Да се води битка със зависимостите на съвременния човек, по принцип е добре.

Но депутатите, както често става, не лекуват причините за някой проблем, а понеже е по-лесно, искат да забранят последствията от него. С това проблемът не се решава. Така изглеждат нещата със забраната за реклама на хазарт в медиите.

Това е все едно, когато се увеличават колите, вместо да строиш паркинги, просто да увеличаваш зоните, забранени за паркиране.

Има ясно установена зависимост между степента на бедност и неравенство в едно общество и пристрастеността към игрите на късмета. Едва ли е случайно, че казината и игралните зали са повече в крайните квартали. По-бедните и разочаровани хора винаги разчитат повече на колелото на късмета.

Затова забраната на рекламите и на местата за хазарт в малките населени места няма да реши никакъв проблем, само ще увеличи сивите зони в държавата. Отчаяните няма да спрат да играят, ще започнат обаче да го правят на нелегални места.

За да няма влечение към хазарта, трябват стратегии и политики. Които започват с неравенствата още от училище, фокусирани грижи за младите, минават през борба с обедняването, през създаване на повече шансове за напредък в живота с упорит труд. За да тръгне нагоре социалният асансьор, са нужни много усилия и време, не става с промяна на един закон. Но пък води до резултати, които се измерват с човешки съдби.