Адвокат Стоян Бързаков е съдружник в правна кантора "Евролекс България". Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е международни юридически бизнес практики в Харвардския университет. Сферите му на дейност са корпоративно право и търговски сделки, сливания и придобивания, банкиране и финанси, недвижими имоти и строителство, чуждестранни инвестиции, енергетика и природни ресурси.
Като юридически консултант Стоян Бързаков е участвал в проекти заедно с водещи международни правни фирми "ПрайсуотърхаусКупърс", "Камерън Маккена" и "Хайдър консултинг".
"168 часа" потърси адвокат Стоян Бързаков като експерт с голям международен опит да коментира отказа на Търговския регистър да впише прехвърлянето на дружествени дялове в "Медийна група България - Холдинг" ООД. 

- Адвокат Бързаков, как ще коментирате отказа на Агенцията по вписванията да впише промените в собствеността на "Медийна група България - Холдинг", издател на редица печатни издания, сред които и в. "168 часа"?
- Постарах се да се запозная с достъпната информация по този казус, който напоследък стана известен в медиите. В сайта на Търговския регистър (ТР) открих три последователни отказа да се впише прехвърлянето на определено количество дялове в холдинга на господин Огнян Донев. Доколкото съм следил спора в медиите, никоя от страните - нито господин Христо Грозев, нито другата страна - господата Любомир Павлов и Огнян Донев, не оспорва факта, че по-голямата част от парите за сделката, почти 100%, са финансирани от господин Донев.
- Защо в такъв случай агенцията три пъти отказва да впише промяната?
- Отказите представляват много интересна тенденция, която се засилва през последните години. Търговският регистър разширява чрез практиката си все повече и повече своите правомощия. По закон регистърът като орган следва формално да прецени доколко са коректни приложените документи и да извърши регистрацията.
- С какви аргументи е отказано вписването?
- Първият отказ е направен на чисто формални основания и в този смисъл в принципно съответствие с правомощията на ТР. Позовават се на това, че не е попълнено едно поле в стандартния формуляр, с който регистърът работи за подобни вписвания. Това поле обаче според наредбата, по която фунционира регистърът, не е задължително, а е предоставено като възможност, но не и задължение на заявителя. Следователно отказ поради непопълване на информация, която наредбата изрично обявява за незадължителна, е неправомерен. Както казах, наредбата, по която работи ТР, изрично казва, че това е пожелателно за попълване поле. Неговата цел е по-скоро при по-сложни прехвърляния да не станат грешни сметки. В този случай става дума за една кристално чиста трансакция. При нея се прехвърлят 83%. Очевидно заявителят не се е възползвал от възможността да разяснява нещо, което е кристално ясно. Мога да ви дам примери на прехвърляне на дялове и акции от изключително сложни структури, където, за да има яснота, вече е необходимо да се опише крайното състояние. Тогава регистърът сравнява това пожелателно заявление на страните със съответната транс-акция. Най-вероятно поради едностранността и яснотата на сделката при "Медийна група България - Холдинг" това не е било нужно.
- Защо има втори отказ?
- Ако един съд отсъди нещо, той повече не може да се произнася по същия въпрос. В конкретния случай при ТР това не е така, тъй като производството пред регистъра е "охранително". Човек може да заяви вписване колкото пъти иска. Търговският регистър не следва да навлиза в материално-правната част. Това означава да тълкува фактите по съдържание.
При втория отказ за вписване регистърът действа като съд - той започва да тълкува и поставя под съмнение волята на страните. Бях изключително впечатлен специално от този отказ, в който формални пропуски не се коментират. Търговският регистър казва, че в него са възникнали съмнения, защото са представени два протокола от един и същи ден. Регистърът се съмнява каква е била търговската логика на страните, когато са влезли в сделката. Това е абсурдно. Ако някой би могъл да влиза в тези неща, това е съдът, при положение, че някой се обърне към него, без това да влияе на необходимостта от вписване от страна на Търговския регистър.
- Протоколите противоречат ли на закона?
- Никъде в закона не е казано, че в един и същи ден не може да има две общи събрания. Никъде не е казано, че протоколите от тях трябва да имат някаква специфична поредност, на което се позовава ТР. Много често протоколите на дружествата, особено на тези с ограничена отговорност, не се водят с номерирана поредност. Ако това беше акционерно дружество, там нещата са доста по-подробно разработени в закона. Приложените протоколи са с една и съща дата, но с различно съдържание.
- Има ли други спорни елементи от тези протоколи?
- Забележете, до момента никой не се е позовал на фалшиви подписи - нито в официално представените документи в съда, нито в ТР, нито в медиите.
- Защо тогава регистърът отново прави отказ?
- Колегите, които обжалват този отказ, са решили да помогнат на ТР. В третото заявление за вписване те са представили всички документи и са обяснили логиката на възникването в един и същи ден на тези два различни протокола. Става дума за един очевидно напрегнат ден за участниците в сделката. В рамките на един и същи ден кредиторите два пъти предоставят пари за покупката. Логиката е "вместо да ми върнеш парите до някакъв момент, ми прехвърли количество акции или дялове, което съответства на сделката". Като четох документите, си изясних логиката на случващото се.
- Какъв е аргументът за третия отказ?
