Осъденият за убийството Бойко Стоянов излежа 12 г. и 6 м. и беше пуснат предсрочно

За обвинените като поръчител и помагач Пламен Дишков-Кела и Тодор Неделчев-Недьо процесът тепърва предстои

Около 16,30 ч на 21 ноември 2002 г. 39-годишният Димитър Стаматов спира мерцедеса си на бул. “Стефан Стамболов” в Бургас, за да нагледа строителството на купен от него парцел срещу техникума по обществено хранене.

Бизнесменът, известен с прякора Мастара, фирмата си за колбаси “Дани 87” и приятелството си с Митьо Очите, не предполага, че текат последните минути от живота му.

“Стаматов беше застанал до саксията за цветя на входа на “Мтел”. Беше от лявата ми страна. Аз стоях срещу входа, а той беше под ъгъл. До него бяха две момчета, работници от Враца, с гръб към входа на “Мтел”. Васил (Харизанов – б.а.) беше от другата ми страна.

Другото момче от охраната – Иван Койчев, беше по-отзад Стаматов попита работниците дали са яли. Мисля, че по това време се чу слаб шум като от негръмнала пиратка. Стори ми се, че шумът дойде отзад, но не съм много сигурен. Видях Стаматов само как прикляка. Мисля, че направи една крачка и падна до саксията. Васил отиде до него и каза да викаме линейка.”

Това разказва пред Бургаския окръжен съд преди 12 години Евгени Василев - един от очевидците на екзекуцията.

Мастара е очистен с един-единствен изстрел пред очите на петима

По това време край него са Евгени Василев - управител на “Дани 87”, двама гардове – Харизанов и Койчев, и двама работници от строежа.

Фаталният изстрел за Стаматов е един от най-коментираните факти по време на разследването и на последвалите съдебни процеси.

Сблъскват се две основни тези. Първата е, че е произведен от суперпрофесионалист, снайперист с точна ръка и абсолютно хладнокръвие.

Задържаният и впоследсвие осъден като пряк извършител на убийството Бойко Стоянов, връстник на жертвата, не се вписва в тази характеристика. Затова натежава мнението, че месарският бос просто е имал малшанс.

Според извършената съдебномедицинска експертиза от д-р Косьо Янков в тялото на Стаматов е намерена една огнестрелна рана с вход вляво на гърба и изход също в лявата част на гръдния кош. Куршумът е разкъсал белия дроб и е пронизал сърцето. От разкъсните рани се е събрало голямо количество кръв в лявата гръдна кухина, което е довело до остра аномалия на вътрешните органи, тампонада на околосърдечната торбичка и неизбежна смърт.

Раневият канал, образуван от куршума, е отзад напред, от ляво на дясно и от горе на долу, като денивилацията е около 9 см, близо 42 градуса при изправено положение на тялото.

Тъй като всичко става абсолютно неочаквано и за секунди, никой от свидетелите не може да определи с категорична точност разположението на Димитър Стаманов в секундата, в която куршумът го е улучил. Всяко едно действие в този момент, леко завъртане или привеждане е имало огромно значение за точната траектория на малкото парченце метал, смятат експерти. 

Звук като от пиратка чува и друг свидетел - гардът Васил Харизанов. Той обаче долавя и репликата на Мастара, преди да падне: "Удариха ме... “Според гарда шефът му е бил под ъгъл спрямо офиса на мобилния оператор на ул. „Стефан Стамболов", като лявото рамо е сочело входа.

Буквално минути след стрелбата на място пристига Мариан Георгиев–Марата, съдружник на Мастара. Той и гардовете не чакат линейката. Простреляният е натоварен на мерцедеса му, в колата сядат Харизанов и Марата и потеглят към болницата.

Стаматов е жив само няколко минути след стрелбата. Мястото е отцепено, криминалистите правят щателен оглед по улицата, тротоара и близките саксии, но от куршума няма и следа. Това остава една от мистериите по делото.

В началото има няколко версии за мястото, откъдето е стреляно, включително се обсъждаше и възможността стрелецът да е бил в кола, която е минала по бул. „Стамболов", една от транспортните артерии на Бургас. 

Аутопсията, извършена на следващия ден, дава яснота за ъгъла на проникване на куршума и голямата денивелация между входната и изходна рана. Това е сигурен знак за криминалистите, че е стреляно отвисоко.

