200 милиона нови банкноти си е поръчала да отпечатат Българската народна банка само в рамките на месец. Официално обявената поръчка е само за 60 милиона банкноти, и за нея вестниците вече писаха.
Тази поръчка обаче не е била единствената. Преди нея е имало и друга, в която не е посочено поръчаното количество банкноти. Банката е дала и заявката на френската печатница за ценни книжа "Обертюр Фидюсиер" за още поне 140 млн. български банкноти, научи в. "168 часа".
Самата печатница е в София и в нея БНБ има дял от 30%. Двама представители на БНБ са в състава на ръководството . Така че двете обществени поръчки са по-скоро вътрешна работа на самата банка.
Документацията и за двата конкурса може да се види в регистъра на Агенцията за обществените поръчки. От нея обаче не става ясно за какво количество банкноти е била първата поръчка, тъй като някои нейни параметри са засекретени.
БНБ потвърди пред вестника, че
поръчките са две
и че първата е била
още през юли
Но банката не уточни за колко броя книжни пари е тя.
От съобщение на БНБ става ясно, че на 23 юни е била обявена процедура за отпечатване на банкноти за период от 4 години. От посочения коефициент при определянето на цената за печат става ясно, че поръчката включва и печатане на столевки - банкнотите с най-голям номинал у нас.
В "явната" поръчка обаче изрично е посочено, че ще се печатат банкноти с номинал до 50 лева.
За размера на "секретната" поръчката може да се съди по косвени данни. За нормално парично обращение през 2014 г. е предвидена сумата от 15 185 000 лева. Тя включва и разходите за печатане и подмяната на износените банкноти. Отделно от тази сума поръчката със засекретени данни за броя на банкнотите е за 26 млн. лева без ДДС.
На базата на тези данни анализатори изчисляват, че
приблизителното
количество на новите
пари по първата поръчка може да се определи
на 140 млн. броя
Така общият брой на банкнотите по двете поръчки надхвърля 200 млн. броя. Това е изключително голямо количество парични знаци. За сравнение по пресмятания на управление "Емисионно" на БНБ към 31 март 2014 г. броят на всички банкноти в обръщение е бил 329,1 милиона.
Разбира се, няма как да узнаем каква част от новите банкноти ще влезе в употреба и кога. Вероятно обаче всеки ще долови разликата при тегленията си от банкомата.
Банковата статистика от началото на годината сочи значително нарастване на парите, които са в оборот. На 24 януари стойността им е почти 9,7 млрд. като от началото на кризата през 2007 г. има нарастване с 3,2 млрд. въпреки свилите се продажби и обороти с една трета по официални данни. А само
за 6 месеца през тази година паричната маса в обращение е нараснала с още 1 млрд.
Така през август тя вече достигна 10 764 367 000 лева.
Напълно логична е и сериозната разлика между парите в оборот преди и след банковата паника от юни. От данните на БНБ става ясно, че на 13 юни, преди да започнат проблемите в системата, в страната са циркулирали 10,118 млрд. лв., а към 15 август те вече са 10,764 млрд. лв.
Затова колкото и специалистите да твърдят, че ударното печатане на нови банкноти е рутинна операция по замяна на изхабените и изчезналите, чак такъв дъжд от чисто нови банкноти никога не е валял в БНБ, откак има валутен борд.
Чудно е например, ако всичко е наред, откъде се е взел този глад за банкноти?
Отговорът се съдържа донякъде в поясненията към обявлението на БНБ за "явната" поръчка на 60 млн. банкноти:
"... възникнаха изключителни обстоятелства, свързани с напрежение в банковата система, които доведоха до повишаване на търсенето на банкноти и намаляване на наличните резерви. Търсенето на налични пари от страна на банките отбеляза значителен растеж... Възникналите изключителни обстоятелства имат характера на непредвидими събития и съществено затрудняват нормалното изпълнение на нормативно установените задължения на БНБ да осигурява български банкноти, необходими за налично паричното обръщение в България".
Анализатори обясняват ударното производство на нови пари с очаквана ликвидна криза на държавата.
"Разбрах, че са пуснали и друга поръчка, а не само тази за 60 млн. нови банкноти, потвърди и икономистът Кольо Парамов пред "168 часа". С нея общото количество нараства до около 200 млн. броя. Според разчетите ми
това прави пари
на обща стойност около
6,5 млрд. лева
Нарушено е цялото парично равновесие. Един пример - за да се оправим само с банките, ще са ни нужни външни пари за 2,1 млрд., които са в резервния фонд. Плюс още 1,6 млрд., за да го допълнят след това.
Отделно трябват и още 1,648 млрд.,
за да предвидят изплащането на пълния размер на влоговете в КТБ Трябват им и още 1,2 млрд., защото няма да могат да върнат до ноември малкия вътрешен заем, който взеха, за да оправят ПИБ. Всичко това прави общо 6,550 млрд. лева. Към тази сума обаче трябва да прибавим и още 700 млн. лева, с които трябва да се плати за завършването на всички започнати проекти. С тях сумата набъбва до 7,1 млрд. лева.
