Участва в съпротивата срещу комунистическия режим, лежи в затвора, обикаля половината свят и накрая създава едни от първите еротични филми на Холивуд в средата на 60-те години на миналия век. Така съвсем накратко може да бъде описана съдбата на българина Стефан Апостолов, който в Холивуд и по целия свят е известен като Стивън Апостолоф.

Странното е, че крайно интересната съдба на родения през 1928 г. нашенец е неизвестна за българската общественост чак до 2005 г. Тогава българският журналист Йордан Тодоров попада съвсем случайно на името му, докато търси материали за Ед Ууд, известен още като

най-лошия режисьор на всички времена.

В архивите за живота и работата на Ууд изскача и името на Стефан Апостолов. Журналистът от чисто любопитство решава да провери кой е той и така попада на един човешки живот, който се оказва достоен за създаването на документален филм. Йордан Тодоров в тандем с известната ни продуцентка на документални филми Мартичка Божилова снимат филма "Татко снима мръсни филми". Лентата обикаля фестивали по цял свят, печели награди и се върти по някои от най-гледаните европейски телевизии. Наскоро "HBO България" показа филма за живота на Стефан Апостолов, който е автор на култовия еротичен филм "Оргията на мъртвите".

"Всичко започна от разговор с мой приятел. Търсех малко повече материали за режисьора Ед Ууд, чийто филм "План 9 от далечния Космос" е избран за най-лошия филм на всички времена. Приятелят ми подсказа да се позаинтересувам и от еротичните сценарии,

които пише Ууд. Докато се ровех в интернет, попаднах на името Стивън Апостолоф и се зачудих дали няма нещо общо с България. Успях да намеря телефона на човек с подобно име, който живееше в САЩ. Обадих се и се оказа, че говоря със сина му. След като ме изслуша за какво го търся, той ми отговори: "Малко си закъснял, защото баща ми почина преди 2 месеца. Така и не получих шанс да се срещна с този човека, който наистина се оказа българин и който за 20 години в Холивуд успява да снима цели 16 еротични филма", разказва Йордан Тодоров. Той разбира, че за българския продуцент и режисьор не се знае абсолютно нищо в България.

За сметка на това в САЩ и дори в Европа той е достатъчно известен покрай два свои филма - "Бягство към свободата" - игрален филм, пресъздаващ част от живота на самия Апостолов, и първия му еротичен филм "Оргията на мъртвите", който дори и до днес се върти по различни краища на света. "Историята беше толкова интересна, че нямаше как да я оставя отново да потъне в забвение. По това време контактувах с Мартичка Божилова. Нейният "Георги и пеперудите" взе награда "Сребърен вълк" на най-големия фестивал за документално кино в света в Амстердам. Срещнахме се в началото на 2005 г. с Мартичка и нещата започнаха да се получават.

Появи се предложение от Arte,

която е една от най-добрите европейски телевизии за култура. Впоследствие се присъединиха и операторите Георги Богданов и Борис Мисирков", спомня си Йордан Тодоров. Той пътува няколко пъти до САЩ, за да събере повече информация за Стивън Апостолоф. След преговори със семейството му успява да се запознае и с уникалния архив на българския продуцент и режисьор, където се пазят хиляди снимки и документи. "Осъзнах, че историята на Стивън Апостолоф няма как да бъде разказана в един филм, статия или книга. Тя е като бездънна яма, от която постоянно изскачат нови и нови интересни факти", разказва Йордан Тодоров. Думите му в никакъв случай не са преувеличени. Всеки, който прояви интерес към живота на Апостолов, ще се убеди в уникалността на неговия живот.