На 22 ноември те определят най-вероятното място на стрелбата - покрива на бл. 33 в жк "Братя Миладинови" над вх. 3, откъдето се открива идеална гледка към строежа на Мастара и лобното му място.

При първия оглед не са открити улики. При повторния обаче полицаите намират малокалибрена пушка ERMA VERKE кал. 22, немско производство, пълнител с 3 патрона, картони, които стрелецът е използвал за изолация, докато е чакал на пусия, тъмносин сак, работна дочена куртка, отвертка и пакет с червен пипер, използван за заличаване на следи.

Едва на 28 ноември при нов допълнителен оглед в улук между парапета и покрива е намерена и гилза от патрон 22 кал.

Пламен Дишков-Кела, Тодор Неделчев-Недьо и Бойко Стоянов са сред първите разпитани след стрелбата. Към Дишков и обкръжението му ги насочват приятели на Мастара, знаейки, че между двамата има вражда.

Взети са им натривки от ръцете, но нито една от пробите не е била положителна.

Бойко Стоянов е задържан на 3 декември 2002 г., обвинен е като директен извършител на убийството и е проведен първият му разпит. Стоянов е отрекъл всички обвинения. Ден по-късно картината се променя след т.нар. съдебно-психологическа експертиза, по-позната като детектор на лъжата. По-късно Бойко отрича да е давал съгласието си за такова изследване. Пробивът на криминалистите обаче е факт. Между 16 и 21,50 ч на 4 декември той е разпитан, прави пълни самопризнания и сочи като поръчители и помагачи Пламен Дишков и Тодор Неделчев.

Към днешна дата Бойко Стоянов е свободен гражданин. Той бе осъден като пряк екзекутор на Мастара на 20 години лишаване от свобода. В хода на съдебното дело се отказа от първоначалните си признания, но това не повлия особено на процеса. Окончателната присъда бе произнесена през 2006 г. Стоянов остана в затвора до 2015 г. След това бе освободен предсрочно условно.

На първа инстанция Кела и Недьо бяха оправдани. След това обаче магистратите се коригираха и двамата бяха осъдени задочно съответно на 20 и 16 г. лишаване от свобода.

Пламен Дишков - Кела напусна страната малко преди да бъде обявен за издирване - той се качва на самолет за Полша на 23 ноември 2002 г. Бе в неизвестност до август 2011 г. , когато бе арестуван в португалския град Кашкайш и върнат у нас с европейска заповед за арест.

Досъдебното и съдебното производство срещу него бяха минали изцяло задочно. Дишков обжалва пред върховните магистрати. 20-годишната му присъда бе отменена, а разследването - възобновено. Кела остана зад решетките с мярка за неотклонение "задържане под стража". Излезе на свобода през есента на 2013 г., тъй като надлежа максималния 2-годишен срок на предварителния арест, а делото не може да влезе в съда.

Неделчев буквално е свален от самолета на летище София в края на ноември 2002 г. Той прекарва времето до процеса зад решетките. На 2 април 2004 г. Бургаският окръжен съд произнася за него и Дишков оправдателна присъда Мярката му за неотклонение е променена. На по-късен етап той получава 16-годишна ефективна присъда, но по това време вече е в неизвестност.

Недьо изненадващо се появи като прокурорски свидетел в края на 2012 г. по вече възобновеното дело срещу Дишков. Той бе доведен за разпит в съда при фрапиращи мерки за сигурност . Новите му показания изцяло уличават Пламен Дишков като поръчител. Недьо прекара година и 2-3 месеца в затвора в "Кремиковци" след което ВКС отмени присъдата му и възобнови разследването и за него. Според новия обвинителен акт Дишков подпомогнал прекия извършител.

Бойко Стоянов, като му осигурил около 3000 лева, малокалибрената пушка, съвети и указания за начина на действие при извършване на престъплението и за заличаване на следите.

Прокуратурата обвинява Неделчев, че е осигурил флоберката, с която е прострелян Стаматов. Според обвинителния акт той е съхранявал, пренесъл и предал оръжието на прекия извършител, а на 25 ноември му е дал и 10 000 щатски долара.

В новия процес като свидетел трябва да бъде разпитан вече осъденият Бойко Стоянов. Някои от свидетелите, които бяха разпитани в първото дело преди 12 години, няма как да застанат пред съда, тъй като не са между живите. Сред тях е и съдружникът на Мастара - Мариан Георгиев - Марата, който бе разстрелян през 2005 г.