"БЯХ много притеснителна през първите години от работата ми като преподавател.
Изпитвах сценична треска всеки път, преди да ида на лекция с нова група. Всичките тези очи, обърнати към теб...
За мен беше много важно как ще ме възприемат студентите. Непрекъснато следях как реагира аудиторията на това, което преподавам, и се чувствах като театрална актриса - разказва младата Христина Николова, доктор в катедра "Икономика на транспорта" в УНСС. Тя е на преподавателската банка от 2005 г. На 20 май д-р Николова получава писмо от Международния биографичен център в Кеймбридж, в което я уведомяват, че е включена в класацията
ТОП 100
на преподавателите в света за 2010 г. - "Това бе невероятна изненада! Години наред работя по международни научни проекти в областта на транспорта, пиша за нюйоркски научни издания. Писмо от Кеймбридж получих още миналата година, но до последно не вярвах, че ще бъда отличена. За мен най-важна е работата ми със студентите. Научих се да овладявам тяхното внимание и да поднасям това, което преподавам, по артистичен и интересен начин!" "От малка бе много възприемчива и обичаше да преразказва приказките, които бе научила в училище - споделя бащата на Христина Лазар Иванов. - Има по-голям брат и когато той учеше стихотворения, тя вече ги бе запомнила и го поправяше. Караше ме да записвам приказките, които ми разказваше. Обичаше да се вживява в
ролята на разказвач
още от 4- годишна. Стана лектор..." - усмихва се 74-годишният бивш ревизор.
"От нас наследи дарбата на математик. И аз, и съпругът ми се занимавахме цял живот с търговска дейност в ТПК "Развитие" в Елин Пелин. Дадохме на Христина и на сина ми хубаво детство - грижих се за тях вкъщи, 10 години не съм ходила на работа. Не се разглезиха, Хриси винаги е била много самостоятелна..." - допълва майката Спаска Иванова, която и днес е усърдна къщовница и домът на семейство Иванови в Елин Пелин
свети от чистота
"Сама отиде на кандидатстудентските изпити в УНСС. Нали знаете, обикновено ходят с родителите си, после сверяват задачите, майките се вайкат... При Христина нямаше такова нещо. Винаги е била отличничка, а не сме є помагали" - категоричен е бащата на младата доцентка.
Веднага след като завършва икономика на транспорта в УНСС, Христина се явява на конкурсен изпит за асистент във ВТУ "Тодор Каблешков", който печели. Под насърчението на свои преподаватели начело с проф. Мутафчиев Христина Николова записва докторантура. "По отношение на българските студенти мога да кажа, че някои от тях всъщност не са готови да бъдат истински студенти. Понякога се държат като ученици и забравят, че са приключили с училището. Не искат да мислят самостоятелно и не работят достатъчно. Някои студенти искат просто по-бързо и по-лесно да минат, да завършат, да не си създават излишни усложнения... - изказва наблюденията си д-р Николова. - В Англия например студентите "живеят" в библиотеките с книгите и учебниците, без да се оплакват. На българските студенти често им липсва творчески подход и желание за нещо повече от минимума знания и диплома за висше образование."
Кариерата є се развива
главоломно
Специализирала е в Московския държавен университет по транспорт и в Института за транспортни изследвания в град Лийдс, Великобритания. Пише в съавторство с доцент Виолета Бакалова учебника "Железопътен транспорт", издаден в Ню Йорк. Биографията є е публикувана в престижното американско издание "Кой кой е в света 2010" като признание за значими научни постижения. "Младите хора трябва да избягват демагогията! Да са смели и да се изявяват, да не влизат в порочни схеми и да имат принципи. Промяната към по-добро в България зависи най-вече от самите нас. Всичко се постига с труд!" - категорична е кандидатката за доцент д-р Николова.
"Като тийнейджърка бе съвсем нормално момиче... Слушаше рок музика. Не се е затваряла само да учи, излизаше по дискотеки. В първи курс пътуваше до Елин Пелин, после отиде на общежитие в Студентския град. Това, което я отличаваше от другите момичета, бе, че много обича да е нагласена, да се облече хубаво" - разказва майката Спаска с гордост.
Доктор Николова и до днес държи на безупречния си външен вид и представя България на Вашингтонския форум за научни изследвания в областта на транспорта с интелект и красота. От миналата година става акредитиран член на престижното научно сдружение. Пише статии и студия за престижни оксфордски научни списания, а международните є научни публикации вече са
повече от 50
"Човек трябва да е здраво стъпил на земята, да е наясно къде се намира, какво може, за какво още трябва да се бори и как трябва да се развива. Важно е и да си оптимист, защото отчаянието не води нагоре - издава тайната на успеха Николова. - Докато бях на специализация в Англия, наблюдавах как работят англичаните. Там, когато някой е способен и се отличава с уменията си, около него се обединяват всички останали и му помагат, за да вървят заедно напред. В България нещата се случват по малко по-различен начин. Много хора у нас, когато виждат, че някой успява и се развива добре, никак не се радват. Индивидуализмът при нас, българите, е изключително неприятен. Колективният дух днес сякаш се смята за нещо порочно" - смята преподавателката в УНСС.
