Немският писател Норман Олер издаде книга със смайващи разкрития за масово пристрастяване към амфетамините в Третия райх. Тя променя представите за Втората световна война.

“Тотално надрусване” описва и употребата на други наркотици от нацистите като кокаин, хероин, морфин, както и въздействието им върху Хитлер не само в последните му дни, когато той е развалина с напукани вени.

Книгата вече е преведена на 18 езика. Авторът й е издирил в архивите записките на личния лекар на Хитлер д-р Теодор Морел, на когото историците досега почти не обръщат внимание.

Историята започва във Ваймарската република, когато немската фармация процъфтява и е главен износител на опиати, а на всеки ъгъл се продават кокаин и морфин. В този период кръгът около Хитлер му създава имидж на човек без слабости, който работи неуморно за родината и не допуска в тялото си никакви токсини, даже и кафе.

“Той е гениален дори телесно. Не пие, яде само зеленчуци и не докосва жени”, пише съратник на Хитлер през 1930 г. Щом нацистите идват на власт през 1933 г., всички “съблазнителни отрови” са забранени. Оттогава наркоманите биват наричани “престъпно луди”. Някои са екзекутирани с инжекции, други са пращани в концлагери. Пропагандата свързва наркотиците с еврейството и твърди, че евреите са поначало наркозависими.

Някои лекарства

с ободряващ ефект

обаче остават в употреба, тъй като обществото трябва да е в крак с енергичния Хитлер. (“Будна Германия” е лозунг на нацистката партия.) Търси се и хапче, което да “вкара в правия път пораженците, хленчещите, манкьорите и симулантите”.

Главният химик на берлинската компания “Темлер” д-р Фриц Хаусшилд е впечатлен от успехите на американските атлети на олимпиадата в Берлин през 1936 г., дължащи се на амфетамина бензедрин, и се впуска да синтезира свое хапче чудо. След година той патентова първия немски метил-амфетамин. Под името первитин той бързо става сензация, защото вдъхва самоувереност и подобрява работата на всеки - от секретарката до актьора и машиниста.

Отначало лекарството се продава без рецепта и в магазините за бонбони като съставка на шоколада. На жените се препоръчва да ядат по 2-3 такива шоколада на ден, за да си свършат къщната работа за нула време, а като допълнителен бонус - да отслабнат, тъй като первитинът потиска апетита.

Скоро и войниците започват да разчитат на него. В книгата е поместено писмо от фронтовата линия на Хайнрих Бьол, бъдещия нобелист за литература. През 1939 г. той моли родителите си да му пратят первитин, тъй като “не зная друг начин да победя най-големия ни враг - съня”.

В Берлин д-р Ото Ранке, директор на Института за обща и армейска психология, търси начини да предпази войниците на Вермахта от изтощение и след няколко теста заключава, че первитинът е най-доброто средство за това. С него сънят става ненужен, задръжките падат и войникът не изпитва ужас по време на битка. Самият Ранке се пристрастява към первитина и отбелязва, че може да работи по 50 часа, без да чувства умора.

През 1940 г., когато е решено Франция да бъде нападната през Ардените, до армейските лекари е пратена специална “заповед за стимулантите”. Тя им нарежда да дават на всеки войник по 1 таблетка первитин през деня и по две през нощта, а при необходимост още две през три часа. Поръчани са 35 милиона опаковки за армията и Луфтвафе и “Темлер” удвоява производството. Така Бьол вече няма нужда да моли родителите си за первитин.

Дали тъкмо

амфетаминът е

донесъл победата

в т.нар. светкавична война? Според Олер причината никога и за нищо не е само една. Но инвазията във Франция е станала възможна благодарение на хапчето. Без него нямаше да има инвазия, казва той.

