Губи зрението си докато прави бомбичка за Нова година

Пациентите ми казват, че влизат наведени, а си тръгват изправени, радва се той

Правят му 6 операции - всичките неуспешни

Незрящ човек е един от най-добрите физиотерапевти в София - 36-годишният Димитър Бисерков е сляп, но това не му пречи да твори чудеса с ръцете си.

Димитър губи зрението си на 17-годишна възраст, ден преди Нова година - опитва се да направи самоделна бомбичка, но тя гърми в лицето му.

"Понякога забавните неща се превръщат в най-лошите," казва той пред “168 часа”

Веднага по спешност му правят първата операция на очите. Вече са 6, но резултат все още няма

"Оттогава не спирам да правя опити, за да върна зрението си на едното око, защото за другото няма никакъв шанс - разказва Димитър. - Имам 2 интервенции в България, 2 в Белгия и 2 при известния руски офталмолог Ернст Мулдашев."

Последно изпраща документи в Ню Йорк, където се работи по последни технологии, но оттам го съветват засега да изчака.

Не крие, че му е било изключително трудно отново да се върне към пълноценен начин на живот.

"Минах през затваряне в себе си и всичко останало - спомня си Димитър. - Но приятелите и семейството ми не ме оставиха и благодарение на тях си стъпих отново на краката. Трябваше ми много време, за да реша какво да правя занапред."

Травмата го отклонява от първоначалните му мечти. От дете искал да стане международен шофьор. Точно преди да изгуби зрението си, дори се записва на курсове.

"Това исках тогава, но явно животът не е на същото мнение. Той ни насочва, а ние сме само изпълнители", обобщава Димитър.

Случайно разбира, че има обучение за незрящи физиотерапевти в медицинския колеж "Йорданка Филаретова".

"Веднага започнах да проучвам за това - споделя специалистът. - Опитах, но първата година не ме приеха, защото не бях подготвен. През следващата 2005 г. влязох без проблем."

В колежа се запознава с други незрящи, които започват да му помагат.

"Те ме научиха да се движа с бастун из София - разказва Димитър. - Преди това изобщо не знаех за какво става въпрос. Беше много трудно, докато пречупя самия себе си, за да ходя дори сам по тротоара."

Нужни са му 2-3 месеца, за да се адаптира

"Научих София като инфраструктура, а после и като организация на движение - спомня си Бисерков. - Това за мен беше изключително сложно, но вече свикнах. В началото беше забавно. Те ме водят някъде, а аз не знам къде ходя."

Доволен е, че вече се справя и с технологиите.

"Адаптирам се - посочва той. - Имам компютър с говорещ софтуер. Взех си телефон с тъчскрийн и отскоро се боря и с него. Поради тази причина се записах на такъв курс в Съюза на слепите. Странно е."

Заедно с колегите си в колежа започва да изучава и тънкостите на масажа.

"Завърших през 2008 г. и веднага започнах работа именно в отделението по физиотерапия във ВМА - разказва Бисерков. - Вече 9 години съм тук и продължавам да се развивам."

Не крие, че в началото е имал известни притеснения дали се справя добре с масажите.

"Всъщност с времето този дискомфорт се изчисти - споделя специалистът. - Бързият ефект от работата ми помогна най-много и тогава започнах да усещам удовлетворение от постигнатите резултати при пациентите."

36-годишният физиотерапевт прави само частични масажи, които протичат за около 15-20 минути.

"Повечето проблеми в гръбнака

изискват поредица процедури

- 3, 5 или 10 - обяснява специалистът. - Необходими са най-малко 3, за да се види какъв точно е проблемът и как може да се овладее. Те обикновено не са от вчера за днес, а се трупат с години."

"Имах една колежка лекар, която дойде наведена при мен, но си тръгна изправена - разказва Димитър. - Това ми доставя истинско удоволствие. Пациентката, която чакаше отвън, остана изумена, защото я видя как влезе и как излезе."

Някои от благодарните пациенти, когато го срещнат на улицата, го спират, за да го поздравят.

"Разказват ми с какво съм им помогнал. Това е наградата ми", усмихва се той.

Според него са много малко хората, които реагират странно на факта, че ще ги масажира незрящ човек.

"В крайна сметка, губейки един орган, естествено, че се развиват всички останали - споделя Бисерков. - В началото си го обяснявах с изострена сетивност. Но впоследствие осъзнах, че при загуба на зрение чувствителността на ръцете се увеличава, развиват се обонянието и слухът. Като цяло това на мен ми е необходимо, за да се движа в пространството."

Въпреки трудностите

той продължава

да се бори,

за да стане все по-добър в професията си.

"Имам стремеж да създам и да реализирам терапия, която да бъде систематизирана, насочена и най-вече обяснена - мотивира се Димитър. - Затова в края на месеца ще посетя курс за масажи и различни лечения в Германия, за да съм наясно с последните изследвания."

Пътуването дотам организирал сам. Първоначално кандидатства за този курс с известни притеснения, че няма да го одобрят, защото е незрящ.

"За мен беше голяма радост, когато ме приеха и ми дадоха възможност да стана част от това", радва се специалистът.

Съветва всички да не се застояват пред компютрите.

"Това ви води при мен - категоричен е Бисерков. - Всеки трябва да си намери определен спорт и да се движи постоянно."

Какво прави Димитър, за да се развива въпреки трудностите, четете в хартиеното издание на "168 часа".