- През 1999 г. заминаваш за САЩ. Как се разви животът ти там?
- Много интересно. Купих си кола за 220 долара. Започнах работа на черно, работих 3 месеца в едно кафене. Докато работех все още на черно, отидох на един кастинг и го спечелих. Много бързо си оправих документите. Ходих на кастинги, след което си намерих и агент. Почнаха да ме снимат. Прибирах се и в България, за да си държа вратата отворена и тук, да не ме забравят хората. Когато има работа тук, съм си тук, когато има работа в САЩ, съм си там. Това със "Стъклен дом" е прецедент, защото е малко странно, че толкова дълго време снимам тук.
- Различната култура в Америка промени ли те по някакъв начин?
- Един човек, когато е на една определена възраст, вече е изграден по някакъв начин. Аз заминах на 26 години и бях изграден като индивид. Мога единствено да поема хубавите неща и да се отърся от лошите черти, които съм бил натрупал в себе си. Не говоря само за лични качества, а и от нашата култура ако щеш.
- От кои лоши навици се отърва там?
- Там станах малко по-толерантен наистина. Станах по-малко дискриминант към определени хора. Започнах да внимавам да не навлизам в личното поле на хората, без те да го допускат. Тук като те срещнат, ти казват: "Хей, много си побелял, много си напълнял", докато това нещо в Америка не може да ти се случи.
Даже имам една типична приятелка, която, като ме срещне, ми казва: "Леле колко си остарел", а аз: "И ти не си мръднала". За тези неща хората там са малко по-чувствителни в това отношение. Гледат да не те занимавяат с личните си неща и проблеми, а ние тук сме свикнали да се оплакваме. Аз няма да забравя един случай, когато още работех в един магазин за цигари.
Познавах клиентите вече и влиза един, усмихва се, но го усещам, че нещо му е криво, и лекичко го питам: "Как си?", той се усмихва пак и казва: "Добре съм." А аз пак: "Кажи ми, моля ти се, к'во се случва?". И той пак продължава: "Не, не, добре съм" и аз пак: "Не, не, кажи ми, моля те, нещо си потиснат" и той казва:
"Ми баща ми почина преди малко, но иначе съм добре"
На мен щеше да ми падне ченето. И разбрах как хората там се пазят от тези излияния.
Тук, ако се случи такова нещо, ще се оплачем на всички. Те просто са по-интровертни и това идва от възпитанието, а не от тяхната чувствителност. Ние сме много по-чувствителни и по-сантиментални от тях. Разликата между българина и американеца е, че българинът е суеверен, а американецът е вярващ. Ако не е вярващ, не е вярващ, няма нещо средно. Българинът е прекалено суеверен, той не вярва. Като казвам "българина", не изключвам себе си. И аз съм доста суеверен, но да кажем, че съм и вярващ. Обаче има една тънка граница.
- С какви впечатления си от Америка?
- Винаги съм се чудил как някои българи, като заминат в Америка, говорят колко е гадно в България, а когато се върнат в България, говорят колко е гадно в Америка. На мен ми е хубаво еднакво и тук, и там. И еднакво гадно и тук, и там. Има си и плюсове, и минуси всяко нещо.
Естествено, че като съм там, ще ми липсват приятелите и част от семейството, като съм тук, ми липсва нещо, което Америка ти дава. Най-малкото времето, като погледнеш как
всяка сутрин е слънчево
и птички ти пеят
или докато вървиш по улиците хората те поздравяват с усмивка. Тези неща те зареждат позитивно, няма как. А тук по навик вървя и гледам някого в очите, за да си кимнем и да се поздравим, а той ми вика: "К'во ме гледаш бе." Тези неща са достатъчно, за да се усетиш, че е съвсем различна култура.
Трябва да избереш как да живееш. В България хората обичат да са откровени, простовати или лицемери, но възпитани. Трябва да си избереш кое ти харесва повече. Аз и с двете се справям еднакво добре. Има хора, които предпочитат да видят лицемерието в някого, но да им каже: "Добър ден", отколкото да бъде поредният простак.
- Сигурно си имал много приключения там.
- То цялото преживяване си е едно приключение. Според мен трябва много воля, за да тръгнеш за Америка. Аз тръгнах ей така, на майтап, без да имам някаква цел. Нещата започнаха да се случват при мен точно защото не тръгнах на всяка цена.
Хората продават апартаменти, коли и отиват, за да успеят. Как ще успееш, ти вече си загубил всичко. Ти вече си тръгнал и целият ти заряд е да не загубиш това, че си отишъл.
- А ти с кого тръгна за САЩ?
- Тръгнах с Калина и Карла. Калина тогава беше мое гадже, след това се оженихме там. Всичко беше абсолютно на майтап.
- Ти ли си единственият успял от тримата?
- Карла се прибра веднага, а Калина според мен е доста по-напред от мен в сферата си. Тя прави най-успелия сутрешен блог в Лос Анджелис.
- Ти си снимал в доста филми.