Хитлер много харесал плана за нахлуване през Ардените, но според командването “то е невъзможно, защото през нощта трябва да почиваме и противникът ще се оттегли и ще ни удари”. Заповедта за стимулантите обаче позволява войниците да останат будни 3 дни и 3 нощи. Това важи особено за танкистите на Ромел, извършили обхода през Ардените, изтъква авторът.

Оттогава висшето командване вече смята наркотиците за ефикасно оръжие. И то оръжие, което влиза в действие при най-големи разлики в съотношението на силите. Към края на 1944 г., когато победата във войната е вече мираж, немският флот създава серия подводници с екипаж от 1 моряк. Прави го с фантастичната идея тези миниатюрни подводници да проникнат през естуара на река Темза.

Нужно е било обаче самотните навигатори да бъдат будни дни наред, за да ги управляват. Тогава д-р Герхард Оржеховски, главен фармаколог на Балтийския флот, създава ново хапче чудо - кокаинова дъвка. Това е най-силният наркотик, даван на германски войници. Изпробват го в концлагера Заксенхаузен, като карат лагерниците да ходят, докато паднат от изтощение.

Но експериментът се проваля. Затвореният в желязна кутия моряк е почти неподвижен и напълно изолиран от външния свят, но трябва да е буден 7 дни. В резултат той получава психоза и се губи. Повечето от пуснатите на вода малки подводници изчезват безследно.

Как обаче дундестият д-р Морел става единственият човек, на когото Хитлер се доверява безрезервно. В края на 20-те г. той има частна практика в Берлин и дължи репутацията си на модните тогава инжекции с витамини. Запознава се с Хитлер, след като е лекувал официалния фотограф на райха Хайнрих Хофман. Фюрерът му се оплаква от отдавнашни и остри болки в червата и д-р Морел вижда шанса си да се присламчи до него. Предписва му препарата “Мутафлор”, който е бактериален пробиотик. И след като състоянието на Пациент А (както започват да наричат Хитлер) се подобрява, между фюрера и лекаря се създава връзка, основана на взаимната зависимост. Двамата се изолират. Хитлер става все по-подозрителен към околните с изключение на своя лекар, а Морел дължи положението си само и единствено на фюрера.

През 1941 г. Хитлер се разболява тежко и инжекциите с витамини на Морел вече нямат ефект. Тогава лекарят тръгва по наклонената плоскост. Първо започва да инжектира най-прочутия измежду

вегетарианците с

животински хормони.

После му предписва цяла серия от все по-силни лекарства и накрая му дава “хапчето чудо” еукодал. Това е дизайнерски наркотик, първи братовчед на хероина, известен днес като оксикодон. Неговото главно свойство е, че довежда пациента до състояние на еуфория. Не след дълго Хитлер стига до няколко инжекции еукодал дневно. Накрая д-р Морел добавя към тях и две дози кокаин. Всъщност кокаинът е предписан за пръв път на Пациент А заради проблем с ушите след експлозия в бункера “Вълчата бърлога” на източния фронт.

Дали Морел преднамерено е превърнал Хитлер в наркоман? Или не е смеел да се опълчва на властния фюрер? Според Олер лекарят и фюрерът са си пасвали мого добре. Затова през есента на 1944 г. Хитлер задържа Морел въпреки исканията на обкръжението му да го смени. Морел много е обичал да поставя инжекции, а Хитлер ги е харесвал заради бързия им ефект и защото мразел хапчетата, дразнещи стомаха му.

Все пак, макар и твърде късно, Хитлер осъзнал, че е наркозависим. Според книгата той казал на Морел: “Вие сте ми давали опиати през цялото време.” Този цитат обаче е изключение. В повечето случаи фюрерът и лекарят говорели за тях заобиколно.

За страничния наблюдател лекарствата са имали чудодеен ефект. Само преди минута фюрерът изглеждал грохнал, залитал и едва се държал на крака. Изведнъж скачал, започвал да шари насам-натам и да говори безспир на висок глас.

Повече четете в здравното издание на "168 часа" - "Здраве без лекарства"