През изминалата година една конспирация набира скорост дори и на страниците на уважавани западни издания: Европейският съюз, а дори и НАТО са създадени тайно от нацистите.

Дали заради Брекзит или не, но неприятелите на обединена Европа упорито тиражират версията за приликите между плановете на Третия Райх за световно господство и “Нова Европа” и управляваните от Брюксел организации. Разбира се, в тези конспиративни теории умишлено се дава приоритет на някои действителни факти от историята на нацисткия режим в Германия, а други се игнорират. При това не се обръща голямо внимание, че в една тоталитарна държава почти цялото население е било ангажирано по един или друг начин с политиката на управляващите. Но който търси аналогии, ще ги намери.

“Европейският съюз преследва цели, подобни на Хитлер в опита си да създаде мощна супердържава.” Това заяви в свое драматично изказване пред “Телеграф” британският външен министър Борис Джонсън през юни 2016 г.

На фона на това и водещи политици отвъд океана демонстрираха

неприязън към ЕС,

а напоследък, учудващо, и срещу Северноатлантическия пакт.

На 16 януари тази година избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп каза в интервю за британския в. “Таймс” и германския в. “Билд”, че в НАТО има проблеми и че алиансът е остаряла организация, предадоха ТАСС и Ройтерс. Според Тръмп НАТО е остаряла, защото не е осигурила защита от тероризма.

Ръководството на НАТО с тревога приема изявлението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, че Североатлантическият пакт е остарял, заяви германският първи допломат Франк-Валтер Щайнмайер при пристигането си на среща на външните министри на ЕС в Брюксел.

“Идвам от преговори с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в НАТО

изявлението на Тръмп

се възприема със загриженост”,

каза Щайнмайер.

Германският външен министър подчерта, че думите на новоизбрания американски президент, който встъпва в длъжност на 20 януари, “противоречат на заявленията на кандидата за военен министър на слушанията във Вашингтон”. “Трябва да следим как ще се отрази това на американската външна политика”, призова министърът.

Въпреки че явно преследват актуален политически ефект, привържениците на конспиративната теория за

акушерството на

отявлени нацисти

при раждането на Европейския съюз и НАТО имат своите солидни аргументи. Доколкото следвоенна Германия и нейната икономика имат решаваща роля при създаването на тези организации, то няма начин и подобни съмнения да не намират добра почва. Но все пак има ли конкретни факти, че Третият райх, макар и разгромен през войната, е възкръснал като феникс от пепелта в тези най-важни световни структури?

Действително нацистката държава е имала

свои планове

за създаването на подобно континентално образувание, в което, разбира се, да има водеща роля.

Кулминацията им се явява разработената от външния министър на Райха Йоаким фон Рибентроп концепция за "Европейска конфедерация". 

На 21 март 1943 г. в свой доклад той излага вижданията си за "Нова Европа":

"Аз съм на мнение, че както предложих на фюрера в предходните минути, след като отбележим значителен военен успех, ние трябва да определим възможно най-скорошна дата за прокламирането на Европейска конфедерация в специфична форма. За церемонията по основаването предвиждам да се поканят всички държавни глави на съответните страни заедно с техните правителства на безопасно за среща място като Залцбург или Виена, където те тържествено да се подпишат за създаването на Конфедерацията. Страните, които незабавно могат да влязат в нея, са Германия, Италия, Франция, Дания, Норвегия, Финландия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Сърбия, Гърция и Испания. Ако фюрерът реши да създаде още независими държави в частите от Европа, завзети от нас, то те могат да се добавят към този списък."

От запазените исторически документи ясно личи колко

важна роля е заемала концепцията за

обединена Европа

в управляващата върхушка на Третия райх.

"По мое мнение само една такава специфична мярка ще доведе до успеха, към който се стремим - продължава в доклада си Рибентроп. - Създаването на Европейски съюз ще има следните политически предимства:

- Тя ще разсее страха у нашите приятели и съюзници, че биха могли да бъдат поставени под германско управление веднага след сключването на мира. Неутралните страни пък ще бъдат уверени, че

няма да бъдат включени към Германия след

края на войната

Италия ще бъде освободена от страха, че една мощна Германия може да я изпрати в ъгъла... У руснаците това ще даде усещане, че цяла Европа е против тях и ще отслаби бойния им дух. Подобен отслабващ ефект ще има такава стъпка и у Великобритания и Америка. Тя ще бъде тежък удар срещу Рузвелт и аргументите на антигерманската пропаганда. Опозиционните групи в САЩ биха могли да кажат: Ние не можем да забраним на Европа да направи това, което самата Америка е направила, а именно да образува съюз от държави... Аз вярвам също, че като се имат впредвид големите различия, които вече са видими между Англия, Америка и Русия, и които един ден ще придобият огромни размери,

вражеската коалиция

просто ще се разпадне,

когато се изправи срещу обединена Европа от такъв вид".

