"Hяма какво да се лъжем, госпожа Диамант звучи добре. Холивудска съпруга! Ако те чуе майка ми, ще падне от смях”, отсича обезоръжаващо откровената Ирина Асиова-Диамант. Дъщерята на журналистката и писателка Бойка Асиова понастоящем е с постоянен адрес в Лос Анджелис, където я отвежда любовта. Преди до получи повиквателна от Холивуд, Ирина дълги години работи като светски репортер във вестник “24 часа”. Именно работата я среща с режисьора Моше Диамант, който я омагьосва само за няколко месеца и я “отвлича” в царството на блясъка. Неудържимата Ирина днес намира време да бъде както отдадена съпруга и майка, така и блогър с неподражаем стил. Тя разполага със запас от любопитни истории и ги споделя наред с тези на майка си в общия им блог, който ред по ред гради мост “От Разлог до Hollywood”.

- Ирина, разкажи как започна твоята романтична приказка? Как се запозна със съпруга си Моше Диамант?

- С Моше се запознахме през един мразовит февруарски следобед на 2009 година. По онова време бях светски репортер на “24 часа” и както обикновено, търсех любопитни новини из студиото в “Бояна”. Надявах се да се добера до Колин Фарел, който снимаше у нас. Тогавашният шеф на “Ню Бояна” Дейвид Варот ми призна, че Фарел е много дръпнат и не става за интервю, но за сметка на това пък ще ме запознае с холивудски продуцент, някой си Моше Диамант. Хвана ме за ръка и ме поведе към офиса му.

Заварих един мрачен, недружелюбен, въздебел мъж да рови из бюрото си. Не ми приличаше на продуцент, още по-малко холивудски. Взе визитката ми, изсумтя нещо и продължи да рови из бюрото. Такава беше първата ни среща. Впоследствие разбрах, че бащата на Моше е бил на смъртно легло и той е бързал да хване полета за Израел. Никак не му е било до интервюта.

Втората ни среща беше доста по-забавна. Два месеца по-късно друг наш общ познат, също

израелски кинаджия, яростно се опитваше да ни сватоса.

Непрекъснато ни уговаряше вечери, на които ние така и не ходехме. Докато накрая кандисах и се съгласих да излезем само ако взема с мен приятелка. И ето ни четиримата на вечеря в ресторант на последния етаж на един столичен хотел с разкошна гледка към нощна София.

Мъжът ми - тогава, разбира се, все още не подозирах, че ще ми стане мъж - беше симпатично брадясал (евреите не се бръснат дълго след смъртта на близък) и двойната му брадичка не се натрапваше толкова. Ухаеше на скъп парфюм и не ми се стори толкова неприятен, колкото при първата ни среща. Отворихме бутилка от най-хубавото българско червено вино и разговорът потръгна. На 20-ата минута Моше ми каза: “Може ли да подържа ръката ти за малко?” Хвана дланта ми, помълча, помълча и рече: “Ти ще бъдеш следващата ми жена.”

Разсмях се с глас и му отвърнах: “Ти си стар, грозен, дебел, женен, с 5 деца, евреин. Всяко едно от тези неща е причина да не се омъжа за теб.” Той избухна в смях и отсече:

“Никой не ми е говорил така досега. Непременно трябва

да излезем на вечеря

само двамата.”

И 6 години по-късно наистина станах следващата му жена. И до ден днешен Моше обожава да разказва историята за първата ни вечеря.

- С какво успя да те впечатли и спечели?

- След онази паметна първа вечеря започнахме да излизаме почти всяка вечер като приятели.

Вечерите ни продължаваха по 3-4 часа. Обикновено затваряхме ресторантите. Не усещах как лети времето. Той беше като Шехеразада. Всяка вечер ми разказваше нова вълнуваща история, а финала оставяше за следващия път. Излъчваше сила и увереност. В същото време беше изключително деликатен и почтителен с мен. Не бях срещала такъв мъж.

Сега веднага чувам гласове

“Да, бе, Шехеразада. То е ясно с какво я е впечатлил”

Но държа да отбележа, че богати “ухажори” съм имала и преди. Обаче, когато парите са забъркани с тежки балкански мъжки комплекси, замирисват като скъп парфюм върху потни подмишници.

- Къде се венчахте?

- Сключихме граждански брак в ритуалната зала в “Красно село” при леличката с дългата синя коса. Бяхме само двамата и свидетелите ни, майка ми и моя близка приятелка. И племенникът ми, който снимаше

този фарс, достоен

за филм на Кустурица.

