Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Теодора Балабанова
Теодора Балабанова

l Медиците в Солун потвърждават: И тя, и Михаил имат баротравма от секретите във вътрешното ухо, която предизвиква фаталния световъртеж вертиго.

l Лекар бие адреналин, Иван Киров и инструктор напразно правят цял час изкуствено дишане и сърдечен масаж.

Елементарна хрема, която Теодора Балабанова дори не е усещала, става причина за нелепата й смърт минути след като се превръща в първата жена на планетата, гмурканала се с бутилки на цели 233 метра под водата.

Настинката предизвиква секрети в носа и ушите, които при изплуването запушват ушния й канал, предизвикват баротравма на вътрешното ухо, а оттам и фаталния световъртеж вертиго - тотална дезориентация, невъзможност дори да си сложиш регулатора от бутилката с газ в устата и удавяне.

Настинката се случва в събота (23 септември), ден преди фаталното гмуркане за подобряване на настоящия рекорд на Гинес от 211 метра. Това разказаха хора от поддържащия екип на Теодора и Михаил Балабанови, които се бориха за две постижения - най-дълбочинно гмуркане в открити води за жена, както и за двойка.

Гмуркането, което вече два пъти се отлага заради неподходящи метеорологични условия, е планирано за 23 септември на около 7 км навътре в морето в залива Торонеос, полуостров Халкидики. Двамата изключително опитни водолази, които сертифицират дори инструктори за технически гмуркания, пътуват в корабче, придружавани от лекар и екип, които по предварителен план трябва да ги поддържат по време на поставянето на рекорда.

В открито море обаче излиза вълнение и двамата водолази решават да отложат гмуркането за следващия ден. Вече в неделя времето е възможно най-подходящото - няма вълнение, няма вятър.

Без да подозират обаче, Теодора и Михаил вече са настинали от едночасовото, но ветровито влизане с лодката в събота, което часове по-късно ще се окаже фатално за 45-годишната жена.

"Преди да отплаваме в неделя, имаше проблем с едната бутилка и се наложи да отидем и да я оправим - разказва пред "168 часа" Иван Киров, син на бизнесмена Киро Киров, който е част от екипа на Балабанови. - Моята роля беше да подсигуря евакуацията в случай на инцидент, тъй като лодката ми е достатъчно бърза. Честно казано, аз се надявах, че няма да имам никаква работа при това гмуркане, но накрая се оказа, че за съжаление всичко се случи при мен."

Точно в 12 часа и 31 минути Теодора и Михаил се потапят в морето и бързо се спускат по въжето, захванато за шамандура на повърхността и за чувал с тежести на дъното.

Спускането надолу до планираните 231 метра продължава малко повече от 7 минути при зададени от софтуерна програма 8 минути. Тази спечелена минута обаче е плюс за екипа, защото означава по-малко време за декомпресия на излизане.

Всеки от водолазите носи по 2 компютъра, които отчитат и дълбочината. По-късно ще стане ясно, че показателите им са между 230 и 233 метра. Цялото гмуркане се заснема и с екшън камера GoPro, което е още едно доказателство за "Гинес". Месеци по-рано по време на подготовката от организацията са им поискали 10 хиляди евро за съдия, но Михаил и Теодора не могат да си ги позволят.

Михаил и Теодора Балабанови
Михаил и Теодора Балабанови

Свидетелите, записа на слизането и излизането, както и компютрите обаче са достатъчно доказателство. След бързото спускане, при което Михаил и Теодора осветяват с фенерите си дъното под тях, без никаква излишна пауза на голямата дълбочина следва бързо завръщане към повърхността. Дългата почти 4 часа декомпресия (спиране на определени метри под повърхността за определено време), за да се разсеят азотните мехурчета в организма им, започва около 30-ия метър, когато налягането вече е по-ниско. Така реално гмуркането до 233 метра и връщането до 30 метра отнема под 30 минути, а от 30 метра до повърхността цели 4 часа.

Планът за гмуркането се прави от компютър - изчислява се много точно времето за слизане до зададената дълбочина, времето за връщане наобратно и след това точното време за престой за декомпресиране на различни нива преди излизането на повърхността.

До изплуването на 40-ия метър Теодора и Михаил изпълняват "протокола" като машини без никакво отклонение от предварителната програма.

На 60-ия метър двамата са посрещнати от първия поддържащ водолаз. Това не е кой да е, а французинът Паскал Бернабе, който безапелационно държи световния рекорд по дълбочинно гмуркане с цели 330 метра. Теодора и Михаил сменят празните си бутилки с газ с нови, които Бернабе им носи. Тримата си правят снимки и след по-малко от 60 секунди престой продължават нагоре, когато на 40-ия метър Михаил вижда, че Теодора започва да се усуква постоянно във въжето.

Тя е тотално дезориентирана, не може да уцели устата си, за да си сложи регулатора от новата бутилка с газ, която й подава вторият поддържащ водолаз, който ги посреща. Следващите секунди са фатални за Теодора. Съпругът й подава постоянно регулатора в устата, но тя накрая го отхвърля и нагълтва вода.

В този момент на крайна безизходица 47-годишният Михаил взема единственото възможно решение, надявайки се на чудо - водолазът да изкара Теодора на повърхността. Това е повече от смъртоносно, ако пропусне 4-часовата декомпресия, защото мехурчетата с азот в организма й се увеличават с всеки метър към повърхността вследствие на рязкото намаляване на налягането и буквално разкъсват всички вътрешни органи, като още преди това да се случи, водолазът получава инфаркт и множество инсулти.

В случая с Теодора, която се върти безпомощно около въжето на 40 метра дълбочина и с отворена уста, обаче бързото излизане е единственият възможен шанс.

"Изкараха я на повърхността в 13,32 часа - спомня си Иван Киров. - Честно казано, аз дори не съм проверявал дали е жива, а започнах да й оказвам първа помощ. На моята лодка веднага се прехвърли и докторът от корабчето. Той й би адреналин и започна да й прави сърдечен масаж, докато аз й правех изкуствено дишане. През това време мой приятел подкара бързо лодката към Порто Карас.

Пристигнахме до пристанището за 10 минути. Там просто я наместихме по-удобно и продължихме със сърдечния масаж и изкуственото дишане. Правихме го много дълго, без да спираме. Но тя според мен отдавна беше мъртва. В Порто Карас се включиха да ни помагат още двама души - единият англичанин дайвинг инструктор. Той в един момент каза:

"Има пулс! Има пулс!" и ние продължавахме и продължавахме. 

Как Иван Киров се връща за Михаил, четете в хартиеното издание на "168 часа"

"4 часа ад под водата!", интервю със съпруга на Теодора Балабанова, четете по-късно на сайта на в. "168 часа"