РАБОТЕЩИТЕ в банки, застрахователни компании и инвестиционни посредници не са усетили особено ударите на кризата, защото възнагражденията им са се увеличили с близо 20 процента за година.
В същото време хората на аналогични позиции в държавния сектор масово започват да напускат поради ниски заплати.
Според данни на Националния статистически институт заплатите във финансовия и застрахователния бранш към полугодието са стигнали 1419 лева и са най-високите в цялата страна, задминавайки дори тези в енергетиката. Към септември миналата година те са били 1191 лева или с малко над 19 процента по-ниски. В същото време към края на септември тази година банките отчитат
обща печалба
от 476 милиона лева срещу 621 милиона лева към септември миналата година или намаление с над 23 процента.
В самите банки средното увеличение на възнагражденията за година е около 3,5 процента, но зад тези проценти стоят големи числа, защото и първоначалните заплати там са високи.
По данни на БНБ за една година парите за заплати в банките месечно са скочили с 2 милиона лева. През миналата година в периода юни - септември банките са плащали по 57 милиона лева разходи за персонала, а през тази година - по 59 милиона лева на месец. При средно около 24 000 души заети в банковата система, това дава средна заплата от 2458 лева.
Средното възнаграждение в застрахователните компании и
инвестиционните
посредници е сходно, макар и малко по-ниско.
Според анализатори средната заплата в бранша не отразява реално ситуацията, защото банките имат голям обслужващ персонал, а средните и висшите кадри се разписват на близо 10 пъти по-високи суми.
Това е накарало Комисията за финансов надзор да поиска рекордно висок бюджет за следващата 2011 година - увеличение от 45 процента. В обяснението пред Министерския съвет финансовите комисари са подкрепили искането си с факта, че получават драстично по-ниски заплати в сравнение с поднадзорните си лица - пенсионни фондове, фондова борса, инвестиционни посредници, търговски банки, а също и спрямо сходни органи като
БНБ например
"Знаете ли, че средната заплата в комисията е под 1000 лева и имаме експерти, които получават по-малко от шофьорите. Как може по този начин да има нормален надзор. Текучеството е голямо и хората напускат веднага след като научат тънкостите на този юридически занаят. Ние искаме заплащането да е урегулирано по подобен начин, както е при БНБ. В централната банка от години средната заплата се влияе стриктно от средните нива в частния банков сектор", коментира за "168 часа" Любомир Богоев, зам.-председател на Комисията за финансов надзор.
"Не бих искал да коментирам заплатите в банковия сектор, защото нямам поглед върху всички банки, но наистина е
крайно неправилно
държавни органи, които регулират огромен финансов пазар, да стоят на мизерни заплати. Ясно е, че качеството на услугата няма да е високо и това е във вреда на всичко", коментира пред "168 часа" шеф на голяма търговска банка, който за първи път отказа да бъде назован.
Шефове на други банки също отказаха коментар по заплатите в бранша.

По-високи такси иска надзорът на борсата

КОМИСИЯТА за финансов надзор (КФН) планира двойно до петорно увеличение на таксите за поднадзорните лица, показва проект на тарифите на институцията, публикуван на уебстраницата й.
Тарифата е част от закона за Комисията за финансов надзор и подлежи на одобрение от Народното събрание.
За публично дружество таксата скача от 300 на 800 лв., а за инвестиционен посредник - от 2150 лв. сега до 10 800 лв., ако посредникът е банка.
За договорен фонд таксата скача от досегашните 300 лв. (колкото за публично дружество) на 4400 лв. или 14,7 пъти.
"Таксите на комисията и в момента не са особено малки и се отразяват на нашия бизнес. Ние плащаме на година по 50 000 лева, за да ни надзирават - за дружеството и за трите фонда", коментира за "168 часа" изпълнителният директор на Пенсионно дружество "Алианц-България" София Христова. В крайна сметка комисията стигна до споразумение с финансовото министерство и таксите ще бъдат увеличени, но с малко. Не е ясно какъв ще бъде бюджетът на КФН.