Без да се впускам в подробности чия точно е вината за последната ромско-българска свада в Асеновград, етническият конфликт ни напомни още веднъж, че в последните 28 години са изхарчени милиарди левове за интеграцията на циганите, но ефектът от това е нулев.

Само от предприсъединителни програми и от Европейската банка са отделени почти 100 милиона евро за непрекъснато растящото ромско малцинство. А след членството ни в Европейския съюз никой не може да сметне точно излетите за интеграция на циганите средства.

Едва в началото на тази година държвата започна да създава методология за пресмятане на отделените за роми пари, за да се направят изводи успешни ли са били приложените програми.

Със сигурност отделените пари за жилища, квалификация, ремонти на училища и всевъзможни програми са милиарди. Проблемът е, че и без да е готов анализът на държавата, е ясно, че ефектът от тях е нулев.

С хвърлените на вятъра пари са направени милионери дузина ромски барони и по-богати множество неправителствени организации, тясно специализирани в този доходен ресор.

Вярно, че с наследения още от времето на комунизма манталитет на циганите, както и с формираното в годините отношение на българите към тях, интеграцията им не е никак лесна задача. Със същия проблем се сблъскват и в Румъния, Италия, Чехия, Словакия и дори Германия.

Да изглежда обаче сложен проблемът с циганите имат интерес точно посредниците, които участват в разпределението на парите за тях, както и политиците от абсолютно всички партии, които непрекъснато купуват гласовете им на всички избори. И след това услужливо си затварят очите за кражбите на ток, масовата сеч на горите, незаконното строителство и още много престъпления, характерни за това малцинство.

За да бъдат наистина интегрирани ромите, трябва да се случат три неща - да бъдат накарани те да работят, да ходят децата им на училище и да се ограничава по всякакъв начин концентрирането им в гета.

За да се случи всичко това, колкото и абсурдно да звучи, първото нещо, което трябва да се направи, е да спрат да се изливат хаотично пари към тях. Циганите трябва да забравят рефлекса да лежат, крадат и бъркат в банкомата за помощи в началото на месеца. Също така трябва да престанат да се успокояват, че законите не важат за тях.

Те трябва да получават пари само при определени условия, а спазването на тези правила трябва да се следи стриктно. Колкото и да звучи невероятно, държавата, която е решила изключително успешно проблемите с циганите, е Испания. При това след наследеното от фашисткия режим на Франко отношение към ромите почти като към роби - със забрана да учат, да работят и дори да се събират на групи от повече от четирима души.

Днес обаче тези почти 1 милион цигани в Испания са успешно интегрирани - само 5 процента от тях живеят в катуни, половината имат собствени жилища, 85 процента могат да четат и пишат, а 75 от всеки 100 имат постоянни доходи.

Реално испанските роми са по-добре интегрирани от българите в България...

Неслучайно в момента много държави в цяла Европа опитват да откраднат и внедрят този опит, чиято същност е циганите да се образоват и да работят. Как е постигнато обаче всичко това? Със сигурност не с безразборно раздаване на помощи и с политици, които следват единствено своя интерес за сметка на обществения.

Просто циганите в Испания могат да кандидатстват за заеми, както и за придобиване на общински жилища само ако задължително записват децата си на училище. Освен това съществува специална организация, която набира млади роми, дава им образование, свързано с различни занаяти, а след като получат дипломите си, ги назначава на работа в частни компании, с които предварително са сключени договори.

Решенията не са никак сложни. Трябва просто да се наложат много ясни правила. Ромите да влязат в училище, да носят отговорности и да знаят, че законите важат и за тях.

Всичко това може да се случи много бързо, ако депутатите, разбира се, се събудят от удобната за тях дрямка...