- Търговският регистър започва да коментира вътрешнокорпоративни отношения - дали дружественият договор позволявал да се прехвърлят частично дялове на дружеството със или без решение на общото събрание. Както вече казах, за мен като юрист това е превишаване на правомощията на регистъра. При аболютно формални изисквания те търсят някакви аргументи извън формата, която е задължителна за извършването на тези сделки. Забележете, посочват като липсващ един документ, който е приложен още с първото внасяне на документите. Става дума за пълномощно, с което Христо Грозев е упълномощен да представлява австрийското дружество на общото събрание. Има протоколи от общото събрание, а пълномощното им е представено малко по-нагоре в преписката. Това е пълномощното, с което Христо Грозев подписва от собствено име тези протоколи. Това се вижда по регистъра. Досега поне не съм чул той да оспорва, че това е неговият подпис.
- Защо още при първия отказ не са посочени тези неща като пропуски?
- За мен е необяснима тази засилваща се стриктност, която на всичкото отгоре не произлиза от правомощията на ТР. Един професионален орган, какъвто би трябвало да е регистърът, следва с отказа си да даде всички свои аргументи. Това, което виждаме в конкретния случай, не е обичайна практика. Правилото е с отказа да се посочат всички притеснения, които регистърът е имал, и заявителят, ако може, ги поправя. Тук има все повече излизане извън правомощията на ТР. Става дума за прекалена, незаконосъобразна разширителност при тълкуването на ограничителни норми срещу човека, който безспорно е предоставил средствата по сделката.
- Инспекторатът на правосъдното министерство обяви, че ще направи проверка.
- Беше крайно време за това след тези три отказа, които навлизат все повече в материално-правни аспекти на сделката. Сигурен съм, че това ще помогне за изясняване на тези изненадващи и неотговарящи на закона действия на ТР.
- Известни ли са ви и други подобни практики?
- Търговският регистър беше създаден, за да не минават охранителните производства или на неюридически език - регистрациите, през съда и процедурите да са по-бързи и ефективни. Откакто е въведен регистърът, няма повече от два месеца, през които да е работил в името на тази първоначална цел. Системата за контрол е чрез съда. Ако ние, адвокатите, се окажем в ситуация при всеки един случай да ходим в съда да оборваме по материално-правни въпроси Търговския регистър, тогава неговата функция изчезва.
- Как си обяснявате случилото се?
- Не ми се иска да коментирам професионализма на колегите. Абсолютно съм убеден, че това не е тяхна грешка - те достатъчно дълго се занимават с тази материя. Такъв тип поведение може да се приеме дори като незаконосъобразно. Конституцията защитава частната собственост като абсолютно право. В конкретния случай се спира вписване на основания, които не почиват на закона. Пречи се на регистрирането на една собственост. Ако има спорове за нея, те се решават в съда. Надявам се, че проверката на инспектората ще доведе до изясняване на тази странна според мен юридическа практика и тя ще бъде коригирана.
Докато се запознавах със случая, открих, че в Градския съд има 4 иска, пуснати от Христо Грозев и представляваните от него дружества. Да се надяваме, че ще бъде проверено до колко това представителство наистина съществува, което уважаемите съдии със сигурност ще проверят.
- Какви са тези искове?
- Когато гледаш и се зачетеш в публикуваното на сайта на съда, откриваш нещо особено - четирите дела са еднакви две по две. С едното се иска нищожност на извършената продажба на дялове на господин Донев. Другото е иска срещу Огнян Донев и "БГ Принтмедия". Следващите дела с абсолютно същите страни и мотиви пак искат обявяване на нищожност. Това е факт, за който аз като юрист съм хвърлен в смут. Абсолютно същото съдържание е копирано и дори се вижда, че входящият номер е трит с бял коректор. До колкото се вижда съдът с определения е оставил без движение трите дела. В една от двойките дела съдът е определил за довнасяне съдебна такса от над 3 млн. лева и очаква плащане, с оглед на материалния интерес от иска. Тя не е платена все още. Не може един и същи казус между две страни да бъде гледан от повече от един съд с равен ранг. Надявам се, че в Градския съд работи достатъчно ефективна система за контрол и няма да се губи процесуално време и пари на съда по този начин.
- Защо се подават еднакви искове?
Не искам да спекулирам, но единствената логика е, че се търси конкретно разпределение на делата, въпреки електронната система.
Като юрист и като представител на адвокатскта гилдия съм голям радетел за изчистеното юридическо мислене на съотвените органи. Медийната и обществена рефлексия са важни, но обществото, експертите, специалистите и органите на държавно управление, част от които е Търговския регистър, не следва да се повлияват от нея. Трябва да работят професионално. Гаранция за обществения ред и добрата бизнес среда е законосъобразното функицониране на тези органи. Възможността да се бавят без коректив бизнес и търговските процеси е нещо, което ни връща в миналото.

 

Правосъдното министерство започва проверка

Екип на "168 часа" потърси за становище по казуса с отказаните вписвания лично директорката на регистъра Виолета Николова, а също и служителите, постановили отказите.
За коментар беше потърсена и министъра на правосъдието Маргарита Попова. Вместо коментар на зададените въпроси от пресцентъра на министерството разпространиха на сайта си съобщение, че започват проверка на дейността на длъжностните лица по регистрацията. Тя ще се извърши от Инспектората на министерството и резултатите ще бъдат огласени след приключването и.