Студът обаче е много по-страшен от жегата за сърцето. За да живеете дълго -

движете се много, яжте и пийте умерено

- Доц. Марчев, как влияят жегите на здравите и на сърдечноболните?

- Първо, да дефинираме какво разбираме под термина "жеги". Температурата, при която се чувстваме най-добре, е от 18 до 25 градуса. Това е оптималната температура. От 25 нагоре смъртността се качва. Също и под 18 градуса.

Колкото човек е по-млад и по-здрав, толкова е по-голям температурният диапазон, на който може да издържа без проблеми. Колкото е по-болен, толкова този диапазон става по-тесен. Болните не успяват да компенсират горещината и студа, както здравите. Така че влиянието на времето върху организма зависи от човека.

Второ, значение има и аклиматизацията. Ние, хората, се адаптираме към околната среда по много механизми. Водещи в това отношение са нервната и ендокринната система. Нервната отговаря за бързите реакции - например спор с шефа, любов, кавга. Бавните реакции към околната среда се случват чрез ендокринната система. Нивата на хормоните ни през лятото и през зимата са различни.

Терморегулацията се влияе от много фактори. Един от основните са хормоните на щитовидната жлеза.

- Как точно влияят те?

- Според състоянието й понасяме по различен начин температурите. На хората с понижена функция на щитовидната жлеза (нарича се хипотиреоидизъм) винаги им е студено. На хората, които имат повишена функция (хипертиреоидизъм), винаги им е топло. Те са постоянно по къси ръкави и пак не могат да се разхладят. Така че как ще понасяме топлината и студа, зависи кои сме, колко сме здрави и какво е състоянието на ендокринната ни система.

В хода на годината настъпва аклиматизация чрез ендокринната система към топлото време през лятото, а през зимата - към студеното. Колкото по-рано през годината има горещини, толкова са по-опасни.

Ако са в началото на юни, ги понасяме по-трудно, отколкото съвсем същите температури в началото на септември, когато вече тялото ни е свикнало с тях. Балансът на хормоните се е променил.

- Какви препоръки бихте дали за жегите освен обичайните да се пие много вода и да се набляга на по-лека храна, да се носи шапка и да се избягва слънцето между 11 и 16 ч?

- От 25 градуса нагоре смъртността се покачва и от 18 надолу също. От тези две крайности нас, кардиолозите, повече ни е страх от студа. Той увеличава сърдечносъдовата смъртност.

Затова през зимата имаме много повече работа ние, лекарите. Тогава е пикът на инфарктите, инсултите и белодробните емболии. Топлото време през лятото действа обратно - съдовете по повърхността на тялото се разширяват, за да не прегреем. Затова артериалното налягане през топлия период на годината е по-ниско. А усложненията от високото кръвно през лятото са по-редки - хипертонични кризи, мозъчни кръвоизливи.

Топлият сезон намалява съсирването на кръвта, тя става по-рядка, по-течлива. Въпреки горещината и обезводняването организмът го прави целенасочено и затова всички тромбози като исхемични инсулти, инфаркти намаляват през лятото. Сега ние, лекарите, имаме по-малко работа. И излизаме в отпуск с удоволствие.

- Вие какво ядете, какво пиете и смятате ли, че водите здравословен начин на живот, спортувате ли?

- Както пее Бари Уайт: "Практикувай каквото проповядваш" (Practice What You Preach). Опитвам се да го правя и да водя здравословен начин на живот. Първият му принцип е, че човек трябва да се движи. Животът е движение.

По Софийско шопите имат следната поговорка: "Ако искаш да се отървеш от възрастен човек, накарай го да яде и да лежи."

Знаем, че за да сме живи, трябва да се движим. Пациентите с инфаркт, на които слагаме стент, лежат един ден. На следващия ги раздвижваме в леглото, а на третия - из коридора. На четвъртия – у дома.

Аз лично предпочитам ходенето пред тичането и фитнеса. Това, че в момента живея в Плевен, позволява сутрин да се събуждам, да ходя пеша на работа. Не ползвам асансьор по никакъв повод и цял ден съм нагоре-надолу по стълбите между етажите.

Ако трябва да си свърша някаква работа в града, също минавам пеша. Дни и седмици наред мога да не се кача на нещо, което има мотор - нито асансьор, нито автобус, нито кола. Ползвам автомобил само за междуградските си пътувания.

- А коя е здравословната храна?

- Ще цитирам гастроентеролога проф. Матева, която ми беше шеф в катедра "Вътрешни болести" в Александровска болница. Тя е по-възрастна от мен, а аз от 30 г. съм в професията. Запомнил съм от нея, че казваше: "Откакто аз съм лекар, препоръките за здравословно хранене се смениха многократно. В един момент медицината твърдеше, че една храна е здравословна, после друга. Ако обобщим тези разнопосочни през годините твърдения, общото е, че човек трябва да се храни разнообразно. Да не е само едно и също, защото постъпват еднакви вещества в организма.

"Второто правило е, че по-важно е количеството, умереността. Най-честият проблем е не че хората ядат нещо вредно, а ядат повече, отколкото трябва.

Така че основният проблем около нас е количеството храна, което се поглъща, а не каква е. Яжте каквото искате, но не прекалявайте.

Още 600 г. преди Христос Буда е проповядвал четири забележителни постулата. Четвъртият гласи, че верният път е средният, равноотдалечен от двете крайности. Това важи и за алкохола, и за безалкохолните напитки, и за здравословните храни.

- Ядете ли мазно, пиете ли газирано и алкохол?

- По-рано говорех за аклиматизацията, че настъпва основно чрез хормоните, но и нервната система участва. Ще цитирам английски лорд, който пише за своята експедиция до Северния полюс.

