- Г-н Попов, как преценявате политическата ситуация в момента? Има ли място за повече оптимизъм, отколкото, когато вие бяхте премиер?
- Политическата и икономическата обстановка в страната е ясна - тежка финансова и икономическа криза. При това усилията за рязко подобряване, като противодействие, невинаги са свързани с очаквания резултат.
Все пак, ако трябва да сравняваме положението на сегашното правителство с това на кабинета, който аз оглавих, нещата са много различни. Аз трябваше да съставя правителство на националното съгласие и, слава Богу, успях. Основната ни задача беше да поемем политическата отговорност за осъществяването на преход в управлението на държавата, което дотогава беше изцяло в ръцете на БКП. Не беше лесно. Особено на фона на отиващия си политически и икономически строй, осъществяван от личностите, които управляваха персонално от и в името на БКП. За щастие тази политическа сила бързо и ясно разбра, че нейното време безвъзвратно си е отишло. Така се отвори път за нова национална коалиция. Създаването на новата конституционна основа също беше успешно. На тази база се откриха невероятни простори. Положихме усилия, чиято ясна цел беше помиряването, а самото помирение е вече осъществената промяна. Сега ми се струва, че е по-лесно, тъй като ползваме опита на добре развити държави.
- Какъв е еквивалентът на крилатата фраза "За Бога, братя, не купувайте!" в наши дни, какво ще посъветвате обикновените хора?
- Трудно ми е в момента да давам рецепти. На хората им е пределно ясно, че не могат да изпитат сладостта от едно бързо развитие. Нещо повече - темпото е толкова ниско, че прави много труден и отговора на въпроса кога ще елиминираме беднотията. Голяма част от народа ни, в това число 2,5 млн. пенсионери, очевидно не могат да бъдат доволни от резултатите в развитието. Те не получават условия за сносен живот, а са работили с« огромни усилия. За тях само сухата благодарност не е достатъчно овъзмездяване. Струва ми се, че гражданите на България, които са в тази позиция, имат право на заслужен отговор от държавното управление. Само когато отговорим на този въпрос, ще можем да кажем, че сме успели добре да завършим прехода и да се радваме на добрите резултати от неговото прилагане.
- Какви са най-важните мерки, които бихте препоръчали?
- Основното е да преодолеем разделянето на обществото на две неравностойни части, както беше в миналото. Този въпрос седеше пред нас и навремето - да избегнем неравенството между 900 000 членове на партията и останалата част от обществото. Имам 64 години трудов стаж, от тях 20 години като съдия в София, където се разглеждаха една трета от тежките престъпления в онова общество. Навремето получих едно решение на върховното ръководство на комунистическата партия. Според него предаденият на съд гражданин не можеше да бъде съден, преди да бъде прекратено членството му в партията. Ето това е пример за невъзможността да осъществиш баланса. До голяма степен сме преодолели онова неравенство, но това е труден процес.
- Разделението на обществото в момента не е ли рецидив точно от това време? - Комунистическата партия за около 50 години успя да създаде една прослойка от около 350 000 души със средно и висше образование. И ако това е цифра, която удовлетворява, има и нещо, което с право предизвиква нашето недоволство. То е, че точно тази богоизбрана прослойка е и с правата да ни управлява. Тази група ни прави неравни.
- Задълбочава ли се неравенството?
- Стигнахме до положение, че в един момент част от населението е субект на конституцията, годна е да управлява. В същото време друга значителна част е осъдена да бъде подчинена. Тези, последните, са хора с непълен багаж от права. Липсва им самочувствие. У тях се затвърждава убеждението, че не живеят в своята държава, че тя не им осигурява условия за елементарен живот. Обратното, когато по-голяма част от народа има условия за участие, това е предпоставка за бързо развитие. Всичко това, транспонирано към идеята за демокрацията, прави лесно разбирането на този въпрос.
- В тази връзка какво мислите за промените в осигуряването?
- Въпреки многото говорене нямаме ясна програма за тях. Вдигането на пенсионната възраст е положителен момент, но трябва да има толеранс. Който иска, нека да работи, но да има възможност и за тези, които вече не могат, да се пенсионират. Задължително всичко трябва да е съобразено и със средната продължителност на живота у нас. Доколкото си спомням, преди тя беше 72 години за жените и 70 години за мъжете, но сега със сигурност е по-ниска. В името на една справедливост, която засега не удовлетворява, трябва да се помисли и за относително равни размери на пенсията.
- В какво състояние бяха държавните финанси, когато заехте премиерския пост?
- Преди идването на нашето правителство България е имала $2,5 млрд. резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. Партията е раздала $2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион - Политбюро. Така че аз не съм могъл да контролирам този разход и не съм станал министър-председател, за да прикривам нечии действия, а за да извършим помиряването. Знае се кои са получили тези пари, но изобщо не съм имал задача да ги издирвам и да търся отговорност.
- Значи имената са известни?
- Има списъци. Който ги е давал - той ги пази. Доколкото това е било контролирано от висшите ръководители на партията, не е могло да остане в абсолютна тайна. Знаеше се.
- Това ли са парите с куфарчетата на Луканов и затова ли си отиде той?
