Р
умъния иска от България 14 220 кв. км морска територия с находище, от което може да спечелим милиарди. Точно в спорната зона се намира важна част от блока “Хан Аспарух”, а от него очакваме 100 млрд. куб. м природен газ.
Именно тази част от Черно море е основната надежда на България за енергийна независимост. Освен това въпросът докъде стигат пределите на страната доведе до задържането на кораби, арести на рибари и загуби за милиони левове в този отрасъл.
Морската граница между двете държави би трябвало да бъде естествено продължение на сухоземната,
но през годините така и не е очертана. Докато България и Румъния бяха сателити на СССР. Като братски страни никога не са смятали въпроса с делимитацията за важен. Оказва се обаче, че в наши дни липсата на подобни споразумения може да доведе до сериозни негативи за страната ни.
"Спорът с Румъния започна още от 1989 г. Мина през различни фази, но най-големият прелом беше през лятото на 2001 г. За първи път тогава се стигна до желанието на двете страни да работят съвместно по решаването му", коментира бившият външен министър Соломон Паси пред "168 часа".
Освен проблема за газа и конфликтите с рибарите възниква и дипломатическа опасност. “Румъния би могла да свърже своята акватория с турската
и така да се образува румънско-турска полоса. България може да бъде изолирана по този начин. Дори "Южен поток" може да ни заобиколи", предупреждава бившият ни първи дипломат.
На пътя на неуредената ни граница с Румъния се намира потенциално находище на газ. Блок "Хан Аспарух" е на около 80 км от брега на Варна. През април бившият премиер Бойко Борисов обяви, че само до няколко години страната ни може да стане един от големите производители на газ в Европа именно благодарение на този блок.
Консорциум между френската компания "Тотал", испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, вече е готов с резултатите, които още не са обявени.
За момента обаче се говори за количества между 100 и 500 млрд. куб. м.
Сеизмичните проучвания са приключили съвсем скоро
и в момента се очаква обобщаването на резултатите, казват експерти пред "168 часа". Пробиването на кладенците, които са с дълбочина на сондажите между 1000 и 2000 м, се очаква да започне догодина. Първият добив пък може да бъде направен през 2017 г.
"Все още няма установени находища, но има големи перспективи. Резултатите от анализите ще бъдат готови към края на тази година - казва експертът по добив на нефт и газ Христо Казанджиев. - Въпросът за морската граница засяга най-северната част на блока и към настоящия момент предполагам, че се водят преговори за делимитацията. В бъдеще, разбира се, това би могло да породи някакви проблеми и тези проблеми да се използват от недобронамерени среди, за
да се блокират перспективите за разработка на блока в бъдеще
Колкото по-бързо двете страни се договорят, толкова по-добре. Лошото е в това, че румънците са малко твърди в исканията си, а ние пък сме малко големи максималисти в исканията си, така че очевидно ще се ходи на арбитраж." Неразрешеният въпрос за морската ни граница с Румъния може да предизвика спор за газа, потвърждава и енергийният експерт Иван Хиновски.
"Първо трябва да се докажат километрите на находището. Именно те се оспорват - отбелязва специалистът - Ако неговата граница минава в Румъния, ще започнат арбитражни дела за разпределение на това находище. Винаги има потенциална опасност при подобни спорове. Могат да имат претенции към добива.
Ако добиваме примерно 1 млн. и се окаже, че 30% са в румънска територия, да имат претенции за 30% от този газ. При всички положения дълго ще се спори и не е ясно кога ще започне практическият добив за България. Не е ясно в какъв период от време може да се изчистят споровете, защото, докато се изчистят споровете, няма да имаме право. Има международен съд, към който се отнасят всички тези спорове". Според други експерти самото повдигане на този въпрос
налива вода в мелницата на руския гигант "Газпром", който няма интерес България да има алтернативни енергийни източници."
Неуреденият въпрос за морската граница от години спъва и българския риболов. Въпреки законодателството на Европейския съюз Румъния нееднократно
арестува български кораби, извършва арести и дори осъди наши капитани.
"През 2011 г. арестуваха наш кораб на пристанището в Констанца - разказва адвокат Димитър Димитров, който е водил делата на съдените в Румъния рибари. - Екипажът беше подложен на арести, а капитанът беше задържан.
А корабът стоя в продължение на 1 година вързан на пристанището. След много намеси и спорове най-накрая го освободиха".
