“Жалейка” - за правото да отхвърлиш скръбта по наследство
Село Пирин. Местни жители без реплики. Главна актриса - отхвърлена четири пъти за влизане в НАТФИЗ. Снежина Петрова. И всички тези съставки - добре опечени върху основа от закостенели и стари порядки на българския патриархат, за да бъде "сготвен" филмът "Жалейка" и да предложи определен вкус на публиката.
Разбира се, не липсва и щипката лична съпричастност към историята от лентата на режисьорката и сценаристка Елица Петкова.
Немската продукция на студентката от Берлинската академия за кино и телевизия надмина всички очаквания, като получи специалното признание на интернационалното жури в категория "Генерация 14 плюс" на 66-ия "Берлинале". На престижния европейки кинофестивал лентата също така беше номинирана за "Стъклена мечка" и най-добър дебют, а у нас спечели юбилейния Международен конкурс на СФФ и грабна голямата награда “София - Град на киното”
Продуценти на филма са Светослав Драганов, Тим Оливър Шулц и Сесил Толу-Полоновски, а снимките протичат изцяло в България с подкрепата на Нов български университет от екип на български и немски студенти. Оператор е Констанце Шмит.
В "Жалейка" едно младо момиче бива задължено да носи и излъчва тъга за пред другите. 17-годишната Лора, изиграна от дебютантката Анна Манолова, остава полусирак след смъртта на своя баща Стоян. Тя живее заедно с майка си (Снежина Петрова) в малко планинско село, където стрелките на часовника сякаш препускат без смисъл. Семейството и всички съселяни на Лора я притискат да се отдаде изцяло на определеното и наследено от техните предци скръбно поведение, задължително при подобни случаи.
Траурът изисква младото момиче да се облича в черно, да не слуша музика, да не танцува, да не се усмихва и да изпълнява различни ритуали около почитта към мъртвеца. Оттук насетне Лора вече е сирак и трябва да носи тъга в сърцето си, докато тя не се чувства съсипана и сломена. Иска да се весели и да живее необременена
и без закостенелите ограничения на
малката общност
Трудно е за младостта да приеме и да се съобрази с общоприетата форма на изразяване на скръб от загубата на близък, която обвързва човек повече със смъртта, отколкото с живота.
Тази драма се ражда от личния опит на самата Елица Петкова, която знае колко е тежък натискът да трябва да играеш ролята на жертва, когато не се чувстваш такава. 32-годишната режисьорка израства без баща, който почива в нейното ранно детство. На 11 г. губи сестра си и същият сценарий на чуждата проекция на тъга върху нея се повтаря. От нея се очаква да е тъжна, да се усмихва рядко, а бабите на село си мерят приказките, за да не кажат нещо погрешно на "горкото полусираче".
Петкова е родена във Велико Търново, но днес живее в Берлин заедно със съпруга си Ханес Маргет, който е и тонрежисьор и монтажист на "Жалейка". През 2015 година нейният късометражен филм "Липсващ" бе селектиран в Кан като германския претендент в конкурсната програма за още недипломирани режисьори.
Настоящият филм пък отначало е замислян като 30-минутна новела, но после се разгръща в завладяващ пълнометражен дебют.
Преди време Елица случайно попада в село Пирин и се влюбва в местната атмосфера,
като решава, че един ден задължително ще снима там. В работата по "Жалейка" тя разчита предимно на абсолютната естественост и непринуденост на участието на местните жители като натуршчици в лентата.
"За мое голямо щастие те приеха филма с отворени обятия и играха с желание. Малко или много всички играят себе си. В опелото на бащата на Лора участват четири жени от селото. Всички те са вдовици. Опелото е чиста импровизация, думите извират от тях. Те изживяваха още веднъж неща, които са им се случили. Така беше с повечето от сцените. Това, което подавах аз, беше рамката - каква е изходната позиция, какъв е конфликтът между героите, темите, за които евентуално си говорят. Но
хората използваха собствения си глас, нямаха реплики, които да учат”, обяснява Петкова.
В една от главните роли на майката на починалия Стоян дори се изявява пиринката Мария Клечева.
Възрастната жена в действителност е в траур, тъй като жали за своя съпруг и син, починали преди година. При нея снимките на филма се сливат с личните й емоции, като много често тя ги изразява с най-искрени сълзи, с които заразява околните.
Екипът се сближава изключително много с местните жени, в чиито домове се разделят да живеят по 2-3-ма души в продължение на шест седмици.
"Това ни даде шанс, първо, да опознаем колкото се може повече хората, да имаме лични взаимоотношения с тях и, второ, наистина да се чувстваме като у дома си. Правехме си вечеринки с тях, пиехме си ракийка, хапвахме си домашно сирене, късахме си домати от градината и си пеехме. Обичам да работя с хора и открих, че за мен киното е най-удачният медиум да изразявам това, което ми е важно", разказва режисьорката. Елица е изключително впечатлена и от работата си с истинските актьори. За Снежина Петрова всяка дума е излишна, защото играта й говори най-красноречиво за нейния талант и професионализъм. За главната роля на Лора пък Петкова избира младата Анна Манолова само по снимка. Тя е възпитаничката на театралния колеж "Любен Гройс" и цели четири пъти е била късана на изпити за влизане в НАТФИЗ, но въпреки това не се отказва от мечтата си.
Около 40 момичета кандидатстват за главната роля, но чак когато вижда Анна сред едни от последните,
Петкова си казва:
“Ето я моята Лора”
Щом я вижда на живо в София пък, всичките й надежди за нея са материализират, защото тя е точно такава, каквато я иска и я вижда.
"Анна е много прозрачна. Тя е много истинска и у нея няма никаква суета. Бързо разбира какво се иска от нея. Очаква я светло бъдеще", сигурна е Петкова.
Такова, каквото навярно очаква и нейната героиня Лора, която избира да напусне село Пирин. Да си подари свободата да не бъде жертва и да може да избира сама кога да се облича в черно и как да тъгува - тихо вътре в себе си или за пред другите.
Във филма участват още Михаил Стоянов, Стойко Иванов, Бояна Георгиева, Мартон Наги, Ася Попова и др.
"Жалейка" тръгва с редовни прожекции по кината у нас от 10 юни.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха