Ленин - жил, Ленин - жив, Ленин - будет жить." (Ленин живя, Ленин е жив, Ленин ще живее - рус.), този лозунг издига в стихотворението си "Комсомолска" Владимир Маяковски. Само че на 21 януари 1924 г. обявеният приживе за божество "вожд на пролетариата" се споминал.

Въпреки че за кончината на основателя на СССР е писано изключително много, учените и до днес спорят около причините й. И наистина, макар и на пръв поглед да са категорични, архивните документи от онези години дават

повод за много

съмнения и догадки

Официално лекарската експертиза твърди, че е починал, защото е имал нарушено кръвообращение в главния мозък и впоследствие кръвоизлив. Но и до днес остава загадка какви са причините 53-годишният водач на Октомврийската революция да стигне до тези фатални за живота му състояния. За масова употреба се пуска версията, че Ленин е закъсал със здравето

"заради огромната

умствена преумора"

от денонощната работа за благото на народа.

"В основата на заболяването стои втвърдяването на стените на съдовете (артериосклероза). Аутопсията потвърди, че това е основната причина за заболяването и смъртта. Основната - вътрешната сънна артерия при входа в черепа се оказа толкова втвърдена, че пинсетите удряха в нея като по кост. С такива съдове мозъкът не може да оцелее...", казва в свой отчет тогавашният нарком по здравеопазването Николай Семашко.

В продължение на 10 месеца Ленин бил парализиран. Губел говор и самият той се опасявал, че губи разсъдък. Въпреки това хронистите пишат, че смъртта му дошла неочаквано за лекарите. А и те през последните години от живота му често сменят диагнозите. В самото начало на заболяването през есента на 1921 г. говорят за "преумора" и предписват почивка. Но скоро става ясно, че тези почивки не дават резултат и впоследствие медицинското заключение е неврастения. Появява се и

версията за хронично отравяне с олово

от останали в тялото му куршуми - на 30 август 1918 г. на митинг в завода “Михелсон” есерката Фани Каплан го е ранила от упор.

Но през юни 1922 г. извиканият от Германия известен специалист д-р Клемперер напълно отхвърля тази хипотеза. Викат да лекуват вожда още лекари от чужбина, но нито те, нито родните светила на науката могат да му поставят диагнозата. Иля Збарский, син и асистент на биохимика Борис Збарский, който балсамирал тялото на Ленин и дълго време бил шеф на лабораторията при Мавзолея, познава историята на болестта на вожда и я описва по следния начин в книгата си „Обект №1”:

“Към края на 1922 г. състоянието му силно се влоши; вместо членоразделна реч издава някакви неясни звуци. След известно облекчение през февруари 1923 г. напълно се парализираха дясната му ръка и десният му крак... Погледът му,

преди проницателен,

стана неизразителен

и затъпял

Поканените срещу много пари немски лекари Фьорстер, Клемперер, Ноне, Минковский и руските професори Осипов, Кожевников и Крамер са напълно объркани...” Като възможни диагнози лекарите обсъждат още и епилепсия, алцхаймер, множествена склероза. Но симптомите на болестта не приличат на обикновена склероза на съдовете. Тя по-скоро наподобява на прогресивна парализа заради поражението на главния мозък вследствие късните усложнения на сифилиса. Иля Збарский също посочва, че част от лекарите, поканени да лекуват Ленин,

смятат, че диагнозата

му е сифилис

и препаратите, които изписват на вожда, лекуват именно него. Доказано е, че Ленин съзнателно е вземал салварзан - тогавашно химикотерапевтично средство срещу опасната болест, предавана по полов път. Само се предполага обаче дали бъдещият комунистически вожд го е лепнал от проститутки в Париж през 1902 г., или го е получил по наследство от родителите си.

В книгата си “Конспиратор: Ленин в изгнание” известната историчка Хелен Раппапорт твърди, че при лидера на болшевиките са наблюдавани всички класически симптоми, съпътстващи тази болест, включително прогресиращ паралич.

Този факт е бил известен на редица високопоставени съветски чиновници от онзи период, но да се говори за това на глас, е било забранено под страх от смъртно наказание, пише и украинското издание “Крешчатик”.

Все пак професорите, които извършват аутопсията, заявяват, че липсват някакви признаци на сифилис в тялото. Всъщност като консултант за наличието на сифилис при Ленин е бил поканен германският професор Maкс Нона, автор на класическия справочник “Сифилис и нервна система”. Има и бележка, написана лично от проф. Нона: “Абсолютно нищо не свидетелства за наличието на сифилис.” Историците обясняват този факт така: Ленин е пиел салварзан, защото самият той е смятал, че има сифилис. Но в онези условия в тоталитарната държава е възможно тя също да е фалшификат или специалистът да е бил принуден да я напише.

В същото време видният руски физиолог Иван Павлов твърдял, че революцията е била извършена от

безумец с поразен

от сифилис мозък

Своята версия Павлов излага в документиран разговор с лекаря емигрант Михаил Зернов, работещ през 1928 г. в Колумбийския университет. По този повод мнозина се позовават и на бележка на тогавашния народен комисар по здравеопазването Николай Семашко до патологоанатома и бъдещ академик Алексей Абрикосов с молба да “обърне специално внимание на необходимостта от точни морфологически доказателства за липсата на сифилистични поражения у Ленин, за да се запази светлият образ на вожда”. Защо е нужно това – за да се разсеят разпространяващите се по това време слухове или обратното – нещо да се скрие? Повод за съмнение е и фактът, че само 8 от 27-те лекари на Кремъл са се съгласили да сложат подписите си под смъртния акт.