- Доста филми поснимах, някъде около 20. "Отрядът", "Ледена смърт", "24", който е най-гледаният и най-скъпият сериал на всички времена.
- Какви бяха твоите герои като персонажи?
- Бяха и положителни, и отрицателни. За "Юнит" ми бяха изпратили писмо, че мога да бъда номиниран в категория за "Златен глобус" за определна серия. Питаха ме дали имам нещо против, аз им казах, че нямам. Те не ме номинираха, но самият факт, че съм получил писмо с такова запитване, беше едно голямо сърцебиене.
Много е приятно да
се омешиш с хора, които
играят на друго ниво
И общо взето, да пробиеш в системата, не да пробиеш в Холивуд, много мразя такива заглавия "Той проби, успя и т.н.".
Нито съм успял, нито съм пробил, никой не ме знае, общо взето. Знаят ме директорите там, и знаят за какво да ме използват. Като ходиш вече 8 години на кастинги, няма как да не разберат за теб. Конкуренцията е голяма, там се явяват 80 Башара като мен за дадена роля и е доста трудно. Тук отивам и сме аз, Деан Донков, Явор Бахаров и сме суперразлични хора като излъчване. Аз нося нещо ориенталско, Деан е полубалканец - мачо, Асен Блатечки е Асен Секса, на всеки зарядът му е различен.
- И все пак си успял да се пребориш с конкуренцията там.
- Е, да, то няма как. Според мен, ако имаш упоритост и имаш качествата, ще успееш. Вече не се двоумя дали имам качества. Имаше един период, в който се чудех: "Абе, аз сега имам ли качества, нямам ли", но в един момент, като заснемеш 50-60 филма, си казваш, че едва ли заради име или защото съм много различен, ме викат. Даже в България съм забелязал, че има античуждоезично име. Като чуят Башар Рахал, и си викат: "К'ъв е тоя турчин, мохамеданин, арабин?"
Нито съм турчин, нито съм мохамеданин. Аз съм православен християнин
от български род. Баща ми е ливанец, майка ми е българка, роден съм в Дубай. Не успявам благодарение на името си, а въпреки него. Това доказва по някакъв начин качествата ми. И в живота, и в кариерата сме на периоди.
Както се казва в една китайска поговорка: "Купичките ориз понякога са по-пълни, понякога по-празни." Понякога минават 8 месеца, преди да имам някаква работа, а след това се насъбират 5 филма един след друг. Сега примерно съм в един такъв период, понякога ми се налага да отказвам ангажименти.
- Цялото семейство ли сте толкова артистични?
- Баща ми, бог да го прости, беше суперартистичен, а майка ми е Татяна Лолова по три. Там е страшно, ние сме ненормални цялото семейство. Хората винаги мислят, че се караме, а ние просто си говорим на висок тон. Моята енергия е суперпозитивна, но нито пуша, нито пия, нито се друсам, пък представи си, ако почна.
- Вие с Карла имате еднакви театрални интереси. Кой постави началато на кариерата в киното и татъра? Ти ли повлече нея или тя теб?
- Ами не, ние имаме различни интереси. Тя харесва мъже, а аз жени. Някак си двамата си се теглим един друг. Ние още в началото започнахме да играем в театър "Сълза и смях". Почнахме като слушатели, даже не бяхме много активни, след което се заредиха моите телевизионни предавания.
Карла я теглеше повече теа-търа, а мен - телевизията и киното, затова и започнах да снимам още като момче разни филми. Имаше един период, в който започнах да правя собствено предаване, монтирах, снимах и режисирах. Опознах всичките ъгли на продукцията в телевизията. Реално мога да хвана и да ти сътворя един сутрешен блок от началото до края, което те прави един уникален боец.
- Каква е разликата между българското и американското кино?
- Разлика няма. Сериозно, нашето кино е на абсолютно световно ниво. Единственото, което ни липсва, са сценаристите, които трябва да избутат и оттам идва и пазарът. Точно това си говорехме с продуцентите на "Стъклен дом", че ако сложим едно голямо хале и започнем да снимаме някакви зомбита на английски, ще имаме пазар. Ние просто като произведем някакъв продукт на български, той трябва да бъде на толкова високо ниво, че да може някой да се навие да го разпространява, да бъде със субтитри и да може светът да ни погледне. В противен случай трябва да бъде на английски, ако искат този филм да види бял свят.
А пазарът в България какъв е, и 5 млн да прахосаш по някой филм, колко души ще го гледат - 300 000? Най-лошият американски филм, като го произведеш за 1,5 - 2 млн. долара, ще направиш 3 млн. приход от него без никакъв опит.
- Не е ли проблем за българското кино и по-стесненият бюджет у нас?
- Не, бюджетът е най-малкото нещо. По-скоро идеята е проблемна. И е крайно време българските центрове, които отпускат пари за кино, не да отпускат пари само за българско кино, а за развитие на българското кино. Производството на кино трябва да бъде на световно ниво, в смисъл да търси пазари по света.