- Не мога да кажа дали е така... Виждате ли какво нещо е начинът на изразяване... Защо куфарчета, а не торбички например? (смее се). При това казват куфарчетата били червени... Неизживян е този въпрос, този факт, а че той е реален, за мене няма съмнение. Това е отговорност, която тази партия, която е управлявала държавата, трябва да понесе, но все още не е узряла тази тема.. Интересното в случая е и че харченето на парите е извършено не от този, който носи отговорност за нарушенията, а от други хора. Разказвал ми го е бившият министър на финансите на България Белчо Белчев. С това се обяснява и появата на толкова богати хора в България. И това продължава. Вижте как изникват изподполието богати хора. Напоследък сме свидетели отново на появата на най-богатия човек в България.
- За кого говорите?
- Цветан Василев - създаде банка и се напълни с пари. Милиони са минали в тази банка, какви са тези пари? Хубавото е, че рано или късно ще се разбере кой какво е направил, какво е взел и защо го е взел...
- Работи ли съдебната система? Напоследък нашумя случая с развитието по делото за убийството пред дискотека "Соло"...
- В съда често постъпват такива въпроси и решението не е лесно, защото има и освобождаващи от отговорността условия. Като юрист добре разбирам, че преодоляването на тези затруднения и недостатъци трудно се изживява. Понякога действително съществува резултат, който е толкова тежък, че да не може да се понесе от цялото общество.
Причината е, че съдебната система се изгражда трудно. Узряването на един съдия изисква около 10 години практика, което е почти половината от трудовия живот на практикуващия правник. Разбира се, и при съществуващите условия може да се гарантира по-безопасно развитие на елементарни неща в живота ни, но това е въпрос на промяна в начина на мислене.
- Доволен ли сте от развитието на икономиката?
- Създадохме добра законова база за развитие на мощна трета сила от малки и средни предприятия. За съжаление тази основа не се изпълва със съдържание. Причината е в липсата на финансов ресурс, тъй като без инвестиции и кредити не може да се развива дейност. За съжаление, за разлика от ситуацията у нас, във всички европейски държави това са вече осъществени идеи.
- Имахте критики към начина, по който стана приватизацията у нас, а тези дни през борсата се продаде държавният дял в едно от електроразпределителните дружества. Правилно ли е това?
- Противник съм на схващането, че държавата е лош стопанин. Държавата може да наема специалисти, а частният собственик, като няма с какво да им плаща, не може да си го позволи. В такива случаи като този с електроразпределителните предприятия трябва да се търси някаква междинна форма.
Отскоро тече разпродажба и на военното имущество - терени, сгради. Защо трябва да ги продаваме? Нека ги запази държавата за себе си. Утре ще се наложи да правим нови...
- Имате ли фаворити сред сегашните управляващи? Гласувате ли?
- Гласувам. Разбира се, всяка партия си има и положителни, и отрицателни страни. Хубавото е, че Европейският съюз действа като обща сила и заради това има интерес да спомогне и за развитието на България като страна членка. Това е един потенциал, който гарантира и управлението у нас.
Моите идеи и политическо поведение налагат след избори не да се прави всичко възможно да бъде съборен победителят, а да се направи това, което направих аз - правителство на националното спасение. Довчерашният враг е завювал някаква позиция и сегашният победител трябва да му даде възможност за еднакво участие в политическия живот. От друга страна, цялата отговорност пада върху партията, която е спечелила, и заради това трябва да й се остави възможност да реализира своята програма, а не да се искат предсрочни избори. Все пак, ако тази сила, недай си Боже, се окаже некадърна, трябва да ги събориме. Ние сме майстори на събарянето.
Не искам точно сега по празниците да създавам тъжно настроение, но животът ни не е много весел. Да вземем недобре регулираното болнично лечение и социалните грижи. По конституция държавата е задължена да осигури надеждно лечение. Нямаме средства. Защо трябва да считаме, че правенето на магистрали и пътища е решение на Европейския съюз, с което сме задължени, когато не сме постигнали достатъчно добри условия в лекуването и профилактиката на заболяванията например?
- Хората са по-важни от магистралите, така ли?
- Да. Защото този, който строи магистралите, ще получи възнаграждение, което е невероятно по стойност. Но това не ми е тема. Преди седмица сутринта на вратата ми звънна колега, с когото сме работили навремето. Разплака се човекът. Помоли ме да му намеря някаква работа, защото с 200 лева пенсия, които получава, храни 4 души плюс двама внуци студенти. Той е на 85 години със старчески заболявания и на практика няма какво да работи. Изпълни ме с мъка, знам, че беше чудесен работник, уважаван дори при онзи закон, който не беше еднакъв за едните и за другите, а сега ми казва няма закон, който да ме брани. Обедняхме с 2 млн. души, които станаха емигранти. Това създава не само тежки демографски, а и политико-стратегически проблеми. Наскоро четох, че тази година в Германия са се записали 18 000 български младежи да учат. Лекари, вместо да работят по специалността си у нас, емигрират.
През войните в началото на ХХ век сме губили стотици хиляди жертви на фронта, но това се е компенсирало с преселниците от Македония и Беломорска Тракия, които са били два пъти повече от загиналите. Например в края на Първата световна през 1919 г. оттам са дошли около 600 000 души. Сега няма откъде да дойде това попълнение. Все пак, като погледна по Витошка, ми прави впечатление че се възстановява стеремежа у младите да отгледат поне 1-2 деца. Но моят дядо, бащата на майка ми, имаше 12 деца. Изчезват селища, закриват се училища - имахме почти 180 000 души учители. Ние сме държава с неразвито образование и от това следват много минуси. У нас броят на неграмотните е голям, а неграмотният човек не е за нашето време. Стоим в класацията на Европа някъде на опашката.