Касае се точно за тези 7,1 млрд, за които говорих още преди два месеца и които трябват само за да регламентират подсигуряването на едната банка и на другата, защото явно нямат никакво намерение да правят нищо с КТБ. Искров затвори банката на 22 юни.
За два месеца не са поканили официално нито оманския фонд, нито са предприели каквито и да било други действия. Чак на 1 септември, в условията на закъсняла процедура, ще мислят какво да правят. Защото, ако не им покажеш на оманците пари в кеш, те ще те осъдят в арбитражния съд в Париж най-безцеремонно."
Според Парамов при толкова големи поръчки обяснението, че целта е само замяната на изхабени и повредени банкноти, е несериозно."Сега се получава нещо нелогично. Слушах, че имало голям брой скъсани и унищожени банкноти, но те са само 2,7-2,8% от общата парична маса. При това не са от високите купюри - най-често 2 и 5 лева са с нарушен вид. А от опит знам, че от високите няма повредени", каза Парамов, който е бил главен ревизор на БНБ.Повечето експерти обаче не виждат причини за тревога.
"Няма ограничение за печатането на пари,
каза банкерът Стоян Александров. Както преподаваме и на студентите, има два вида пари и два вида каси - оборотни и резервни. Това означава, че парите, които се отпечатат и не са пуснати в оборот, са само хартия и могат да бъдат отпечатани и за 10 години напред.
Чак когато със счетоводна операция се прехвърлят от резервна каса в оборотна каса на БНБ, тогава вече се водят като пари в обращение. Не виждам и защо трябва да е тайна тази поръчка."
Три са възможните причини да се поръчат нови банкноти, смята Александров.
"Едната, разбира се, е, че банките са задължени да изваждат от обращение всички повредени, замърсени и скъсани банкноти. След това ги изпращат в БНБ и тя ги складира, заменя ги с нови, а старите се унищожават по реда на специална наредба. Така че винаги могат да кажат, че обновяването е за следващите 3 или 5 г. при нормални стечения на обстоятелствата.
Вторият фактор, който може да даде основание да се увеличат парите в оборот, е свързан с нарастването на кешовите плащания. Паниката около банковата система накара хората да държат пари под дюшека - не само да ги извадят от банките и да ги държат в трезори, но и вкъщи.
Третата възможна причина е икономиката в сянка, защото, както се шегуваме, тя признава само три вида плащания - в кеш, в брой и в наличност - изброява Александров. - Възможно обяснение за увеличаването с 1 млрд. на парите в обращение от началото на годината, е че със същата сума са намалели парите по сметки в банките и те се държат в брой.
Иначе страховете на хората са обясними. Нестабилността и на пръв поглед непреценени и непремислени изказвания на хора на високи обществени позиции може би създават също условия.
Мълчанието на ръководството на БНБ
също допринася
за всякакви слухове
от недобронамерени хора, които търсят "бели мишки" и скелети в гардероба. Вероятно има и засилване на превалутирането."
Опасенията, че печатането на пари ще предизвика инфлация не са основателни, смята Александров. Причината е, че сме в паричен съвет и има изискване парите в оборот да са покрити с резервна валута (евро).
България е във валутен борд и това е гаранция срещу появата на неконтролируема инфлация. Той е обезпечен с парични средства, злато и инвестиции в ценни книжа за 30,337 млрд. лв., така че стабилността му не е заплашена, каза банкерът
"Печатането на банкноти не е създаване на пари и по-скоро е свързано с желанието на БНБ да се презастрахова срещу ситуация, ако се появи нужда от пари, да не би тогава да няма. Не може да има паралел с 1996 г., когато БНБ печаташе пари по съвсем други причини", коментира и експертът Любомир Христов.
"Ръководството на БНБ има далеч по-сериозни проблеми, в които се оплете. На теория в условията на валутен борд пари, равностойни на всички депозити на търговските банки в БНБ, могат да се превърнат в налични, без това да застраши паричния съвет. Жалкото е, че хората се плашат от неща, които не са страшни, а в същото време има много по-опасни ситуации",
смята той.
"Разбрах за поръчките и мисля, че по принцип е съвсем нормално централната банка да сменя стари банкноти - коментира и Мартин Димитров, бивш лидер на СДС. - Едва ли това е начин и за търсене на ликвидност. В условията на борд има ограничение валутните резерви да покриват парите в обращение и всякакви спекулации по темата са безпочвени.
Тук странното е, че премиерът и финансовият министър казаха, че не са знаели. Безусловно след случая с КТБ ръководството на БНБ, най-вече в лицето на управителя , се държи особено и неадекватно. Това поражда съмнение във всяко тяхно действие.
Така се обяснява и повишеният интерес към обявените поръчки за печатане на нови банкноти. Вече има подозрения към всяко негово действие, а след провала с КТБ няма и морално основание това ръководство на БНБ да остане. Решението е в назначаването на ново."