Онзи ден излезе един доклад под егидата на ООН, според който по нивото на щастието България е на 147- о място от общо 156 държави. Най-щастливи са обичайните заподозрени - Дания, Норвегия, Финландия, Холандия, Канада и така нататък. Можете да разгледате доклада на адрес:
http://www.earth. columbia.edu/sitefiles/ file/Sachs%20 Writing/2012/ World%20Happiness% 20Report.pdf
Съседите ни по нещастие са все държави - жертви на геноцид
граждански войни, кървави диктатури плюс разрушителни земетресения - Конго, Сиера Леоне, Хаити и така нататък. Само една европейска държава ни прави компания - Грузия, която е съвсем, съвсем малко по-щастлива. По скалата от 0 до 10 ние сме някъде около 3,85, а Грузия е около 3,86, - за съжаление докладът не дава точните числа, тези са взети на око от колонките в графиката. Близостта ни по нещастие с Грузия е любопитно съвпадение, тъй като в деня, в който излезе докладът за щастието, нашият премиер бе точно там, срещна се с техния премиер Ника Гилаури и обяви, че между двете държави ще се прокара фериботен мост за втечнен газ.
 Грузия ще засмуква газа по тръба от Азербайджан до свой черноморски терминал, там ще го втечнява и ще ни го праща с кораби.
Впрочем докладът на ООН разглежда много и най-различни фактори на нещастието. Но пропуска един, който аз бих нарекъл "Фактор на измаменото камилче". Защото каква по-голяма мизерия от това, да ти обещаят нещо, да повярваш, че аха-аха си го получил, и
изведнъж - ядец
Според мен във фактора "измамено камилче" между нас и Грузия има много здрав мост. Не говоря за газовия мост - той няма да ни огорчи, тъй като никой не го взема насериозно. Общото между двата ни народа е, че ние сме европейските отличници по пазарни реформи, но така и не видяхме обещаните реки от мед и масло. Например ние си приличаме с Грузия по плоския данък върху доходите. Там той е 12 на сто и също бе отчетен като голям успех от световните институции. И въпреки това Грузия е нещастна. Защо? Не знам защо. По принцип би трябвало да е щастлива, тъй като вече три години наред е отличник в доклада за условията за бизнес (Doing business) на Световната банка. Грузия е номер 1 в света по лекотата, с която се регистрира собственост. Номер 4 е по разрешителните за строителство и номер 8 по започването на нов бизнес. Но... продължава да е нещастна заедно с нас и със Сиера Леоне, която бе ударена от гражданска война, геноцид, етническо прочистване и братска помощ от армията на съседна Нигерия, известна с кадифените си ръкавици.
Докладът е доста дълъг и подробен, но според мен заобикаля най-главното. И няма как да не го заобиколи, тъй като главният му автор е знаменитият Джефри Сакс - бащата на "шоковата терапия" в Източна Европа. След това той се разкая за греховете си и заяви, че целите му били съвсем други, че не го разбрали правилно. После се отдаде на много по-хуманитарни каузи, като например борбата с бедността, развитието, световната екология и така нататък.
 Но дори да се премени и в екокожа,
Сакс си е Сакс
  Той ще извади вода от 9 кладенеца, но няма как да види най-важното - нещастието върви ръка за ръка със социалното неравенство, а то е функция на шоковата терапия и неолибералните реформи, заради които Джефри стана световна знаменитост.
Един от показателите, по който си приличаме с Грузия, е неравенството в доходите. Коефициентът "Джини", с който се измерва неравенството, според данните на Световната банка у нас е бил цели 45 процента през 2007 г., докато в Грузия е бил 41 през 2008 година. Това са най-високите стойности в Европа. Да го сравним с най-щастливите държави от класацията. В Дания той е 25 на сто, в Холандия е 31 на сто, в Канада е 33 на сто, в Швеция е 25 на сто, във Финландия е 27 на сто. Можете да разгледате таблиците на адрес:
 http://en.wikipedia.org/wiki/ List_of_countries_by_income_equality
По-надолу на същата страница виждаме как този коефициент се влияе от данъците и преразпределението. Тук числата са различни, тъй като коефициентът не е даден като процент, а като десетична дроб, а има и леки разлики в годините. Но картината е същата. В Дания преди облагането коефициентът "Джини" е около 0,416, след облагането става 0,248. Във Финландия от 0,465 спада на 0,248. В Канада от 0,441 спада на 0,324. В Холандия от 0,426 спада на 0,294. С други думи, данъците и преразпределението в най-щастливите и богати държави намаляват неравенството, кажи-речи, наполовина.
Ако сравним четирите най-щастливи държави с четирите най-нещастни, то сред първенците средните доходи са 40 пъти по-високи, продължителността на живота е с 28 години по-дълга, а усещането за свобода е с 31 на сто по-високо. Нещата са прости. Прогресивен данък = щастие за народа и дълъг живот.
Плосък данък = нещастие и преждевременна смърт
 Това, разбира се, влиза в рязко противоречие с основната догма на неолибералите, според която колкото по-малък дял от брутния продукт удържа и преразпределя държавата, толкова по-богато и щастливо е населението. Но истината е, че най-щастливите и богати държави удържат и преразпределят между 50 и 60 на сто от БВП. А най-нещастната и бедна държава в света е Того.
Там държавата "изземва" едва 30 на сто от БВП - точно колкото си поставя за цел г-н Дянков, когато е в настроение. Да,
 най-неолибералната държава е и най-бедна и нещастна
 Не ви съветвам да емигрирате в Того. По реформи тази държава ни води с близо четвърт век. През 80-те и началото на 90-те години Того също мина през шокова терапия по рецептите на МВФ и Световната банка. И тъкмо да цъфне и да върже, започнаха едни стачки, бунтове, преврати, кланета и други застрахователни събития. Както се изразяват световните бюрокрации, в Того се получи едно нежелателно "свиване на данъчната основа".
Шоковият терапевт явно е далтонист за връзката между неравенството и нещастието. Джефри Сакс се учудва защо брутният продукт на глава от населението в САЩ се е увеличил 3 пъти от 1960 г., докато усещането за щастие изобщо не се е подобрило, а като място в световната класация е слязло от челното място на 11-о. Той го обяснява някак си с
влошаването на околната среда, предизвикано от увеличеното производство
 Но истината е, че през последните 20 години производството масово се изнася от САЩ, а замърсяването значително намалява. Проблемът е в неравенството. Както посочва знаменитият кейнсианец Пол Кругмън в своята книга "Съзнанието на един либерал", през 70-те години най-богатите 1 процент от американците са получавали под 10 на сто от доходите. Днес същият 1 процент взема около 25 на сто от доходите - доста повече, отколкото в навечерието на кризата от 1929 година и последвалата депресия.
Изводът е прост. Щастието и богатството принадлежат на онези народи, които съчетават капитализма със силната социална политика, невидимата ръка на пазара с видимата подкрепа на държавата. Шоковите терапии носят нещастие.
България уверено върви към дереджето на Того.