Аналог на златната плоча от Варненския некропол е намерен и в храма на Озирис в Абидос. Тя се съхранява в Британския музей и е датирана около 3100 г. преди новата ера, тоест нашата е с 1500 г. по-стара от египетската. За разлика от варненската златна плоча тази от Абидос е от камък и е с доста по-груба изработка.
"Изобразените върху нея прави ъгли и линии подсказват, че и тя е служела за измервания по подобие на златния еталон от Варна", казва изследователят Христо Смоленов. В момента той проучва връзките между суперкултурата от енеолитна Варна и Древното царство в Египет. Една от хипотезите, по които работи, е, че прототип на култа към Озирис може би се е зародил по нашите земи още през петото хилядолетие преди новата ера. Един от аргументите му е свързан с гроб 43 от Варненския некропол. Там е погребан

царят жрец

и сред артефактите в този гроб е открит златен фалос. В мита за Озирис има подобен нюанс - той е убит, докато спи, от брат му Сет, който разчленява тялото му на 14 части и ги разпръсква по цялата земя. Жената на Озирис - Изида, издирва тези части и ги събира в едно, но не успява да намери фалоса.
"В представите на древните хора плътта на боговете и царете е била от злато. Така съвсем естествено ритуалното допълване на тялото е със златен аналог на липсващата част", казва изследователят.
В древността 22 се е смятало за числото на бога в покой. Не случайно Озирис е убит, докато спи, т.е. в покой. Разделянето му на 14 части е геометрична интерпретация на мита за смъртта му. Самото съотношение 22:14 е заложено в структурата на Великата пирамида, свързана с името на Хуфу (Хеопс). Нейните пропорции са основа - 440 царски лакътя към височина 280 царски лакътя.
"Отношението на основата към височината на пирамидата, изразено в царски лакти, е 440:280=22:14 - констатира Смоленов. - Интересното е, че структурните пропорции на Великата пирамида се срещат многократно в златните, каменните и костните артефакти от Варна, които са с две хилядолетия по-стари."
Във Варненския некропол в гроба на царя жрец е открит и

малък цилиндър

Подобни по-късно се срещат при фараоните, които ги държат в ръцете си. До момента не е ясно предназначението на тези цилиндри. Факт е само, че варненският е по-стар от египетските с минимум хиляда години.
"На по-късен етап близостта между египетската и варненската култура проличава и в мита за Орфей. Той също като Озирис след смъртта си бива разчленен на части, които са разпръснати", казва Смоленов.
Според някои изследователи като братя Гайдарски самото име Орфей на северокоптски диалект означава "храм".
"Възможно е дори Орфей да не е собствено име, а титла, нещо като проповедник на храмовата култура", допуска Смоленов. Според него това обяснява многократните превъплъщения на Орфей и хилядолетната продължителност на духовния му живот, както и на учението му.
Връзката между културата "Варна" и древното царство в Египет е доста по-стара от орфическия мит. Тя не се изчерпва само с легенди, а включва реално измерване на отстояния, ъгли и пропорции.
"Еталоните от злато, намерени във Варна, са в основата на каменните монументи на платото Гиза. Целият комплекс, включващ сфинкса и трите най-големи пирамиди, е подчинен на тези пропорции и мерни единици", казва Смоленов. Едно от многото потвърждения той открива в отстоянията между предните лапи на Сфинкса и характерни точки от пирамидите. Отстоянието между североизточния ъгъл на Хеопсовата пирамида и лапите на Сфинкса е точно

46 пъти по 100 ширини на златната плоча

от Варна. То е 602,15 м, което разделено на ширината от 13,09 см, дава точно 4600. Същевременно отстоянието от този ъгъл на Хеопсовата пирамида до югозападния (най-отдалечения) ъгъл на Хефреновата пирамида е 46 пъти по 100 дължини на златната плоча от Варна. Или измереното по контура на терена разстояние от 795,8 м, разделено на дължината от 17,3 см, дава отново 4600.
Смоленов открива и други аргументи в подкрепа на тезата си. Отстоянието от предните лапи на Сфинкса до върха на Хеопсовата пирамида е равно на 33 пъти по 100 дължини на златната плоча. Пътят, който човек трябва да извърви между тези две точки е 571 м. Това, разделено на 17,3 см, дава 3300. Точно толкова е и отстоянието между лапите на Сфинкса и югозападния ъгъл на Хеопсовата пирамида.

ИНТЕРВЮ
Проф. Иван Маразов, траколог:
Жрецът от некропола притежавал тайното знание

- Г-н Маразов, какво мислите за точните пропорции и отстояния в съкровището от Варненския некропол?
- Напълно е възможно в артефактите от Варненския некропол да са закодирани мерки и пропорции. Там основната фигура е тази на ковача. Около него има много ковашки инструменти. Големите и символични гробове говорят, че там несъмнено е погребан ковач.
- Говорите за жреца от некропола?
- Да, естествено той не е бил ковач, но му се приписвана ковашка функция, защото е носител на тайното знание. Знанието как от суровото, от камъка, да направиш предмет, култура. Това е чиста алхимия, философският камък - от олово да направиш злато, от суровия материал да създадеш култура. Тази роля на тайното знание е изключително значима в архаичните общества. Сега е същото - който владее информацията, владее всичко. Моята теза е, че този жрец или ковач съхранява тайното знание. Затова той е цар, защото го притежава. Това са митологеми, възникнали с първите метали. В много традиции ковачът си вари инструментите. Културният процес "варене" продължава до създаването на продукта. В митологията това са основни моменти. Затова земеделието, огънят, виното са толкова важни, защото с тяхна помощ става трансформацията. Всичко това е обект на тайно знание. Естествено е такива математически закономерности да са влизали във фонда на това знание, защото не всеки може да го притежава. Само избраните. Затова те са едно общество, каста. Ковачите и поетите винаги са имали свои касти, те създават нов паралелен свят, несъществуващ дотогава. Не случайно около ковача има скиптри, ковашки инструменти, има и макет на такъв скиптър от злато. Той не може да се използва, защото е чист символ, което за мен бе много интересно. Когато се открива металът, брадвата започва да се прави от метал, мед, злато, желязо. Тя става знак на властта, има цели съкровища от каменни, бронзови брадви, с които са погребвани избраните. Това са знаци на властта, инсигнии. Те имат друг, скрит смисъл, те са като жезли. Животът на тези знаци и символи е много дълъг.