В сладкарския цех на Тодор Вълков в Свиленград външни хора не се допускат. Забранено е и за фоторепортери, тъй като и инсталациите, и технологията, и рецептата на един уникален и срещан само в този регион от Европа десерт са дълбоко пазена тайна.
В 5,30 часа сутринта дежурната смяна разбърква сместа от оризово брашно и мляко и я слага да се вари на огъня. След това я чака да стане на каша, която и досега ръчно се пълни с черпаци в пластмасовите опаковки, където след около 2 часа изстива и се сгъстява. Захарният сироп с аромат на роза се пакетира отделно и се залива върху желето малко преди любителят на сладкото да е взел лъжичката, иначе сместа се разпада на пихтия. Прочутото свиленградско малеби и до днес не е познато на не повече от 100 километра от мястото на приготвянето му, освен ако не бъде предложено на местна територия.
"За разлика от почти вече 100% продукти на хранително-вкусовата промишленост в този продължават да не се влагат консерванти. Имало е голям интерес от страна на големи търговски вериги, но
  проблемът е в
 трайността - едва 5 дни
след датата на производството тя изтича. При това положение няма кой да се наеме с дистрибуция", обяснява главният технолог Вълков.
В началото на миналия век рецептата е донесена от арабския свят от някой си Георги Карагеоргиев, който чиракувал по шекерените работилнички в Близкия изток. Жителят на тогавашния турски град Мустафа паша отворил дюкян "Пчела" на чаршията, който станал хит и просъществувал до 9 септември 1944 г. Неговите синове Ашо и Васил наследили занаята, а след това запазили мистерията на сладкото и за наследниците си.
"Производството не е спирало за ден дори и през войните. През 1965 година малебито започнало да се прави в тогава създадения местен Кооперативен съюз. Майка ми Петкана била ученичка и започнала работа там по същото време. Впоследствие градският хлебозавод наследил непроменената технология", уточнява майстор Тодор, който е завършил техникум по хлебна и сладкарска промишленост в София малко преди падането на соца.
Въпреки 74-те си години родителката и досега участва активно в семейния бизнес и всеки ден кара по една смяна около сладкишите. Съпругата също е на пълен работен ден, а през лятото в цеха помага и големият син.
Когато майките спрат да кърмят децата си, започват да ги захранват с леки каши и пюрета. В Свиленград не е така -
една от първите храни
 след отбиването на
 бебето е малебито
То се възприема изключително добре дори от 4 - 5 месечни, тъй като кремът е лесен за приемане, а зърнената основа на ориза е изключително бедна на мазнини, протеини и целулоза и изцяло лишена от глутен за разлика от останалите житни култури.
"Както и пшеницата, и оризът си има свои специфични особености. Не от всеки сорт става материал за малеби. Пазарувам само от един доставчик, български производител. Разбира се, и видът, и произходът на основната суровина са фирмена тайна", добавя сладкарят. Прясното краве мляко също идвало от ферма постоянен доставчик.
Заради географското име кремът не може да бъде патентован и да бъде признат за търговска марка. Моделът на дизайна и самата опаковка обаче са регистрирани, в процедура на заверка в патентното ведомство била и самата технология. Машините в цеха също били собствена разработка и направа.
"Много приятели, пък и клиенти са ме питали: "А не може ли сиропът да е с друг аромат освен на роза, примерно на вишна"?
"Ако не е с розов аромат, това няма да бъде свиленградско малеби", им отговарям", уточнява Вълков.
Интересното е, че малебито не е познато в съседна Турция, където всичко, съдържащо шекер, е издигнато в кулинарен култ. От границата чак в Истанбул може да се намери негово подобие. То се нарича "табан гиби" (като ходило, б. прев.) и представлява също забъркан на оризова основа сладкиш, но с карамелена глазура. Цената му обаче е в пъти повече, отколкото на деликатеса от Града на коприната.
"В малебито няма нито едно Е. Вземете например безалкохолните напитки и прочетете етикетите им. Никой вече не използва захар, всички карат на подсладители. Ние продължаваме да си караме на захар за сиропа, въпреки че цената  много се вдигна през последната година, гордее се собственикът.
Гастрогурутата съветват да се посяга към кофичката със сместа, когато тя е охладена до 4 - 5 градуса, именно тогава розовият букет имал най-силен аромат и вкус. През лятото пък
най-добрата
 комбинация била малеби
 с ванилов сладолед,
който не убивал специфичната нотка на гюл. Любители и последователи на диетите трябва да знаят, че в 100 грама малеби има 120 калории.
"Дали има други специфични въздействия върху организма ли? Това е въпрос на лично усещане. Но все пак научно доказано е, че сладкото усилва производството на "хормона на щастието", уточнява още мениджърът, чийто съдружник в бизнеса е брат му Димитър.