Уникален хирургически инструмент от сребро е открит при разкопки на тракийското селище Пимаза в околностите на село Люблен от археолога Димитър Савов Овчаров. Той и съпругата му Мария Овчарова основават търговищкия музей, чиито най-ценни експонати са показвани и в Япония. Там принц Акихито, бъдещият японски император, е възхитен от тракийския инструмент и го обявява за най-удивителния предмет от изложбата.

През 1965 г. при оран в землището на Люблен е намерена глава, отчупена от мраморна статуя. Представлява реалистично изображение на възрастен мъж с ниско подстригани брада, коса и мустаци.

Находката предизвиква разкопки в местността Гюлюува. Открито е ритуално погребение в дълбока стъпаловидна яма - кенотаф. Покойникът е бил кремиран на място и пепелта е събрана в по-малка яма. В дървено сандъче са подредени предмети, от които той би имал нужда в отвъдното. В ключалката на сандъчето е вкаран пръстен, закачен на златна халка. Отключващата му част е желязна.

В два от ъглите на ямата са струпани погребални дарове. В третия има бронзова кофа. Открити са стъклени и глинени съдове, медни и костни пластини, 4 посребрени бронзови лъжици и кожен колан с апликирани сребърни букви. Надписът е с латинския шрифт Scriptura Monumentalis и се отнася към II и първата половина на III век. Той гласи: Vtere Felix - Използвай (колана) щастлив!, с липсваща буква L.

Сребърният инструмент е с множество прибиращи се елементи, подобен на швейцарски сгъваем нож. Всъщност това е набор от най-важните хирургически пособия - ланцети, шило, плоска лъжичка, разширител, обтегач и др. Инструментът позволява и едновременно използване на някои от елементите. Другите находки, указващи медицинска практика, са шишенца, лъжички за дозиране, купички за приготвяне и съхранение на лекове.

Във втория гроб е намерен прахът на спътницата в живота на лечителя - явно заможна дама. Нейното дървено ковчеже е обковано с медни апликации. В него има златен пръстен, златни обеци с висулки и скулптурна камея с женско изображение. Има и тайнствени кутийки, свързани с медицинска практика.

Откритите монети отнасят погребението към 218-225 г. Това е времето на най-голям разцвет на тракийските провинции в Римската империя.

От други могили край Люблен са извадени скалпели, ножици, пинсети, игли, сонди, ланцети, екартьори, лопатки за почистване на рани, по които се съди за големи умения в коремната и костно-ставната хирургия, както и в акушерството.

В околностите на Люблен са открити и останки на каменен зид, широк до 1 метър. Той огражда голяма площ с неправилна шестоъгълна форма, като височината на стената се изчислява на 4-5 метра. В него е открит и варовиков капител, украсен с човешки изображения и растителни орнаменти. Разкрити са основи на сграда, която според археолозите е храм, тясно свързан с надгробната могила. Входът е бил украсен с колони с 2 капитела. Комплексът е светилище на обожествен след смъртта му тракийски аристократ.

Освен лечител той е бил и жрец, за което свидетелстват някои атрибути в гроба. Например кучешкият череп, намерен между мъжкия и женския гроб. Според проф. Ст. Иванов отделянето на главата от трупа на кучето е станало дълго преди тя да попадне в могилния насип. Твърде вероятно е кучешкият череп да е бил едно от ритуалните пособия на жреца.