Руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) първи пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали. Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., е подета от руската пропаганда и догматично е наложена в историческата наука в Русия и България след 1878 г.

Чертков е потомствен дворянин, националното му самочувствие расте, особено след войната от 1812 г. От 1822 г. Чертков започва да се занимава с история. Посещава Италия и първи осъзнава, че славяните трябва да получат старина, т.е. „удревление”. Ето защо започва да ги търси преди VІ в. от н.е., откогато са първите сведения в изворите за тях.

Чертков е основател на теорията, че траките са славяни. Той разработва идеята, че изселени на север от Дунав до Балтийско море траки, са бъдещите славяни („Очеркъ древнейшей исторiи прото-словенъ”. Москва, 1851; «О переселении Фракийских племён за Дунай и далее на север, к Балтийскому морю, и к нам на Русь»).

За българската история, която трябва да мине под сянката на славянството, Чертков е като Макиавели на запад. Това е човекът, който първи представя старобългарския превод на „Манасиевата хроника” с добавките на българския преводач, но като истински „сив кардинал” на панславянството, Чертков не се колебае да излъже, че българите не били „многочислени” и че славяните ги претопили. Оттогава насетне тази лъжа на Чертков се повтаря във всяка книга по славянска история, независимо, че старобългарския преводач през ХІV в. е написал точно обратното, а именно че българите са били…”многочислени”.

«О переводе Манассииной летописи на славянский язык, с очерком истории болгар, доведенной до XII века» (М., 1842).

„Болгаре, о которых говорит переписчик Манассиевой летописи, при первом переходе их за Дунай, не были еще Словенами. Они прямо пришли с берегов Волги и принадлежали к племени Гуннов (45). Болгаре превратились в Словен только тогда, как поселились в Мисии и других землях, населенными Словенами, точно также, как руссы смешались со Словенами жившими в России. 2. Словене с незапамятных времен обитали по обеим берегам Дуная, в Дакии, Мисии, Фракии, Македонии, Иллирии, и проч. и едва-ли еще не при Македонских царях и владычестве римлян, которым они известны были под общим именем Иллирийцев, Македонян, Фракийцев, Мисян и проч., как это можно доказать названиями многих мест, хотя изуродованными Греческими и римскими писателями (46) 3. Византийцы нигде неговорят о пришествии Словен и водворении их, вместе с болгарами, в VI веке, в Миссии. Греческие летописцы напротив того упоминают только о дозволении (при Константине Погонате) одной Болгарской орде поселится в Мисии, именно в том самом месте, где, как они сами говорят, жило уже давно по семь поколений Словенских. Эта Болгарская орда, после дальнего перехода от Волги и многих сражений и потерь, не могла быть многочисленна.Болгарское царство сделалось могущественным только по присоединении всех Словенских народов к поселившимся в Мисии Волжским Болгарам и простиралась, в блестящую эпоху своего существования, от Черного моря до Адриатического и от Дуная до Греции и почти до Византии. Оно было могущественное царство Словен южных…”

А ето какво пише старобългарският преводач на Манасиевата хроника в своята приписка:

„При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

В „Манасиевата хроника” старобългарският преводач пише, че българите са били „многочислени”, но Чертков лъже, че тук става дума за орда: „Эта Болгарская орда, после дальнего перехода от Волги и многих сражений и потерь, не могла быть многочисленна.”

От 1842 г. досега нещо променило ли се е? Кой е виновен? Руските панслависти? Не, виновни са онези, наричащи се „български историци” и Министерството на образованието, което трябва да промени учебниците по история!

Не само в Манасиевата хроника, има и други извори за "многочислени" българи през 680 г. Българите, както пишат източниците, са били „като пясъка в морето“ (хазарско-еврейската кореспонденция от Х в., която визира българите в края на VІІ в.), „безчислено множество“ („Римска история“ (кн.2, 2). Никифор Григора).

Източник: /bghistory-letopisec.blogspot.bg, статията е публикувана от Кирил Милчев