Преди точно 70 години умира единственият коронован световен шампион по шахмат Александър Алехин. Смъртта му е тайнствена и все още мнозина я смятат за предизвикана.
Тя го застига в Португалия, където Алехин се е установил след края на войната. Той не може да отиде при жена си в Париж, тъй като във Франция го смятат за нацист и антисемит. Причината за това са няколко статии срещу еврейски шахматисти. Една от тях е статията “Арийски и еврейски шах”, публикувана в немския “Паризер цайтунг”. В нея Алехин развива тезата, че евреите вредят на шаха, тъй като са прекалено рационални и това обеднява и ограбва шахматното творчество.
След Втората световна война той отрича да е писал тези статии и хвърля вината за тях върху главния редактор на вестника. По това време Алехин вече страда от тежка хипертония (горната граница на кръвното му налягане е удряла 280) и е бил силно депресиран. Дългогодишната отдаденост на алкохола вече му е докарала цироза. Алехин не е имал доходи и преживявал от сеанси на много дъски, които организирал приятелят му Франшишко Люпи, също шахматист.
През 1946 г. световният шампион е поканен да играе на турнир в Лондон, но поканата е оттеглена под натиска на холандеца Макс Еве и американеца Арнолд Денкер, и двамата с еврейски произход. Еве отнема световната титла на почти винаги пияния Алехин през 1935 г. и му я връща в мач реванш през 1937 г. През войната Еве моли руснака да спаси от концлагер гросмайсторите Оксам и Ландау. Алехин оставя молбите без отговор и след войната пояснява, че сам е бил заложник на нацистите и нямал влияние над тях. И наистина, когато Франция капитулира през 1940 г., втората съпруга на Алехин - американската еврейка Грейс, е задържана в окупираната от нацистите част. За да я спаси от концлагер, той приема условието им да играе във всички турнири на Шахматния съюз на Велика Германия и го прави.
Научавайки за анулираната покана, Алехин получава сърдечен пристъп. Води обаче преговори за мач под егидата на световната федерация по шах с Михаил Ботвиник в Нотингам. На 23 март 1946 г. Алехин е известен с телеграма за датата на мача. На другата сутрин го намират мъртъв в хотел “Парк” в Ещорил, близо до Лисабон. Причината за смъртта на 54-годишния гений на шаха е неясна: сърдечен удар или задавяне с хапка месо. Има и версия, че е бил убит заради участието му в нацистки турнири.
Шахматните му постижения са феноменални. Играл е в 87 турнира и е спечелил 62 от тях. Има общо 23 мача (от които 5 за световно първенство) и печели 17 от тях, 4 завършва наравно и губи само 2 (като 17-годишен юноша срещу Ненароков през 1909 г. и срещу Еве през 1935 г.). Носител е на световната шахматна корона от 1927 до 1935 г. и после от 1937 г. до смъртта си.
Алехин е уникален творец и импровизатор в шаха с феноменална памет. Тя му позволява да играе с лекота на сляпо. Рекордът му в такъв сеанс е 19 победи, 4 загуби и 9 ремита при 12-часова игра на 32 дъски едновременно.
Алехин е играл и в София. На 13 април 1936 г. в сеанс на 40 дъски той печели 26 партии, прави 10 ремита и инкасира 4 загуби от български шахматисти.