Погазването на европейските норми от румънска страна води до загуби за милиони от риболовния бизнес. След прецедентите с арестуваните моряци никой наш кораб вече не смее да припари до спорните води. Нещо повече - може да се стигне дори до жертви.
Вече са известни случаи, когато наши кораби са били спирани от румънските власти за рутинна проверка, но това предизвиквало бурна реакция от рибарите. Те хуквали да бягат, за да не се стигне до подобен случай като този с арестуваните българи.
В същия момент обаче, граничната полиция има право да открие стрелба срещу моряците, които показват неподчинение. Така
има дори риск от човешки жертви
Въпреки всички изложени въпроси от Министерството на външните работи засега не виждат сериозен проблем. "Делимитацията на морските пространства между Република България и Румъния в Черно море е предмет на двустранни преговори- отговарят от ведомството. - Преговорите протичат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение. Поради сложния характер на обхванатите въпроси на този етап преговорите още не са приключили."
Конкретно по въпросите със задържането на български рибарски кораб в румънски води от министерството заявяват, че няма общоевропейски механизъм за регламентиране на тези отношения, но случаите може да доведат
до иницииране на процедури за нарушаване на европейското законодателство
от страна на Европейската комисия.
"От гледна точка на рибарството морските пространства на държавите - членки на ЕС, са "води на съюза". По отношение на риболовните съдове важи принципът на "свободен достъп" - риболовни кораби, регистрирани в България, може свободно да извършват риболовна дейност в румънски води при спазване на определени формалности - риболов на договорени в рамките на ЕС квоти, поддържане на определена документация и ограничения", коментират от външното министерство.
Дипломатите се надяват, че докато се стигне до евентуална експлоатация на перспективните блокове за добив на газ, въпросът за морската граница вече ще бъде решен.
"От една страна, фактът, че делимитацията на морските пространства е
предмет на преговори
между България и Румъния,
не може да се квалифицира като проблем - отговарят от министерството - От друга страна, в бъдеще, когато се стигне до експлоатация на находища на нефт и газ в Черно море, е възможно преговорите да са приключили с подписване на споразумение между двете страни или да намери приложение друго правно решение, което да бъде в полза на подобна стопанска активност."
Подчертават още, че преговорите за делимитацията на морските пространства са обвързани с конфиденциалност.
"Нещо повече, в диалога между двете страни изрично са се споразумели чрез Меморандум за рамковите принципи, които да се прилагат в преговорите между Република България и Румъния при делимитацията на Черно море, подписан в Брюксел на 26 февруари 2010 г., да пазят поверително съдържанието на преговорите", допълват още от министерството.

Адвокат Димитър Димитров, юрист на
варненската риболовна асоциация:
Погазва се правото
на Европейския съюз

- Г-н Димитров, до какви проблеми може да доведе нерешеният спор за морската ни граница с Румъния?
- Въпреки че и двете страни са членове на Европейския съюз, парадоксът е, че морската ни граница не е определена. Освен този проблем, който си е чисто морскоправен, съществуват и пречки за риболова. Те също са силно свързани с европейското право и по-малко с липсата на граница. Колегите от Румъния обаче известно време се опитваха да използват точно този аргумент за делимитацията за обяснение защо не са ясни въпросите в тази област.
Всъщност общностните нормативни актове в областта на риболова са абсолютно конкретни, а проблемът идва оттам, че след присъединяването през 2007 г. по регламент на ЕС и общ принцип на политиката по рибарството има изключителна, споделена и допълваща компетентност. Тя обаче е по-скоро за опазване на ресурсите.
- Не трябва ли като страни членки на Евросъюза, да имаме свободен достъп до румънските териториални води?
- Би трябвало от 1 януари 2007 г. всички кораби на България да имат равен достъп до водите на Румъния в Черно море, съответно техните кораби - до нашето море. Но в България и Румъния нещата се тълкуват по-различен начин и през 2011 г. арестуваха български кораб. Капитанът беше задържан, а корабът стоя в продължение на 1 година вързан на пристанището.
Но по-интересното е, че дори към настоящия момент равният достъп е неясен и нашите рибари продължават да се страхуват. Водих дела 2 години и половина там. И спечелихме веднъж на първа инстанция, прокурорът оспори. Върнаха делото - пак спечелихме, но румънската прокуратура го оспорва за трети път.
В крайна сметка апелативната инстанция в Румъния реши, че "достъпът е равен, но не свободен" и българските кораби трябва да плащат пари. Аз твърдя, че това е нарушение на правото на Евросъюза и тук нашите власти според мен не направиха необходимото, за да бъде ясен този спор. А пък България има интерес от риболова в Румъния, защото ние имаме значително по-голям риболовен флот, а техните риболовни полета са значително по-богати на риба.