“Менделсон” от старата уредба, леличката със сините коси и двата ручея, които се сливат в едно. Ден преди това ходихме да се освидетелстваме, че не сме луди и спинозни. Моше изживя истински културен шок, но изтърпя всичко с много чувство за хумор. Все пак целта беше родителите ми да видят черно на бяло, че дъщеря им е омъжена. А Моше е много респектиран от тях. Всъщност не само Моше. Имахме и церемония в тесен семеен кръг с израелската рода в Тел Авив. Истината е, че обожавам да ходя на сватби и партита, но от идеята аз лично да се потътря с дългата бяла рокля и букет ме втриса. Което съвсем не значи, че отричам брака. Напротив. Особено в случай като нашия, в който имаме 31 години разлика, институционализирането на връзката е от значение. Дори и в Холивуд, който минава за много либерален и отворен към всякакъв вид връзки, на много хора им се издължиха физиономиите, когато разбраха, че Моше отново е сключил брак след два много скъпи еврейски развода. И няма какво да се лъжем, госпожа Диамант звучи добре.

- Какъв съвет ти даде майка ти Бойка Асиова, когато разбра, че ще ставаш холивудска съпруга?

- Холивудска съпруга! Ако те чуе майка ми, ще падне от смях. Тя не е гледала нито един филм на Моше и дълбоко презира цялата тази бутафория. И на него това много му се харесва. Иначе реагира съвсем предвидимо. Три месеца след като се запознах с Моше, решихме да заживеем заедно. Аз бях на 31 години. Знаех много добре какво предлага пазарът на връзки в България, бях страшно задобряла в игрите на надлъгване между двата пола и ужасно уморена от тях.

В България е трудно да си жена, трудно е да си мъж. Изобщо трудно е да се намери другар.

То е трудно навсякъде по света, но у нас има още куп утежняващи фактори. Затова, когато открих Моше, изобщо нямах време за глупости. Извадих една негова снимка, показах я на майка ми и й казах, че излизам с този мъж и нещата са сериозни. Тя погледна... Всъщност не мога да опиша погледа й. И дълго време се надяваше, че цялата работа ще се разтури след някой и друг месец. Изобщо едва ли има майка, която да е във възторг от зет набор. Но Моше е командир на танк от две войни. Не се спира пред нищо. Успя да спечели и мен, и майка ми.

- Как можеш да опишеш отношенията между двете ви?

- Тя ми е не просто майка. Ние сме колежки, приятелки, съзаклятнички във всякакви начинания. Много от тях - доста неблагоразумни. Като пътуването с ТИР до Албания, което двете осъществихме по пътя към нейния роман “Яловата вдовица”.

Майка ми е най-интересната компания, която съм имала, преди да срещна мъжа си. Той, слава Богу, я измести. Но ако не бях срещнала Моше, вероятно щях да си остана стара мома. До такава степен тя запълваше потребностите ми от общуване. Бойка Асиова е изключителен разказвач. Талант, с който човек се ражда и се изгражда някъде в детството. Не се учи и не се предава.

Нейните истории отключиха у мен умението да наблюдавам, да се взирам.

Много важно умение за един журналист. Аз всъщност не съм имала друг избор, освен да стана журналист. От малка дишам прахоляците на всякакви редакции. И тази специфична миризма на мастило, цигарен дим и стари мебели ме упойваше.

Разбира се, майка ми може да бъде и много досадна. Особено когато я поканя на гости в Ел Ей и тя започне да мрънка, че нямаме стари вестници, празни буркани, парцали и леген. Четирите стълба на социалистическата домакиня.

- Лесно ли се свиква с блясъка, вечерите с Доналд Тръмп и живота като на кино?

- Живота като на кино си го правя аз, а не Холивуд. Има съпруги на знаменитости, които са бляскави, срещала съм и такива, които имат в гардероба си само анцузи. А някои са просто домакини с бюджет, който зависи от благоволението на половинката.

Няма такова понятие като холивудска съпруга. Всичко е въпрос на цели и динамика в семейните отношения. Като член на Американската академия за филмово изкуство и наука Моше получава всяка година стотици покани за прожекции, обеди, вечери и партита, с които филмовите компании се надяват да спечелят повече гласове.

Тази година обиколихме доста партита, защото след бременността и майчинството реших, че ми е време

да си поразтъпча обувките

с червени подметки.

Но е имало и периоди, в които със седмици стоим вкъщи и гледаме най-новите филми от надпреварата за “Оскар” и пак си прекарваме страхотно. Мъжът ми е преди всичко бизнесмен, а не светска личност, така че за него холивудските партита са напълно безсмислени. Посещава ги, защото на мен ми е любопитно и той иска да ми угоди. Но и аз не знам колко време ще ми е забавно да се мъкна по вечеринки.

