Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тази седмица за пореден път се убеждавам, че единственият отрасъл, който функционира модерно и перспективно в нашата родина България, е организираната престъпност.
За разлика от разпадащата се държава, където и да ги пипнеш тия хора от мафията, се сблъскваш с неимоверна амбиция, всекидневна иновация и уникална резултатност.
Да вземем например банковия сектор. През отминаващата година размерът на лошите кредити достигна връхна точка от 9,9 млрд. лв., а кредитирането зацикли до такава степен, че самите банки се извърнаха на 360 градуса и започнаха да говорят за спад на лихвите през 2014 година.
Какво се случва в същото време в престъпния свят? Група едри момчета от Югоизтока, които дори не са чували за "Банков надзор" на БНБ, а по математика са дръпнали ръчната спирачка веднага след урока за таблицата за умножение, успяха да реализират шестцифрени месечни печалби само от лихви.
И ако банките не могат да си съберат вземания с годишни утежнения между 10 и 15 процента, мутрите кредитори успешно прибират дългове, върху които са начислили цели 400 процента лихва.
Вярно, дебеловратите кредитни инспектори стимулирали длъжниците с трикове, за които не се е сетила и Инквизицията през Средновековието, но пък веднага се сещам за друг еволюционен пример, който ясно показва, че не само използването на сила дава предимство на престъпния свят - джебчийството.
Джебчиите след организираната просия се смятат за най-долното ниво, за утайката в ъндърграунда. Оказва се обаче, че тази представа за ловките бъркачи в чужди джобове и чанти е едно мннооооггооо голямо клише, което е твърде далеч от истината. София посреща 2014 година с джебчии, които са облечени лъскаво като европейци, впечатляват с добри обноски и владеят по няколко чужди езика.
Тези полиглоти в следващите седмици възпитано ще изпразват от съдържание портфейлите ни в топлата и гостоприемна среда на моловете и големите вериги магазини. На фона на тяхната работна среда и външен вид да хвърлим едно око докъде е стигнала еволюцията в условията на труд и живот в Гранична полиция?
Униформените, които пазят браздата с Турция от постоянно прииждащите бежанци, в следващите три месеца ще се греят на външен огън. Той обаче ще е лишен от лагерната романтика с китарен звън, защото става въпрос за най-студените месеци в годината - зимния сезон, в който полицаите ще оцеляват край границата в палатки и фургони.
Но нека не прибързваме току-така с изводите за процесите в престъпния свят и държавата само заради неволите на Гранична полиция. Все пак бежанският проблем ни връхлетя внезапно (въпреки че службите трябваше да предупредят навреме властта) и свари държавата по бели гащи.
Никаква изненада обаче няма напоследък в постоянното текучество от страната на разследвани и осъдени бандити. Постоянните новини за избягали от правосъдието престъпници от всевъзможен ранг - от обикновени улични убийци до най-префинени крадци с политическа маскировка, ни оставят с впечатлението, че модата на този сезон е бандитите като прелетни птици да избират свободата в топлите страни пред затворническа килия на зима 2014.
Такъв скандален отказ от правосъдие не говори само за системна грешка. Говори и за това, че докато мафията гъвкаво се адаптира и развива, държавата е в перманентно състояние на пълна упойка. При тези прости сравнения смятам за излишно да налагам изводи кой докъде е стигнал в еволюцията си.
При такава красноречива фактология не само боговете, но и Дарвин замлъква смутен.