- Кой е най-важният фактор в случая от българска страна за решаването на спора?
- Министърът на земеделието - говоря чисто комуникативно, защото двете страни не си говореха, а разчитаха едва ли не ЕК да тропне по масата.
За голямо съжаление не се получиха нещата и в крайна сметка нашият капитан беше осъден - въпреки всичко условно дори има лишаване от свобода, има и глоби, което наистина е жестоко мачкане на правото на ЕС. От друга страна, е удар по националния интерес, защото никой не смее вече да отиде натам, въпреки че в момента дори и техни браншови организации казват, че правото на ЕС има примат.
Но какво направихме ние - задвижихме съответната процедура в Европейския парламент и Европейската комисия по инфринджмънт за нарушаване на правила на ЕС срещу Румъния. И в момента чакаме, за да видим какво ще стане - ще направят ли румънците така, че нашите кораби абсолютно спокойно да минават.

Соломон Паси:
Трябва да работим заедно,
а не едни срещу други
- Г-н Паси, има ли неуредени въпроси с морската ни границата с Румъния?
- Спор може да има относно цялата ни граница с южната ни съседка, не само с морската. След като самите румънски дипломати обаче споменаха този въпрос, за мен това е знак, че са готови да влязат в публична арбитражна процедура и най-вероятно да я спечелят.
През 2001 г., когато в България дойдоха румънският премиер Нъстасе и външният министър Мирча Джоана, за първи път се стигна до желание да работим заедно.
По мое време имаше преговори за морската делимитация. Те са започнали още през 80-те години. Имаше кръг от преговори, който завърши през есента на 2004 г. В него българската позиция за прокарване на морската граница по паралела бе съвсем ясно и точно формулирана.
- До какви проблеми може да доведе този спор?
- Румъния може да свърже своята акватория с турската. Ако България бъде прескочена по този начин, "Южен поток" и други инфраструктурни проекти биха могли да заобикалят страната ни. Има няколко варианта за излизане от този проблем. Може да се стигне до споразумение, в което акваториите на Турция, България, Румъния и Украйна да се срещат в една точка. Това би било добре, но в същото време е възможно това пресичане да се случи между морските територии на Турция, Румъния и Украйна. Точно това е вариантът, при който страната ни остава изолирана.
- Има ли други варианти?
- Не е изключено българската и украинската акватория да се свържат и така румънската да се отдели от турската. Другият хипотетичен вариант е четирите държави да се договорят част от Черно море да бъде обявена за международни води.
- Вземат ли се достатъчно мерки възможните проблеми да бъдат предотвратени?
- Румъния, както и още няколко държави, трябва да станат основен приоритет във външната ни политика. Има доста въпроси, които трябва да се съгласуват. Ако можем да работим заедно, може да се получи нещо като това, което правят Литва, Латвия и Естония. В рамките на НАТО бихме могли да ползваме споделен военен капацитет.

С Турция едва не стигнахме
до война заради р. Резовска

България имаше дългогодишен спор за морската си граница и с Турция. Проблемът беше заради променящото се течение на река Резовска, чийто талвег даваше отражение с километри в разграничението на черноморските води с южната ни съседка.
Съвсем не на шега, и от двете страни на реката, някъде в края на 70-те години на миналия век, покрай булдозерите започват да се навъртат войничета с картечници и да се трупа войска. Прерастването на мирното ландшафтно "строителство" във военен конфликт се разминава на косъм.
Впрочем ние така или иначе сме принудени да вземем някакви мерки, тъй като изградената от турците дига причинява, макар и рядко, но доста сериозни разливи на граничната река върху нашите територии.
През 2006 г. един невиждан порой проби старото устие на Резвая, разрушавайки турските изкуствени насипи, и завлече цели тонове бетонни форми за укрепване на вълноломи навътре в залива. Това беше ясен знак, че и с най-изтънчени лукавства човек не може да надхитри природата.
Едва ли има наше правителство, което да не се е занимавало с този въпрос.
В книгата
 "Срещу някои лъжи"
пък можем да прочетем разказа на многогодишния ни държавен и партиен ръководител Тодор Живков, който от първо лице разяснява позициите си по щекотливия проблем:
"Още в България господин Кенан Еврен (държавен глава на Турция в периода 1982-1989 г. - б. р.)... се опита да ме ангажира и с въпроса около устието на река Резовска. Искаше изменяне на талвега й.
