Диктаторът на Третия райх Адолф Хитлер е бил вегетарианец и в края на живота си ядял само картофено пюре и бистър бульон. Смятал, че вегетарианството го приближава до чистата арийска раса. А освен това вярвал, че ще излекува хроничния му запек и метеоризъм на червата.

Това пишат в книгата си "Вечеря за диктатори: гид към лошия вкус на тираните за забавление" Виктория Кларк и Мелиса Скот. Те предлагат забележителни детайли за навиците на зловещи тирани, хранителните им пороци и страховете им да не бъдат отровени.

Интересното е, че срещу проблемите с метеоризма на червата и запека докторът на Хитлер Теодор Морел му предписал 28 медикамента, между които и екстракт от изпражнения от български селяни.

Освен стомашните неразположения

тиранинът страдал

от ужасяваща параноя,

че може да го отровят.

Затова СС поддържала група от 15 души, които тествали храната преди него и ако до 45 минути никой от тях не умре, значи не е отровна и фюрерът може да яде от нея.

Те били принуждавани насила, работата като дегустатор не е била доброволна.

Любимото ястие на зловещия убиец не е веганско, както бихме предположили. Обичал месен бульон вместо чай и не отказвал месо в по-ранните си години. Дион Лукас, негов готвач отпреди войната, твърди, че

Хитлер е бил фен на задушените гълъби,

пълнени с език,

черен дроб и шамфъстък.

От време на време хапвал баварски наденички и парче шунка.

Марго Воелк, последната оцеляла дегустаторка на храната на фюрера, си спомня: "Между 11 и 12 часа един по един всички опитвахме от яденето и чак след това се носеше в централата от СС. Беше само вегетарианско, най-прекрасните свежи плодове и зеленчуци - от аспарагус до чушки и грах, сервирани с ориз и салати.

Беше аранжирано на плато точно както го сервираха и на него. Нямаше месо и въобще не помня да е имало риба."

В наръчник на Хитлер за младежта от 30-те години се препоръчва соя, наречена нацистки боб, като алтернатива на месото.

През 1942 г. Хитлер казал на Гьобелс, че иска да превърне всички германци във вегетарианци, когато спечели войната.

В таен дневник германски войник пише: “Хитлер

яде бързо, механично.

Той хапе ноктите си, бърше с показалеца носа си, а трапезните му маниери са, меко казано, шокиращи."

Неговият съюзник Бенито Мусолини, основател и лидер на италианската фашистка партия от 20-те години, обичал чесън и не признавал френската кухня.

Предпочитал да вечеря с жена си Рашел и петте си деца вкъщи. Бил педант, държал всеки от тях да е заел мястото си и всичко да е сервирано, преди той да се появи последен.

Заради разширен черен дроб и повишена кръвна захар диктаторът спазвал стриктна диета. Готвели му само заешко и пилешко месо. Получавал главоболие от картофено пюре и вместо него

Мусолини ядял гарнитура

от суров чесън

със зехтин и лимон.

Мао Дзедун обожавал месото и червата му куркали. "Ям много и изхождам много", признава в писмо до свой приятел от младежките години. Доста по-късно при визита в СССР при Сталин той установява, че не може да се освободи от изядената храна, защото в Москва няма тоалетна тип клекало, с каквато бил свикнал.

Водачът на червените кхмери и министър-председател на Камбоджа от 1976 до 1979 г.

Пол Пот обичал еленово месо, глиган, змия, свежи плодове, бренди и китайско вино.

Знае се, че си падал и по задушената кобра.

Позволявал си всякакви деликатеси, докато обикновените хора можели да ядат само гола оризова супа.

Пол Пот и неговото движение на червените кхмери в Камбоджа управлявали по т.нар. програма за социално инженерство, в която до 2 милиона камбоджанци са екзекутирани или са заставени да работят денонощно, или са гладували до смърт.

Иракският диктатор Саддам Хюсеин обичал риба и особено шаран. Той маниакално държал на чистотата и размера на порциите. Във всеки един от 20-те му палата ежедневно се готвели по три ястия. Задължително имало съвсем прясно агнешко и говеждо месо без мазнини, скаридите и омарите били току-що уловени, а зехтинът - специален от Голанските възвишения. Саддам обичал още изискани западни напитки и лакомства.

Мляко от камила пиел в неограничени количества полковник Муамар Кадафи, управлявал Либия след военен преврат от 1969 до смъртта си през 2011 г. Любимото му камилско мляко обаче създавало стомашни проблеми. Обичал и националното ястие на страната си - камилско месо с кускус. Похапвал с апетит италиански сладкиши и паста.

Оттатък океана дългогодишният вожд на Куба

Фидел Кастро в продължение на.

30 г. всеки ден ядял блюдо от морски дарове с кориандър и пипер

Обичал и супа от морски костенурки. Той е начело на страната след революцията от януари 1959 г. до 2008 г., когато отстъпва властта на брат си Раул.

Като най-кръвожадни се славят африканските тирани. За някои от тях има слухове, че са канибали. Например за фелдмаршала и военен диктатор Иди Амин, управлявал Уганда от 1971 до 1979 г. По повод слуховете, че има апетит към човешко, казва: "Не ям плът от хора, прекалено ми е солена."

Ядял по 40 портокала на ден, за да поддържа сексуалната си мощ. Смятал ги за естествена виагра. В късните си години, когато е в изгнание в Саудитска Арабия, се наслаждавал на пърженото пилешко в КФС.

Иначе обичал печено козе месо, корени от маниока и хляб от просо. Спазвал почти всички британски традиции и най-вече следобедния чай. Генерал Иди Амин сваля от власт избраното правителство чрез военен преврат и се провъзгласява за президент. По време на управлението му 300 000 цивилни са убити.

Друг от африканските диктатори, за когото се носят слухове, че е бил канибал, е Франсиско Масиас Нгуема от Екваториална Гвинея.

Говори се, че държал

черепи в хладилника си.

Извън всичко това имал доста странни хранителни навици. Пиел чай от растението женски канабис и похапвал корени с халюциногенни свойства.

Нгуема е първият президент на Екваториална Гвинея, убил или изпратил в изгнание около половината от народа си. Управлявал от 1968 до 1979 г., когато е осъден от военен съд за геноцид, нарушаване на човешките права и измяна и е екзекутиран. Жестокостите му нямат край. Войските му убиват 150 от опонентите му, облечени като Дядо Коледа, под акомпанимента на "Славни бяха онези дни".

Жената на хаитянския управник Франсоа Дювалие, наричан Папа Док, го хранила лично с лъжица в края на царуването му заради множеството му заболявания. Не ядял нищо обилно, тежко. Бил диабетик, имал сърдечни проблеми и артрит, докато бил на власт в края на 50-те години.

Дювалие се забавлявал след вечеря, като

отивал в тъмницата, за

да гледа през шпионка

как изтезават враговете му,

пишат в книгата си за диктаторите Кларк и Скот.

Франсоа Дювалие е доктор, който става политик, избран с обещанието, че ще помогне на експлоатираните години наред черни жители на Хаити. След като идва на власт, бързо се отказва от това и основава тайна полиция, а 30 хиляди души са били застреляни, вкарани в затвора и изтезавани до смърт.