В живота си той не е ял мазнини и лой. Когато тръгнал към полюса, студът променил хранителните му предпочитания и започнал да обича мазното, сланината, лойта, които като английски лорд не бил близвал.

Температурите имат свойството да променят нашите предпочитания. Поради тази причина хората и животните през лятото намаляваме теглото си, през зимата го увеличаваме. Подкожната мастна тъкан топли.

Затова след рязко отслабване на човек може да му е студено. И обратно - хора, които са с наднормено тегло, много често са плувнали в пот. Тоест в различни етапи от живота, при различни температури е нормално да имаме различни предпочитания

В това няма нищо лошо. Тъй че всеки може да яде и пие каквото иска, стига да не прекалява.

- Каква е връзката между емоциите и сърцето? Защо, когато се случи нещо лошо, казваме, че ни боли сърцето, а когато е хубаво - мед ми капе на сърцето?

- Връзката между емоциите и сърцето е много силна. Сърцето неслучайно е символ на любовта. Това не е точно медицински въпрос, но обяснението е може би, че когато хората сме в корема на майките си, не виждаме. Но чуваме ударите на сърцето й.

Това е първият звук, който познаваме. Първата ни връзка с човека, който ни обича - майката. Когато детето е възбудено, нервно, майката го гушка до гърдите си, то се успокоява, а пулсът му намалява. Причината е, че чува отново това сърце, което е слушало през месеците във вътреутробното си развитие, същите тонове, които познава отпреди. Затова сърцето е символ на майчината любов.

- Как се развиват по-късно тези инстинкти?

- После това се прехвърля в любовта към любимия/ата.

Иначе този мускул наистина се влияе много от нервната система. От мозъка тръгват нерви, които стигат до сърцето. Проблемите с тях му се отразяват. При инсулт от поразения мозък тръгват паталогични импулси към него и окончанията на нервите отделят активни вещества, които го увреждат. Затова при инсулт е обичайно да виждаме промени в електрокардиограмата. Така е и при субарахноидален кръвоизлив.

- Значи мозъкът уврежда сърцето?

- Често пъти при различни емоции мозъкът уврежда сърцето. Това се нарича синдром на Тако Цубо. Първия път, като го споменах преди 10-15 г., ме дадоха по "Господари на ефира" с коментара: "Е те такива думи докторите не трябва да говорят."

За съжаление това е думата и утвърденият термин. За хората разбираемо може да го наречем синдром на разбитото сърце Думата е японска. Става дума за повреда на сърцето от емоциите. Това е нещо сериозно. Бях в Япония през 2005-2006 г. и там я видях тази болест. Местни доктори ми я показаха. Когато се върнах у нас, я разпознах и тук.

- Какви са симптомите?

- Случва се при хора, подложени на голям стрес. Болестта най-често, макар и невинаги, поразява възрастни жени. Една от първите беше дама, която трябвало да връща пари, но ги нямала. Наближавал денят, в който трябвало да ги намери, а тя не успявала и се хванала за сърцето. Друга възрастна жена беше паднала на стълбите на софийска болница, където отишла на свиждане при мъжа си и разбрала, че има голям риск той да почине.

Осъзнава, че може да остане вдовица и този стрес беше причинил болестта на Тако Цубо.

При трети случай баба гледаше внучката си сама, защото дъщеря й беше загинала. Когато, още непълнолетно, момичето й признало, че е бременно, бабата се хванала за сърцето.

- Разкажете и други подобри случаи.

- Жена, която живее на вилата си около Троян, тръгва да се прибира към Плевен, щом й съобщават, че дъщеря й е влязла в болница. На автогарата припада и я взема местната "Бърза помощ".

Тоест това по-често са възрастни жени, преживели негативен стрес. Синдромът на разбитото сърце засяга и по-млади. Една жена се разболя, защото мъжът й изневерил и цялото село разбрало.

- Давате примери само с жени. Мъже не стават ли жертви на този синдром?

- По-рядко този синдром поразява мъже, но и това се случва. Имах в практиката си един тенекеджия. Работодателите му бързали да пуснат обект и го карали да слага улуци на покрива на висока сграда, докато вали дъжд. Понеже е мокро, той се притеснява, че може всеки момент да се подхлъзне, да падне и да се пребие. Също беше получил от стрес синдром на разбитото сърце.

Рядко това се случва след радостни новини. Преди години мислех, че не е възможно, но вече видях, че е. Може би заради такова разболяване след голям успех народът казва: "Хванали са го уроки."

- Преживявате ли съдбите на болните всеки ден и как се предпазвате?

- С човешката смърт не се свиква. Понякога външните хора си мислят, че докторите свикват да гледат смърт около себе си и колкото докторът е по-стар, толкова е по-свикнал. Точно обратното е.

С хода на годините всяка следваща човешка смърт ти тежи повече. Това не е нещо, с което се свиква. Напротив - ставаш по-чувствителен.

- Каква е тайната - защо сърцето е единственият орган, който не може да се разболее от рак?

- Има рак на сърцето, просто е сравнително по-рядък. Една тъкан, колкото по-бързо клетките й се делят, толкова по-застрашена е от рак. Да речем, епителът на червата и други кухи органи се дели бързо и често възникват ракови клетки. Мускулните клетки на сърцето не се делят активно и поради тази причина няма рак. В органите, чиито клетки непрекъснато се размножават, има по-голяма вероятност да възникне тумор.

Органите, в които клетките рядко се делят, страдат по-малко от рак. Сърцето има толкова често рак, колкото например и мускулите на краката. Това са бавноделящи се структури.