- Как се запозна с Кейт Уинслет?

- Срещнах я на прием, който подгряваше членовете на академията да гласуват за нея и екранния й партньор от “Стив Джобс” Майкъл Фасбендер. И двамата бяха номинирани за “Оскар” тази година. Много любопитно събитие. Две звезди, обградени от всички страни от възрастни академици и техните половинки. Не смеят да мръднат, усмихват се и любезничат с всеки пенсионер, защото битката за гласове е люта.

Та и аз така се вредих да си побъбря с Кейт. Голяма актриса, откъдето и да я погледне човек.

- Имаш изключително интересни истории с всякакви звезди, които споделяш с всички в своя блог. Смяташ ли да ги събереш в книга?

- С майка ми създадохме блога “От Разлог до Холивуд” с идеята да общуваме помежду си и да не губим връзка, въпреки че ни дели цял океан.

Тя разказва истории от родния ни край и България, а аз холивудски. Идеята всъщност беше на моята близка приятелка и колежка Илияна Димитрова. Един ден ми подхвърли: “Абе, така и така пускаш снимки във фейсбук, защо не вземеш да направиш един блог.” Бая се чудех. Първата ми реакция беше кой ли ще го чете и че все пак е доста нахално да занимавам хората със себе си.

Направих блога най-вече за да задоволим с майка ми потребността да разказваме истории. А и разказваческият талант като всички таланти трябва да се поддържа. Колегите от “24 часа” отпечатаха някои мои писания и така се сдобих с неочаквано много читатели. Не бях го планирала.

Давам си сметка, че до голяма степен се дължи на факта, че се превърнах в дразнител. Изобщо получи се един любопитен социален експеримент, с който

тествам прага на дразнимост на драгия читател.

Но чак пък книга. Трябва съвсем да оглупея, че да си повярвам във фундаменталната значимост на моите холивудски блондинести репортажи. Но не отричам, че ми е забавно. Засега.

- Липсва ли ти понякога забързаното ежедневие от работата в най-авторитетния български всекидневник?

- Благодарение на "24 часа" прекарах 20-те си години изключително динамично и вълнуващо. Видях хора, места и събития, до които малцина имаха достъп. Лукс, който не се купува с пари. Падаше голямо търчане при това на високи токчета, но така се дисциплинирах и закалих. От школата на този вестник излизат железни войници, които могат да станат каквото си поискат. И да понякога се улавям, че ми липсва адреналинът и задъханото темпо. Представям си колко хубаво би било български чиновници да карат кратък освежаващ стаж в "24 часа" да видят на какво се вика висока ефективност на труда. Така ще се разтичат, че ке добият инфаркт.

- Кое е било най-трудното и страшно интервю, което си правила?

- Като репортер в “24 часа” интервютата бяха голямата ми страст и смея да твърдя, че ми се получаваха. Но в цялата си кариера имам две наистина трудни и страшни интервюта. С двама глухи български политици. Глухи в буквалния смисъл на думата. И много суетни. Дотолкова, че да не си сложат слухов апарат. Интервю с глух, суетен политик, това е наистина тежко изпитание.

Аз питам едно, той си отговаря съвсем друго.

То и политиците, които чуват, отговарят по същия начин. Ако не беше тъжно, щеше да е много смешно. А е тъжно, защото хората с увреждания в България са изтласкани в периферията на живота като дамгосани. И когато човек с увреждане попадне на висок пост, вместо да се възползва от възможността да даде кураж на другите като него, се прави, че всичко му е наред, за да не излезе, че е дефектен и негоден за поста.

- Ако преди десет години някой ти беше казал как ще живееш днес, щеше ли да му повярваш?

- Покрай блога започнах да получавам на лични съобщения във фейсбук най-различни писма от читатели. Някои от тях се интересуват как живея. Питат ме дали водя дъщеричката си, която е на година и половина, на маникюр, имам ли си готвачка и иконом вкъщи и други такива неща. Изобщо представите на българина за луксозен живот много ме забавляват. Истината е, че стандартът ми се повиши в сравнение с този отпреди 10 години, но не само битовият. Това, което хората не могат да видят, е колко скочи стандартът ми в отношенията.

Намерих мъж, който да държи на думата си, човек, с когото да създам семейство

и да ми е гот просто да си стоим вечер на дивана. Това е голямата разлика отпреди 10 години.