В последните години фотоси с висока резолюция, направени от околоземна орбита водят и до неочаквани археологически открития. Оказва се, че от Космоса на Земята могат да се видят отдавна погребани останки на древни градове и пирамиди.

Едно от най-известните научно доказани открития по този метод е на така наречената "пясъчна Атлантида".

Става дума за

митичния град Убар, описан както в Корана, така и в "Хиляда и една нощ"

като "кралицата на доходната търговия с тамян".

Дълго време селището е смятано за измислено, а ако изобщо го е имало, би трябвало да е съществувало преди около 5000 години. Според преданието, подобно на Содом и Гомор и този град е унищожен заради греховете на жителите си, като за 8 дни е затрупан от силен вятър под подвижните пясъци на пустинята.

Изненадващо, но през 90-те години неговото местонахождение е открито от екип от професионални археолози и любители от Лос Анджелис благодарение на сателитни изображения с висока резолюция. Намерили града-крепост в една от най-безлюдните части от султаната Оман, известна като Руб ел-Хали.

Първоначално Никълъс Клап, любител археолог, погледнал по-сериозно на описанията на древния град. Той се заел да проучи въпроса в библиотеките. Освен това намерил данни и в древните ръкописи и преданията на бедуините. Опитва се да измоли от НАСА да направят снимки на региона. След дълга борба успява. В същото време намерил и стара карта на географа Птолемей, на която имало отбелязан град точно където би трябвало да се намира Убар. Междувременно запаленият изследовател получил и спътниковите снимки от НАСА направени от космическа совалка. На тях се виждали

пътищата на керваните, които от Земята били абсолютно незабележими Маршрутите съвпадали точно с тези, дадени на старата карта. С тяхна помощ най-после било установено точното място на града. Професионалните археолози вече също се убедили, че наистина става дума за откритие. Организирана е така наречената Трансарабска експедиция под ръководството на археолога Юрис Заринс.

При започналите разкопки, затрупани под цели 12 метра пясъци, се показали и първите останки от града.

Методът с използване на снимки, направени от сателит е в основата и на други сензационни изследвания - тези на библейския рай, също водени от проф. Заринс.

В религиозните представи раят обикновено се свързва с небето, но в книгата “Битие” той е описан като място, намиращо се на Земята:

"И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. И златото на оная земя е добро, там има още бделий и ониксов камък. Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат." (Библията, превод от 1940 г.)

Тези неясни редове тълкувателите обясняват различно, но нито едно от техните тълкувания не е задоволително, защото никой не може да каже с точност къде е бил Едем. Някои предполагат, че Едем се е намирал в Армения на запад от планината Арарат. Там, от един твърде тесен кръг извират четири големи реки - Ефрат и Тигър, които текат на юг и се вливат в Персийския залив, Аракс, която тече на североизток към Каспийско море, и Фасис или Алис, която тече на северозапад и се влива в Черно море. Последната може да е била едемската река Фисон, а Аракс може да е била Гион, защото и двете наименования означават едно и също - бързина. Тази възвишена страна, още хубава и плодородна, може да е била Едемската земя, а в най-хубавата част, на изток, може да се е намирала Райската градина.

Други библейски изследователи обаче твърдят, че

Едем е бил при реките Тигър и Ефрат - там, където двете реки се съединяват,

сто и двадесет мили на север от Персийския залив и където се влива потокът Улай от североизток. Тази страна, въпреки че се е променила с течение на хилядолетията, и сега даже свидетелства за първоначалното си плодородие. Самото наименование "Едем" от арамейски означава плодородно, добре напоено място.

Св. писание ни казва, че след потопа Хусовите синове се населили в Сенаарското поле - Бит. 10:8-10, 11:2. Понеже две от реките на Едем са познатите Тигър и Ефрат, вероятно е, че Райската градина се е намирала в едното или в другото от гореспоменатите места.

Въз основа на снимки, правени от LANDSAT обаче проф. Заринс стига до интересно заключение -

едемската градина

се намира под водите на Персийския залив

Според археолога дълго преди книгата “Битие” да е била написана, Едем физически е изчезнал под водата.

Освен това мястото е описано от еврейска гледна точка “на изток” и в близост до съществуващите и днес реки Тигър и Ефрат. Изображенията от Космоса на LANDSAT пък помагат на учения да идентифицира третата река – Фисон. Тя отдавна е пресъхнала, но очертанията добре се вижда на снимките от космоса, а съвременните саудитци и кувейтци наричат запазеното корито Уади Риния.

По-сложен е проблемът с река Гион. Според библейското повествование тя обикаляла земята Гуш или Куш, която в превода на светото писание на крал Джеймс на английски е идентифицирана като Етиопия. Заринс обаче смята, че тя е съвременната река Карун, която извира от Иран, тече на югозапад и също се влива в Персийския залив. На сателитните снимки се вижда, че по дъното на залива има запазени следи, от които става ясно, че четирите реки са се сливали в една още по времето, преди водите на Индийския океан да го залеят, когато там е било суша. Засега все пак теорията на проф. Заринс е само хипотеза, но интересните проучвания в района продължават.

Всъщност използването на фотоси, направени от спътници даде мощен тласък на научното опознаване на миналото и

вече се говори за “космическа археология” Един от най-видните представители е археологът Сара Парсак. Само посредством сателитни снимки тя е успяла да открие в Египет 17 пирамиди, хиляди гробници и древни селища и дори да картографира цял един град. 36-годишната египтоложка, която е професор в Университета на Алабама, използва мощни сателитни камери с инфрачервени лъчи, които могат да определят с голяма точност структури под земната повърхност, иначе невидими за невъоръжено око.