Напук
на българската завист тя е благодарна на своите преподаватели и колеги, а като специалист се развива като гост-преподавател в Икономическия университет за приложни науки във Виена.
"Събирам всичките й грамоти, награди, публикации... Христина е нашата гордост. Женени сме 41 години с Лазар, успехите на децата осмислят старините ни" - просълзява се Спаска Иванова и предлага домашна торта в чест на Христина. Гл. ас. д-р Николова пораства с още година на 23 юни.
"Целият клас идваше на рождените є дни вкъщи. Винаги е имала много приятели, но не знаем за първата є любов. Не сме я пазили или спирали за нищо. Съпругът є Николай е рядко качествен човек" - разказва чичо Лазар.
"Сватбата бе в ресторант "Чепишев", направиха и църковен брак. Ходиха 1 година, а 5 вече са женени. С дядото чакаме внуци. И Христина, и зетят са много амбициозни, а и времената са по-трудни... Дано доживеем, а и докато съм по-млада, да помагам" - прави планове леля Спаска. "Семейството винаги е било на първо място. Докато бях в Англия, ми предложиха да остана и да направя докторат там, но аз отказах и се върнах в България, защото Николай беше тук. Тогава още не бяхме женени, но не исках да живея без него - споделя голямата си любов младата жена с усмивка. - Домакинските задължения си делим, всеки прави по нещо... Няма да кажа кой хвърля боклука. Николай е финансист, и двамата
градим кариера
Запознаха ни общи приятели - една моя приятелка си беше "навила на пръста", че сме един за друг и направи всичко възможно да ни събере. Излезе права - един за друг сме. Съпругът ми ме подкрепя изключително много и е невероятен човек!" - доволна е Христина Николова.
Семейството е привлечено от най-южните селца по Черноморието и от планините. Често ходят на Витоша, в Стара планина, по Рила. В София предпочитат приятелските компании в заведения, тип френско бистро. Не отбягват и клубовете с жива музика.
"Ужасена съм от чалга ежедневието на някои хора! Избягвам "сблъсъците" с чалга музиката, тя
опошлява хората
и принизява техния живот. Плашат ме нарастващото насилие и липсата на морални ценности. Обществото ни е толкова концентрирано върху политиката и парите, че много малко внимание се обръща на това какво се случва в училищата. И така е твърде дълго време. Децата пият и се дрогират от съвсем малки. Общество, което пести от образование и възпитание, няма добри перспективи. Мечтая да имам дете, но се страхувам за бъдещето му!" - споделя преподавателката. "Имам малко време за почивка. Обичам музика, която ме кара да се отпусна и да помечтая. Заспивам с книгите на Алберто Моравия, Изабел Алиенде, Жоржи Амаду. Понякога чета и поезия, а напоследък слушам джаз. Никога няма да изневеря на рока обаче, дори съпругът ми в младежките си години е свирил такава музика..." Доктор Христина Николова наскоро е защитила успешно своята доцентура в катедра "Икономика на транспорта". Споделя, че я чака отново напрегнато лято като гост-преподавател в два университета в Австрия. Всяка година през летния семестър изнася лекции там. Покрай членството във Вашингтонския форум има и
нови покани
за лекторски курсове. Подготвя нов американски учебник в съавторство. "Много работа - преподаване, научни изследвания и Бог знае още какво! - усмихва се Христина. - Като съвсем малка исках да стана учителка, после лекар, а накрая - журналист, но никога не съм си представяла, че ще стана учен. Оказа се, че научната работа и преподаването ми пасват ужасно много. Точно това искам да правя" - категорична е Николова.
"Много е лъчезарна и усмихната - допълват родителите. - Като я види дете, се лепва за нея. Мисля си, че и студентите я харесват... За нас е добре, че е наблизо и често ни посещава.
Гордеем се
с красивото си момиче! Чудехме се какъв подарък да є направим за рождения ден - ето, разказахме за нея..." "Родителите ми са обикновени хора и се притесняват от вниманието около мен. И аз съм обикновен човек, не се възприемам като уникална. Ако не бях учен, щях да работя в сферата на транспорта - в спедицията или в консултантската дейност, свързана пак с транспорта. Това е моята сфера! Намерила съм своето място в България, а защо не и в света! Отличието на Кеймбридж ме мотивира, че се развивам в правилната посока" - казва в заключение една от 100-те най-изтъкнати преподаватели в света според класацията на Университета в Кеймбридж.