Интересното е, че за България се е предвиждало да бъде сред основателите на Европейския съюз. А според нацистката концепция именно от тези страни за в бъдеще е трябвало да зависи приемането на нови членки. Подобно и на съвременния ЕС и в тази организация се е предвиждало отделните правителства да имат самостоятелност по отношение на вътрешните си дела, а митническите ограничения постепенно да отпаднат.

Звучи куриозно, но не само проектът, а дори терминологията, използвана от Рибентроп, доста наподобява на тази, употребявана след войната от ЕС и ЕК. Така например на 5 април 1943 г. от главната квартира на фронта той дава нареждане за създаване на “Европейска комисия” и назначава нейните членове. А в “Директиви за работата на Европейската комисия” очертава основните задачи на новосъздадения орган:

“Основната задача на Комитета по този настоящ етап на войната е събирането на материали и подготовката на данни, за да бъдат използвани за бъдещото уреждане на новия европейски ред след войната. Засега няма да разработваме конкретни планове за оформянето на бъдещето на Европа като цяло. В това отношение трябва да се изхожда от гледна точка на отношенията на отделните страни с Велика Германия...

…Правилното използване на страха, често споделян от всички страни, че

болшевизмът ще

проникне в Европа,

може да бъде ефективен актив при подготовката на европейските народи за необходимостта от бъдещ Нов ред. Вече става очевидно, че Съветска Русия, в случай на победа на съюзниците, ще толерира само тези правителства в Европа, които са угодни на Москва и които впоследствие се болшевизират, и само германският Вермахт може да попречи на тази опасност. По същия начин трябва да се подчертае и необходимостта за запазване на Европа от Англия и САЩ и да се затрудни бъдещата им намеса в името на запазването на мира в Европа. За да се изяснят военните цели на нашите врагове, особено на тези от Москва, най-добрата пропаганда, която можем да използваме в момента, е да се направи правдоподобно необходимостта от бъдещ европейски Нова ред.”

По отношение на ЕС един от най-често използваните аргументи е и този за солидното нацистко минало на "отците основатели" на обединена Европа след войната.

 В подкрепа на твърденията си конспираторите дават за пример и биографията на първия председател на Европейската комисия Валтер Халщайн. Той заема този пост в продължение на цели 9 години между 1958 г. и 1967 г. и на сайта на ЕС е описан като "лидер-мечтател" и "силен дипломат", който развива европейската интеграция. В същото време не се споменава факта, че преди и по време на Втората световна война

Халщайн е бил член

на официална

нацистка организация

– Асоциацията на националсоциалистическите германски адвокати.

Тя е основана още през 1933 г., веднага след като нацистите вземат властта.

През 1936 г. тя се преобразува в Асоциация на защитниците на закона и членството в тази организация се ограничава само до лица, показващи безкомпромисна подкрепа и участие в изпълнението на нацистката идеология. В меморандум, изпратен от Халщайн до представителя на нацисткото правителство в университета в Рощок през 1935 г., той заявява, че е член на тези две организации. Като такъв той представлява и хитлеристкото правителство в официални държавни преговори. През май 1938 г. например, една година преди избухването на Втората световна война, Адолф Хитлер е на официално държавно посещение в Италия, за да се срещне с Мусолини и да планира бъдещето на Европа под техен контрол. За тази цел е създадена специална комисия с членове от нацистка Германия и фашистка Италия, с главна цел създаване на правна основа за европейска диктатура.

Един от правните експерти, представляващи нацистка Германия в тези официални преговори, е не друг, а Валтер Халщайн.

Друго прегрешение в биографията на германския адвокат е една негова реч, изнесена в голям конгресен център в Рощок на 23 януари 1939 г. - малко преди избухването на Втората световна война.

Ключов аспект в изказването е връзката на Австрия с Германия, както и с големи части от Чехословакия. Халщайн описва завладяването на тези територии като

“сътворението на Великия

германски райх”

и “правна германизация на новите територии”. С други думи, той обосновава юридически правото на Германия да завладее тези земи.

