В историята изобилства от примери как учудваща външна прилика между съвсем различни хора е предизвиквала неочаквани обрати.

Така благодарение на сходство в чертите на лицето с убития престолонаследник според повечето историографи в началото на XVII век в Русия на царския престол се настанява самозванец. Нарекъл себе си "император Димитрий", в историческата литература той е познат като Лъже-Димитрий I. Самозванецът

се представял за малкия

син на цар Иван Грозни, който “се спасил по чудо”,

и дори майка му свидетелствала, че това е синът й.

В действителност по-младият син на руския владетел загинал от рана с нож в гърлото при неизяснени и до наши дни обстоятелства. Иначе смъртта на княза е добре документирана. Макар майка му да обвинявала за нея "хората на Борис Годунов", назначената скоро след това височайша разследваща комисия начело с княз Василий Шуйски достига до извода, че става дума за нещастен случай. Следственото дело е запазено и в него, след като са разпитани десетки свидетели, се прави извод, че принцът се е пробол сам, защото, докато си играел с ножа, получил епилептичен припадък.

Освен с външната прилика с княза историците обясняват появата на незаконния владетел и с дълбоката криза, в която изпада руската държава в края на XVI век. У народа, а и сред болярите се създало очакването за "добрия цар", който да дойде и да ги избави. Впечатлението, че нещата в двореца не са наред, се усилило и от масовия глад, тежките зими и полско-шведската интервенция. Ненапразно този период в руската история е известен като "смутните времена".

Придворният историограф на шведския крал Карл ІХ Юхан Видекинд в своята "История на десетгодишната шведско-московска война" пише за самозванеца: "Бил е хитър и лукав човек, по произход смятан за влах, а според други за италианец или евреин, по възраст и

по чертите на лицето си приличал на

истинския Димитрий

по мнението на мнозина, които са виждали и единия, и другия."

Лъже-Димитрий печели войната за трона и накрая на 20 юни 1605 г. под празничния звън на камбаните и облечен в златотъкани дрехи влиза в Москва. Дори Мария Фьодоровна Нагая, седмата съпруга на Иван Грозни, го припознава като свой син. Успехът му бил толкова заразителен, че след него се появили още двама Лъже-Димитриевци.

В епохата на Наполеон Бонапарт била издадена заповед из цяла Европа да се търсят негови двойници. В крайна сметка се спрели на четирима французи. Въпреки забележителната им прилика с императора съдбата им е доста различна.

Първият пострадал при инцидент и останал инвалид за цял живот, а вторият се оказал слабоумен. Третият дълго време тайно съпровождал императора, дори бил заедно с него по време на изгнанието му на остров Елба в Средиземно море, но бил убит при неизяснени обстоятелства малко преди окончателното поражение на Наполеон. Най-загадъчна си остава съдбата на четвъртия двойник - Франсоа Робо

След разгрома над французите при Ватерло неговото име липсва в списъка на убитите и пленените и според официалната историография би трябвало след битката да се е прибрал в родното си село Балейкур, а императорът би трябвало да е изпратен на последното си заточение насред Атлантика на самотния британски остров Св. Елена. Въпросът е, кой в действителност е бил заточен там? През 1818 г. обаче в малкото село се случило нещо необичайно - пред дома на Робо спряла разкошна карета, която престояла там не по-малко от два часа. По-късно той разказвал на съседите си, че пристигналите с нея искали да купят от него зайци, но не се разбрали за цената. Скоро след това изненадващо двойникът изчезнал заедно със сестра си. Когато след дълго разследване властите накрая успели да намерят сестра му в град Тур, тя живеела в нечуван разкош. Като я питали как е забогатяла, казала, че парите й ги дал брат й, който заминал на някакво далечно пътешествие. Непосредствено след изчезването на Робо във Верона, Италия,

се появява странен французин - "мосю Ревар" Той много рядко продавал в своето магазинче, а на улицата въобще не излизал. Въпреки това съседите забелязали, че много прилича на Наполеон, и веднага му лепнали прякора Императора. Точно по това време и пленникът на остров Св. Елена започнал да забравя. Почеркът му се променил, а здравето на затворника се влошило. Френските власти отдали тези промени на "некомфортните" условия, при които е държан пленникът, а на 5 май 1821 г. императорът умира.

Минават две години и собственикът на магазина във Верона изчезнал така внезапно, както се и появил. 12 дни по-късно, на 4 септември 1823 г. в Шонбрун във Виена убиват някакъв човек, който се бил промъкнал в двореца. Веднага отцепили замъка и не допускали никой да види останките. Междувременно съпругата на Наполеон Мария Луиза Австрийска настояла тялото на неизвестния да бъде погребано непосредствено до нейното бъдещо гробно място и това на сина й от Наполеон.

След 30 години бившият делови партньор на загадъчния двойник "мосю Ревар", италианецът Петручи, признал, че е получил 100 000 златни крони, за да си мълчи, и че лично той никога не се е съмнявал, че това действително е бил Наполеон Бонапарт.