След краха на комунизма много автори издигат и тезата за отравяне. Според някои предположения в последните години от живота си пролетарският вожд е бил под непосредствено наблюдение от наследилия го Сталин. И версията, че "чудесният грузинец", както сам го е наричал,

му е помогнал да се

пресели в отвъдното с бавнодействаща отрова,

има логични основания. В подкрепа на това се изтъква и грубото отношение на Сталин към официалната жена на Ленин Надежда Крупская, която треперела за живота на съпруга си.

Напоследък модерна теория на американски учени, проучвали подробно симптомите на болестта на комунистическото величие, обосновава и тезата, че той е починал от рядка генна мутация.

Вестта за смъртта на Ленин определено предизвикала шок сред съратниците му. Според описанието на американската историчка Нина Тумаркин тя била съобщена на заседание на ХI конгрес на съветите на 21 януари 1924 г. от Михаил Калинин. Дотогава освен него от най-висшите сановници само Бухарин знаел за нея, тъй като присъствал лично до болничното легло на починалия.

"В залата се чули изплашени възгласи, няколко души заплакали Членовете на президиума и в частност Зиновиев и Каменев "уронили глави на масата и плакали като деца".

След първоначалното стъписване моментално е обявен национален траур и е назначена комисия за височайшето погребение, оглавена не от кого да е, а лично от Феликс Дзержински.

В тази връзка интересни са сводките на тайната полиция ОГПУ за реакциите на обикновените хора на новината в отделните части на огромната страна. Те са цитирани от изследователя Николай Зенкевич в книгата му "Вождове и сподвижници" и свидетелстват за масовото объркване, последвало смъртта на Ленин. Така например в Московска губерния се появил слух, че Ленин е умрял още преди шест месеца и са го съхранявали замразен през цялото време. В Иркутска област пък плъзнала мълва, че Ленин е жив, но заедно с Троцки се е измъкнал тайно зад граница. Още по-куриозно е, че на места дори семейства на червеноармейци "служили заупокойни молитви в църкви" за лидера на най-атеистичния режим в света, дори "изселените в град Николаевск антисъветски елементи изпратили до Калинин съболезнователна телеграма". В района на Харбин чекистите докладват, че направо стартирало масово производство на портрети на великия княз Николай Николаевич, който "със сформирана в Сърбия

армия от 250 хил. души

ще дойде да освободи

страната от болшевиките"

Странното е, че на 4 февруари в Белорусия заговорили, че Ленин е умрял преди три месеца, а в Колонната зала вместо него са поставили восъчна фигура. Вероятно в случая са изиграли роля и някои примери от руската история. Така например подобна фигура на Петър Велики, за направата на която е използвана посмъртна маска, и до днес може да бъде видяна в музея. През 1881 г. пък успешно е балсамиран и известният руски медик Николай Пирогов.

Всъщност този белоруски слух донякъде предугажда събитията, които ще последват.

На практика решението за балсамирането на тленните останки е взето още приживе. През есента на 1923 г. на заседание на Политбюро, след като ги информира за влошеното здравословно състояние на вожда, лично Сталин предлага на присъстващите Троцки, Бухарин, Калинин, Каменев и Риков, че по предложение на "някои другари от провинцията" се повдигал въпросът за неговото балсамиране.

За този разговор разказва Троцки в спомените си: "Чак когато Сталин завърши, разбрах какво има предвид с тези първоначално непонятни разсъждения, че "Ленин е руснак и трябва да бъде погребан "по руски". А по руски по каноните на православната църква на праведниците се правят мощи. И явно нас, партията на революционните марксисти ни съветват по този начин да съхраним останките на Ленин. Така по подобие на мощите на Сергей Радонежки и Серафим Саровски сега ни предложиха

да ги заменим с

мощите на Владимир Илич

Много ми се иска да кажа на тези "другари от провинцията", които по думите на Сталин са предложили това, че нямат нищо общо с марксистката наука."

По някои сведения още тогава Троцки нарекъл тези предложения "безумие", Каменев казал, че това е "попщина", а Бухарин заклеймил опитите "да се възвеличава прахът".

Но според повечето историци след това никой повече не оспорил решението. Най-логичното обяснение е, че процесът по съхраняването на останките е важна част от задкулисната борба по върховете в Съветския съюз и Сталин умело го използва, за да грабне властта. За това говори и фактът, че най-силният му конкурент в болшевишката партия

дори не е присъствал на траурната церемония

В спомените на Троцки се споменава телефонен разговор със Сталин, в който последният бил казал: “За погребението в събота вие така и така няма да успеете, съветвам ви да си продължите лечението”. Троцки би могъл лесно да пристигне навреме за церемонията, ако беше използвал военен самолет, или ако действително е искал да присъства. Но той е имал причини да не се връща. Много е вероятно Лев Давидович да е смятал, че Ленин е отровен от заговорници начело със Сталин и се е опасявал да не би той да е следващият.

Още на 22 януари анатома Алексей Абрикосов извършва временно балсамиране на тялото на Ленин.

“Отваряйки тялото,

той вкарал в

аортата разтвор,

който се състоял от 30 части формалин, 20 части спирт, 20 части глицерин, 10 – цинков хлорид, и 100 части – вода... „ – пояснява И. Збарский в книгата си.

След това по официалните данни на 23 януари ковчегът с тялото на Ленин в товарен вагон N 1621 е докаран в Москва от санаториума Горки, с влак, на който бил назначен като "почетен старши машинист" 8 месеца преди това. Обичайно за тези географски ширини и за сезона времето било много студено - около -35 градуса. Оттам тялото е закарано в колонната зала на Дома на Съюзите, където в продължение на 5 денонощия тече официалното прощаване с него.

Как съветските учени решават проблема с балсамирането на вожда, четете в печатното издание на в. "168 часа"