В “речта на завладяването” Халщайн описва и процеса за създаването на унифицирана правна система с “издавенето на директиви”. За отбелязване е, когато той в крайна сметка става председател на Европейската комисия, по същество използва същия подход и издаването на директиви е избрано за негова система на законотворчество и днес все още е в употреба.

Но може би най-шокиращото от всичко в тази реч е, че Халщайн заявява, че един от най-важните закони е дискриминационният "Закон за защита на германската кръв и германската чест".

По-късно е професор във Франкфуртския университет, откъдето през 1942 г. е призован в германските въоръжени сили. В битката при Шербур на 23 юни 1944 г. Халщайн е пленен от съюзнически части и е изпратен във военнопленнически лагер в САЩ, където създава своеобразен “университет” и запознава затворниците със законите и техните права.

След войната е назначен за заместник-ректор на Франкфуртския университет, а през 1948 г. е поканен от университета “Джорджтаун” като гостуващ лектор. Като един от първите германски учени, поканени от американски университет, той се убеждава,че Германия трябва да участва в международните инициативи, които укрепват връзките между демокрациите след Втората световна война. За него присъединяването към международни съюзи като ООН и НАТО е от ключово значение за връщането на Германия на международната сцена. Европейската общност за въглища и стомана, отличните дипломатически умения на Халщайн, осъзнаването на необходимостта от европейско единство и специализираните му познания в тази област дават основание на Конрад Аденауер, по това време канцлер на Германия, да го назначи за ръководител на делегацията, която води преговори на основоположниците на ЕС. Конференцията “Шуман” за създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1950 г.

По това време той работи в тясно взаимодействие със своя френски колега Жан Моне. И двамата скоро разбират, че споделят едни и същи възгледи за необходимостта от европейска интеграция с оглед на благоденствието на Европа. През 1951 г. Аденауер назначава Халщайн за държавен секретар във федералното външно министерство, където той не само участва в създаването на ЕОВС, но и в опит за създаване на Европейска отбранителна общност, която да обединява бюджета, въоръжените сили и политиката в областта на въоръженията на западноевропейските страни.

Той участва също така в преговорите с Израел за изплащане на репарации на еврейския народ и играе важна роля в определяне на стратегията на германските външни отношения. 955 г. представлява строго политическо споразумение Западна Германия да не установява дипломатически отношения със страни, които са признали Източна Германия (ГДР).

Но Халщайн има и още една голяма заслуга - приемането на Великобритания като член на Европейския съюз. След като през 60-те години френският президент

Шарл де Гол налага вето на приемането

на Острова в ЕС, британският премиер Едуард Хийт отправя покана към Халщайн да го посети в резиденцията “Чекийрс”. След като заедно анализират ситуацията, въпреки че и тогава сред британците е имало доста негативно отношение към тази организация, те започват тясно сътрудничество. И в крайна сметка след още няколко срещи между двамата усилията се увенчават с успех - през 1973 г. Великобритания се присъединява към общността.

Привържениците на конспирацията намират примери за нацистко участие и в Северноатлантическия пакт. Вероятно най-известният от тях е Адолф Хойзингер, който от началник на оперативния отдел на щаба на сухопътните сили на Третия райх след войната успява да стане председател на Военния комитет на НАТО. Като подполковник по време на войната Хойзингер е участвал в планирането на кампаниите на нацисткия режим в Полша, Дания, Норвегия, Франция и Нидерландия, по-късно и на операция “Барбароса” - нападението над СССР. Според някои данни там той лично е участвал в убийства на политически офицери от Червената армия.

От 10 юни 1944 г. произведеният в генерал Хойзингер е и началник на Генералния щаб на сухопътните сили. Обикновено обаче привържениците на конспирациите пропускат факта, че като такъв на 22 юли 1944 г. той е присъствал и на съвещанието в щабкваритрата на Хитлер, когато там се взривява бомбата, поставена от полковник фон Щауфенберг. Ранен при експлозията, веднага след престоя си в болницата генералът е арестуван по подозрение за съучастничество в атентата. Все пак Гестапо не намира доказателства за участието му в заговора и през октомври същата година го освободили.

За нас, българите, обаче свързването на видни представители от времето на тоталитарния период със съвременните им позиции в обществото би трябвало да бъде далеч по-лесно обяснимо и далеч не толкова загадъчно.