Корекциите с метри се отразяваха с десетки километри на черноморския шелф. Целеше се преразпределение на морските територии. Казах му: "Не виждам проблеми с река Резовска. Тече си кротко, влива се в морето." Господин Еврен се опита да ме кандърдисва да отидем заедно там: "Елате да обиколим и от наша, и от ваша територия. Там е такава девствена красота..." Отказах да разговарям повече. За мен темата беше изчерпана. И след това не допуснах повторно да бъде поставяна на разискване."
В по-нови времена правителството на Филип Димитров подписва на 6 май 1992 г. в Анкара договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, въз основа на който на 4 декември 1997 г. в София Иван Костов и Месут Йълмаз сключват споразумение за определяне границата в района на устието на река Резовска и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море. То е ратифицирано у нас през 1998 г. и обнародвано на следващата година в "Държавен вестник".
Актуално е и до ден днешен
Това обаче, което смущава в него и заради което все още не е поставена точка на дълголетните неразбории покрай Резово, е неговото неизпълнение на практика. Една от клаузите задължава страните да изработят съвместен проект не по-късно от дванадесет месеца след влизане в сила на споразумението, който да стане основа на последващо разчистване и преоформяне на района, след което никой няма да има право да променя коритото на реката и речната граница, фиксирани след извършването на тези мероприятия.
През лятото на 2007 г. Турция изведнъж поиска да отклонява от водите на граничната река, за да снабдява Истанбул с питейна вода.
И този въпрос продължава да се поставя на дневен ред, въпреки че споразумението за междудържавната граница в устието на река Резовска забранява построяването на каквито и да било съоръжения, които биха довели до промяната на талвега й.

Христо Казанджиев, експерт
по добив на нефт и газ:
До края на годината
ще е ясно има ли газ
в спорната зона
Там все още няма установени находища. Има големи перспективи. Второ - сеизмиката е завършила и към момента се прави интерпретация на резултатите. Те ще бъдат готови към края на тази година. През 2015 г. се очаква да бъде сондиран първият сондаж.
Делимитацията с Румъния няма да влияе върху проучванията в блок "Хан Аспарух". Те засягат най-северната граница на блока и към настоящия момент предполагам, че се водят някакви преговори или са в латент поради това, че правителството... за делимитацията. Но всъщност онези перспективни зони, които се очакват да бъдат установени, най-вероятно няма да бъдат засегнати или ще са засегнати незначително. В бъдеще обаче, разбира се, това би могло да породи някакви проблеми и тези проблеми да се използват от недобронамерени среди в България, за да се блокират перспективите за разработка на блока в бъдеще.
- Тоест смятате, че някой може изкуствено да повдигне тези спорове с Румъния, така ли?
- Да. Но аз мисля поради това, че и двете страни са членки на Европейския съюз, ще бъде постигнато взаимноизгодно и за двете страни съгласие. Още повече че вече има такава практика. Даже между Румъния и Украйна имаше спор за делимитацията, а въпросът беше решен от Европейския съд на арбитраж в Люксембург и нещата се уредиха. Вероятно ползата за Румъния беше по-голяма, отколкото за Украйна, но така или иначе въпросът беше решен.
Аз съм оптимист и смятам, че здравият разум ще надделее. Още повече че е ангажирана една и съща компания - от едната страна е ОМВ и от другата също. Така че, общо взето, има установена практика и тя е пределно ясна, когато има находища на границата между две страни, така че при разумност няма никакви проблеми. Усложнения може да настъпят от политически съображения от гледна точка на запазване на интереса на Русия в България. Това е най-опасното нещо.
Когато има находище, през което минава държавна граница, тогава двете страни се събират, приемат общ план за разработка на находището съвместно с компании от двете държави, които взаимно се контролират едната да не се облагодетелства за сметка на другата.
- В случая с "Хан Аспарух" имаме ли повод да открием подобна процедура?
- В случая с "Хан Аспарух" засега нямаме повод все още за откриване на такава процедура по взаимно съгласуване. Така че трябва да се изчакат резултатите от сеизмичните проучвания и сондирането и да се видят предполагаемите находища, или така наречените капани, и ако в тях няма природен газ това нещо не се осъществява просто между двете държави.
 - А в случая с рибарите?
- Това е съвсем друго, защото те ловят риба в спорни териториални води и докато съществува такъв спор, и двете страни би трябвало да се въздържат от нарушаване на тази спорна зона.