяснения, че е голяма чест да изберат точно мен, отидох. Снимките минаха нормално. Хората, с които работих, бяха страхотни професионалисти. Снимахме в много красив парник в Истанбул. Малко след като списанието излезе, видях, че съм изгряла на корицата.

- Отказвали ли сте предложения за голи фотосесии?

- Не. Просто когато започнах да работя, предупредих моя букер за това си нежелание. Също така, когато подписвах договори с чужди агенции, в квадратчетата с въпросите - дали съм съгласна да се снимам гола, по бельо, дали имам татуировки, пиърсинг и т.н., аз винаги съм отговаряла с "не". Имам тук-там снимки по бански, които са полароиди. Смятам, че си има хора за всичко и че аз, така или иначе, не блестя с кой знае какви пропорции и не се чувствам достатъчно атрактивна, за да се снимам гола.

- Отправяли ли са ви неприлични предложения някога? Имало ли е известни и богати мъже, които са искали да купят компанията ви?

- Не се е случвало. Винаги когато са ме питали това, си припомням една случка от Токио. Бях на снимки при една госпожа, англичанка, която живееше там с мъжа си. И това е единственият път, когато по време на работа забелязах, че някой така се възпламенява. И то жена. Тя се държеше доста непринудено с мен, което ме притесняваше. Иначе не съм получавала неприлични предложения и според мен това по-скоро опира до човека, до неговото поведение, а не до това дали си модел, или не.

Всяка красива жена винаги може да получи някога от някого неприлично предложение.

- Опазихте ли се от суетата?

- Когато една жена е професионален модел, е много трудно да се суети извън работата си. Ходиш на снимки, постоянно ти слагат грим, кожата ти се влошава, косата ти се влошава. И ти се прибираш с единственото желание да се изкъпеш, да свалиш грима и да махнеш прическата. Бих казала дори, че е добре да се посуетя малко повече, отколкото го правя. Винаги когато се прибирам вкъщи, майка ми започва да ме пита: “Сега няма ли да си направиш прическа, като излизаш?”, “Сега какво ще си облечеш?”

Въпроси, за чиито отговори не мисля и съм готова по всяко време да тръгна нанякъде по анцуг.

- Защо не избрахте да практикувате правото, което сте завършили?

- Още докато учех право, осъзнах, че това е много сериозна професия, която обаче не би ми носила удовлетворение по време на практиката.

Около мен има много юристи - сестра ми, приятеля ми и други познати. Виждам какъв е пламъкът, когато човек наистина е готов да се отдаде на една наука. И тъй като аз не се отказвам, когато се захвана с каквото и да било, реших, че ще завърша право. Научих много полезни неща, които ми помагат и днес, но не се занимавам с право, защото, когато се докоснах до артистичната си професия, осъзнах колко повече мога да дам с емоциите си на хората.

- Родителите ви подкрепиха ли ви в този ваш избор?

- Майка ми от първия ден е била зад мен, а в началото само баща ми бе малко против.

- Сега те как гледат на новото ви тв амплоа?

- Много са щастливи най-вече защото и аз, и те искахме да си остана в България и да си намеря постоянен ангажимент, който да запълва всеки мой ден.

У мен имаше една липса, която чакаше да бъде запълнена. Затова семейството ми много се радва за мен, но и много се притеснява заради големия начален стрес, ранни ставания и всичко, с което тепърва ще свиквам.

При първия ми ефир баща ми бе заел пост пред телевизора още в 6 часа сутринта. Понякога е добре да ме критикува малко повече, градивно, разбира се, но той винаги е много положителен в оценките си.

- Изглежда е най-големият ви фен, но готова ли сте за още?

- Не. От вчера телефонът ми не спира да звъни, много хора ми пишат и това ме изморява, защото винаги се стремя да обърна внимание на всекиго. Надявам се колежките ми да ми дадат ключето за успешния баланс в това отношение.

- Интересува ли ви мнението на хора, които не ви познават?

- Винаги съм мислила, че не ме интересува. Явно щом чета негативни коментари и ми става неприятно, ме интересува. Със сигурност ще се науча да ги подминавам с лека ръка. Няма как всеки да те харесва, а хората, които пишат подобни коментари, явно имат много свободно време за губене.

- Казват, че човек се познава по приятелите си. Какви са вашите?

- Имам най-страхотните приятели на света и осъзнавам, че в момента си правя комплимент, понеже те наистина са номер 1. Те са хора, които имам до себе си от малка и с които не успявам да се видя всеки месец, въпреки че с повечето от тях живеем в един град, но винаги усещам, че са до мен. И в добро, и в лошо са на един разговор разстояние.

- Красотата пречи или помага? Трябва ли една хубава жена да работи и да се доказва два пъти повече, за да си извоюва уважение?

- Зависи от професията и от ситуацията. От една страна, помага. Ето нагледен пример - и при моделската професия, и при воденето на прогнозата една жена трябва да изглежда добре. Много хора подценяват красивите дами. Лично аз съм видяла повече хубаво, отколкото лошо. И винаги когато някой е поставял под съмнение качествата ми на човек, аз съм ги доказвала.

- Какво обичате да правите през свободното си време?

- Да майсторя рамки на снимки, да украсявам дреболии, да работя с ръцете си, да чета книги, да разхождам кучето си, да спортувам. Имам много хобита, но когато разполагам с повече от 2 часа свободни, обичам да излизам от София. От миналата година вече имам доста опит в планинските преходи и това е една моя страст, която смятам, че ще се развива още в бъдеще.

Най-много обичам да прекарвам времето си в Панагюрище с близките си, защото ги виждам рядко, а благодарение на тях винаги съм стигала докъдето и да било.

- Как се изправяте срещу всяка буря във вашия живот?

- Срещу силните и истинските бури, тъй като имах тежка 2017 г., се изправям с подкрепата на приятелите си и с истински молитви. Смятам, че когато човек силно вярва и иска да върви добре по своя житейски път, е нужно да се уповава на нещо. Независимо дали е Бог и кой точно, или друга сила. Аз съм много позитивно настроена и преди да започна работа в телевизията, знаех, че ме очаква хубаво събитие, защото постоянно отправях призива си към по-висша от мен сила.