Смъртното наказание в Северна Корея вече се е превърнало в норма, пише в. “Фигаро”, подчертавайки, че в страната действа закон, според който се наказва не само обвиняемият, но и роднините му от две поколения преди него. Провинилите се се разстрелват публично, хвърлят се на гладни кучета или дори се убиват пред очите на ученици с възпитателна цел.

В някои случаи жената на обвинения и децата му са изпращани в трудови лагери. В тази страна и най-малкото провинение може да доведе до смърт – да не проявяваш достатъчно ентусиазъм по време на манифестация, да задремеш докато Ким Чен Ун изнася реч, да притежаваш Библия, да гледаш американски филми, да се обаждаш в чужбина или да посещаваш несевернокорейски интернет сайтове.

Забранено в страната е и носенето на джинси, внасянето на мобилни телефони, притежаването на автомобил, подстригването по различен от официално одобрения модел, напускането на границите, гледането на порно, слушането на чуждестранна музика, както и смачкването на вестник или листовка с изображението на Ким Чен Ун.

Списъкът е безкраен и не е никак преувеличен. През 2013 г. 80 човека са публично разстреляни заради това, че в дома им е намерена Библията, а самият бивш военен министър бе осъден на смърт, тъй като си позволил за момент да си затвори очите по време на реч на Великия вожд.

Дори и да са гладни и изнемогващи, хората нямат право да го признават, а трябва да демонстрират щастие и ентусиазъм, споделя френският фоторепортер Ерик Лафорг. Той снима без разрешение и с риск за живота си реалността в Северна Корея и показва случващото се извън показните манифестации и заученото поведение. Снимките му улавят умиращи от глад хора, малки деца, които са принудени да работят, бедни граждани, изнемогващи, мръсни, нещастни. Журналистът споделя пред световните медии, че е видял ужасяваща бедност и глад в Северна Корея, и затова получава забрана да влиза в страната. Той разкрива, че по принцип на официално посещаващите страната фотографи се уреждат срещи с “работници, селяни и творци, които са предварително подготвени и изпълняват добре заучена роля”. “Това са хора, които живеят под шизофренния контрол на тоталитарната държава. Всички се страхуват от доносите на многобройните шпиони”, подчертава Ерик Лафорг.

Жестокостта в страната е безгранична. През 2014 г. Ким Чен Ун унищожи собствения си чичо, като го обвини в опит за преврат и го хвърли гол на 120 гладни кучета.

В Северна Корея се работи шест дни в седмицата, а на седмия ден хората се трудят “доброволно”. Наказание получават не само ако не го правят, но и ако не изразяват непрекъснат ентусиазъм и радост, докато са на работа.

Липсата на ентусиазъм всъщност е много сериозно обвинение в страната, където всички трябва да следват т.нар. Кампания на предаността, да „участват активно в строителството на процъфтяващата държава" и непрекъснато да проявяват щастието си, че живеят в тази „велика родина”.

Но освен липсата на ентусиазъм се наказва и липсата на искрена тъга. След смъртта на Ким Чен Ир стотици севернокорейци са пратени в трудови лагери, тъй като не са спазили изискването да плачат безутешно 100 дни за загубата на своя лидер. Тези, които са заловени да консумират алкохол по време на траура, директно са разстреляни.

Най-голямото провинение, разбира се, е проявата на неуважение към “Партията”, която задължително се изписва с главна буква. Интересно е да се отбележи, че в страната на всеки пет години се правят избори, но на бюлетината има само един кандидат. А избирателната активност е 100%.

Освен това в държавата наистина обръщат особено внимание на главните и малките букви. От значение е не само важните наименования да бъдат изписвани с главни букви, но и маловажните да са с малка буква. Затова и “южна Корея” винаги е с малка буква. Освен това за съседната страна не бива никога да се казва нещо положително и да не се намеква дори, че двете държави имат каквото и да било общо.

Всъщност наказание в страната получават и онези, които си позволяват да казват “Северна Корея”, а не единствено приемливото “Корейска народнодемократична република”.

По време на важни конгреси на Корейската трудова партия пък се въвеждат още по-строги ограничения. Забраняват се пътуванията между отделни области, затварят се пътища и се спират влакове. През 2016 г. преди важен конгрес през май дори официално са забранени сватбите и погребенията.

Освен това в държавата не е 2017 г., а 105 година, тъй като се използва календар, в който летоброенето започва от 1912 г., когато се ражда Ким Ир Сен, наричан Великия вожд и Яркото слънце. Твърди се, че в страната има 500 паметника на Ким Ир Сен.

Освен различна година, в Северна Корея са и в различна часова зона, след като през 2015 г. решават да се разграничат от Южна Корея и Япония, с които реално трябва да са в една и съща зона.

Трябва да се отбележи, че гражданите нямат право да използват свободно интернет. Те имат достъп само до севернокорейски сайтове, които според немския вестник “Билд” са не повече от трийсетина, всички те одобрени от правителството.

Освен това в страната има позволен списък от 28 вида прически, към който е задължително да се придържат гражданите. 10 от тях са за мъжете, 18 – за жените, като една част са разрешени за омъжените, а друга – за неомъжените.

Туристите също са длъжни да спазват строги правила в Северна Корея. От Министерството на външните работи на България поясняват: “Придвижването на туристи в КНДР става само организирано. Групите са винаги придружавани от поне двама севернокорейски граждани. Мобилните телефони и GPS устройствата на пристигащите чужди граждани се изземват на летището и се връщат обратно при напускане на страната. Ползването на интернет от чуждестранни туристи на територията на КНДР е по същество невъзможно.

Снимането следва да се осъществява изключително внимателно и само след предварително поискано разрешение от придружаващите групата местни граждани. Забранени за внос са: чуждестранна литература и видеоматериали, както и средства за радиовръзка и навигационни устройства GPS, както и мобилни телефони. Те се предават при влизане в страната и се връщат на собствениците при окончателно напускане.”