Стефан Апостолов е роден в Бургас през 1928 г. Произлиза от буржоазно семейство, а баща му е притежавал консервена фабрика. След идването на комунистите фабриката е национализирана, а семейство Апостолови съвсем естествено са обявени за врагове на народа. Младият Стефан решава да се бори срещу новия режим и влиза в нелегална бургаска организация, която всячески се опитва да саботира властта. Тайното обединение просъществува съвсем кратко, тъй като

предател издава

останалите съзаклятници и повечето от тях са арестувани. 17-годишният Стефан Апостолов също попада зад решетките, където окончателно се убеждава, че няма живот за него в родната му държава.

От първия ден, в който излиза на свобода, Стефан започва да търси начин да избяга в чужбина. Нарочно се навърта около бургаското казино, което е притегателно място за моряците от чуждестранни кораби. Точно там младокът се запознава с финландски моряци, чийто кораб трябва да натовари тютюн и да го закара в Истанбул. Морските вълци харесват момчето и се съгласяват да го скрият в трюма. Така Апостолов прави първата си крачка към едно велико пътешествие.

Младокът пристига в Истанбул само с дрехите на гърба си,

без пукната пара

в джоба и с няколко думи на турски, запаметени в главата. В първите дни спи по пейките, но сънят и без това идва трудно заради големия глад, който го мъчи. Най-накрая късметът му се усмихва и Стефан успява да си намери работа. Майка му се е постарала момчето да получи добро музикално образование и в детските си години Апостолов е ходил на уроци по пиано. Наученото се оказва достатъчно, за да го наемат да забавлява гостите на

публичен дом.

"Стефан е като дялан камък. Успява да се сприятели с местни хора, обикаля улиците и мисли дали не е време да поеме отново на път", разказва режисьорът Йордан Тодоров. На Стефан Апостолов явно наистина му е писнало да свири за клиентите на бардака и решава да заминава за Париж. Сведенията за живота му там са твърде противоречиви. Според някои той се е записал във френския чуждестранен легион и се сражава в Северна Африка. Според други той въобще

не е стъпвал в легиона. "На снимките му от френската столица Стефан изглежда щастлив и издокаран в доста добре скроени костюми. Едва ли някой ще може да каже какво точно е правил Апостолов във френската столица, за да поддържа този стандарт на живот", разказва Йордан Тодоров. Според неговите проучвания от Париж Апостолов отива в Канада. В документите си за кандидатстване за виза той пише, че е зъболекар. На канадска земя работи в железницата и лека-полека си стъпва на краката. Там се запознава с първата си жена Джоан и двамата решават да се преместят в САЩ, където се ражда и първата им дъщеря Поли. На американска земя Стефан продължава да показва талант да се справя в трудна ситуация. Хваща се на работа в магазин за авточасти, след това продава мъжка мода.

"Един ден видял закъсал автомобил на улицата и спрял да помогне. Хората от повредената кола го завели да го почерпят за услугата и по време на обяда той им разказал част от своите преживявания. Единият от тях възкликва: "От тази история ще стане страхотен филм!", разказва Йордан Тодоров.

Тези думи се загнездват в главата на българския емигрант. Апостолов успява да си намери сценарист, с когото започват да пишат сюжета на първия му филм, който на практика разказва преживелиците на Апостолов на българска земя и

бягството му

от комунистическия режим. Режисьор на лентата е Робърт Дертено - ветеран с 25-годишна история в киното. Филмът "Бягство към свободата" излиза 57-а година и жъне страхотен успех, тъй като темата за комунистическите репресии е доста актуална в САЩ.

"Не съм срещал друг подобен случай на толкова млад човек, който без абсолютно никакви контакти отива в Холивуд и прави филм по собствената си история. Когато започва да работи по проекта, Апостолов е бил само на 28 години", категоричен е сценаристът и режисьор Йордан Тодоров.

"Бягство към свободата" е взет за разпространение от едно от най-големите независими студия "Рипъблик пикчърс". Апостолов продължава да работи с "Рипъблик" по някои свои проекти и се запознава с Джон Уейн и още много от най-големите уестърн звезди по онова време.

Апостолов продължава да печели в продължение на години от своя първи филм, който се

излъчва успешно чак до средата на 70-те години.

Веднага след излизането на "Пътуване към свободата" избухва унгарската революция, което още повече подсилва интересът на американската публика. Самият Апостолов организира благотворителна прожекция на филма си в централата на ООН в Ню Йорк и дарява събраните средства на бежанците от унгарските събития.

Следващите му кино проекти нямат същия успех. Най-големите издания, които пишат за кино по онова време, предричат бляскава кариера на българина, но този път той удря на камък. Няколко години българският продуцент тъпче на едно място, докато не решава да прави пари от еротични филми. През 60-те прави поредица от еротични продукции, които се отличават с чувство за хумор и доста нестандартни сюжети. Първият му филм се казва

"Оргията на мъртвите".

Според сюжета двама души катастрофират в гробище. Щом се събуждат, виждат как императорът на мъртвите привлича грешни жени, които кара да танцуват, за да изкупят греховете си. За ролите са взети стриптийзьорки.

"Това е култов филм, който дори в момента се върти някъде по света. Много често се организират частни прожекции, хората го търсят по видеотеките. Филмът живее свой собствен живот, въпреки че създателят му отдавна не е между живите", категоричен е Йордан Тодоров. Сценарият за този филм е написан именно от Ед Ууд, който по-рано си е спечелил короната на най-лошия режисьор в света заради филма му "План 9 от далечния Космос". Апостолов и Ууд работят в тандем, въпреки че двамата често изпадат в конфликти.

"Ууд е можел едновременно да пише сценарий, да пие, да яде и да води съвсем нормален разговор със събеседника до него. Бил е гений, но и малко луд. Ходел е в офиса на Апостолов и срещу бутилка водка е написвал сценарий за еротичен филм буквално за един ден. След това е изчезвал от лицето на земята за неопределен период от време. Апостолов ту го е уволнявал, ту го е връщал на работа", разказва Йордан Тодоров. Въпреки различията те са страхотен тандем в продължение на 14 г., докато Ууд не умира от алкохолизъм през 1978 г. Тогава Апостолов снима и последния си филм "Горещ лед". Проектът е комбинация от еротика и филмите за Джеймс Бонд. Сниман е в планински курорт, но бюджетът му е малък и съвсем естествено ефектите не са толкова добри. Този филм така и не успява да тръгне по кината. След 78-а година Стивън Апостолов вече

не вижда смисъл да снима еротични филми

и решава да се премести в Аризона.

"До края на живота си печели от филмите, които е произвел преди това. Има възраждане към творчеството му някъде в средата на 90-те години. Целият му каталог с филми е преиздаден през 2000 г. Апостолов умира от инсулт през 2005 г.", разказва Йордан Тодоров.

 

Провъзгласен е за светец на порнографията

Българският режисьор и продуцент е провъзгласен за светец на порнографията от мексиканеца Стив Галиндо. Въпросният чудак е един от най-запалените фенове на творчеството на режисьора Ед Ууд. Галиндо създава своя религия, която нарича Удизъм по името на своя кумир. Според учението Ууд е Спасителят, а по-близките му хора в живота получават различни титли. За Апостолов е отреден апостолският сан - светец на порнографията. Мексиканецът Галиндо съвсем не е сам в своята чудатост и измислената от него религия има над 6000 последователи от целия свят.

 

Връща се само веднъж в родината си

Стивън Апостолов очевидно не съхранява особено топли спомени от живота си в България и след като напуска родината си, не се обръща повече назад. Всъщност се връща само веднъж в родната си страна през 1994 г., за да се види с брат си. В САЩ той не е изтъквал парадира с произхода си и често е смятан за грък.

"Братът на Апостолов почина наскоро, а той беше последният му роднина, който живееше в България. Всичките му деца живеят в САЩ, но само малкият му син Кристофър е идвал в родината на баща си", разказва Йордан Тодоров. Стивън Апостолов има три брака и пет деца, но нито едно от тях не работи в киното.