Ако произвеждаме филм на английски, но целият екип е български, това пак носи българския заряд. Защо трябва да бъде на български, за да бъде принос на българската култура? Примерно един Милош Форман, който снима филм на английски, той няма принос към своята държава ли? Има, защото той е Милош Форман.
При нас филмите трябва да са за турското робство, след това трябва да е за комунизма или сега са мутрите, всичките модерни теми се захващат, за да бъде българската култура. А това не е българската култура. Българската култура може да бъде всичко. Ти можеш да направиш един чуждоезичен филм, да мине целият на английски,
за да можеш да го продадеш на 100 места, в 35 държави
Тогава филмът ще бъде чут и ще кажат: "А, да, това е български филм". Сърбите успяха да го направят. Така се отвориха, примерно "Ничия земя" е един филм, който беше номиниран за "Оскар". Трябва да снимаме на език, който да бъде продаваем навсякъде.
- Скоро ще се появиш в "Стъклен дом: Наказанието". Разкажи малко повече за твоя персонаж.
- Шаки е един нервен човечец като мен, влюбчив, агресивен. Толкова мога да кажа на този етап.
- А харесваш ли си героя?
- Много. Това е един от тъмните образи, но има и романтична, чувствителна натура в него. Той е един човек от улицата, както се казва. Аз се кефя супермного на това, което са написали сценаристите за моя герой, а моят предел на критика е доста висок.
- Романтик ли си?
- Да. Според мен няма актьор, който да не е романтичен. Ако си мислите, че Асен Блатечки с неговото мачовско поведение не е романтичен, се лъжете. Той е суперромантичен пич. Няма как, ти го носиш като заряд.
Актьорите сме суетни, романтични, чувствителни
 и супернеуравновесени
и невярващи в себе си. На нас един да ни каже: "Хей, пич, супертъпо игра", и ни сдухва за цяла седмица. Но в един момент самочувствието спасява. Вече като си на 37 години, започваш да подбираш приятелите и коментарите си. Започваш да преценяваш точно кой има право да ти го каже и кой не.
- Трудно ли ти беше да влезеш в ролята на Шаки?
- Не, въобще. Най-хубавото нещо е, че донякъде се препокривам с ролята. Както се случва в Америка - за роля отиват тези, които най-биха отивали за тази роля. Затова ми е лесно. Ако трябва да играеш някаква роля, за която трябва да напълнееш и т. н., си изисква време. Това са филми, не телевизионно производство и имаш достатъчно време да се подготвиш.
При телевизията имаш 9 дена да заснемеш една серия, трябва да се намерят актьорите, които най-биха паснали за тези роли, без да има нужда те да играят нещо. Седнат ли да играят нещо, става театър.
- Ти би ли се променил заради роля?
- Да, стига да дойде такова предложение. Ако ми кажат, че имам 6 месеца да се подготвя и трябва да кача 60 кг, да си обръсна веждите, няма да има никакъв проблем. Правя го веднага, стига ролята да ми харесва. Трябва да те предизвика нещо. Имаш и някаква мотивация, която не е само финансова.
- Какъв е мотивът ти за "Стъклен дом"?
- Мотивите за "Стъклен дом" бяха актьорите и добрият сценарий. Супермного ми харесва как играят. Асен в първата серия на този сезон беше феноменален. Аз веднага му се обадих и му казах: "Асене, ти просто ме побъркваш. Аз те познавам и знам какво би изиграл, но ти, пич, пак ме впечатли." Искам да бъда част от това, да играя с тези актьори.
Това, което ме мотивира да замина за Америка, е, че исках да играя с Кейт Бекинсейл. Даже помня, когато гледах филма "Знак на съдбата" с Джон Кюсак и Кейт Бекинсейл преди много години, когато бях дете, и си казвах: "Абе, дали някога ще играя с тях?" В един момент стана така, че снимах и с двамата.
Джон Кюсак ми каза:
 "Ти си суперсмешен",
 когато снимахме заедно
Кейт нищо не ми каза, но нищо, поне сме снимали заедно. Колкото по-големи са актьорите, толкова по-нормални са, не се превземат.
- Как се подготвяш за ролите си?
- Непрекъснато си мислиш някакви неща, крадеш от други актьори. Гледам филми и като видя нещо и ми хареса, си казвам: "Т'ва е много яко, и аз ще го направя по този начин и никой няма да се сети, че съм го откраднал." Ти просто през себе си го прекарваш.
- Има ли роля, която никога не би изиграл?
- Има роли, които съм отказвал да играя. Каниха ме веднъж в една американска комедия, в която искаха да играя арабин в един затвор, който прави фелацио на някакъв, и отказах. Друга роля, която съм отказвал, е за една мутра, която изнасилва и бие някакво момиче. Не обичам такива роли, няма да ме заредят, а напротив, ще ме натоварят. За мен киното е преди всичко.
- Би ли зарязал киното заради нещо?
- Не мисля. Това е малко като при художниците - като вземеш веднъж четката, и не можеш да спреш. Не знам какво трябва да се случи, за да спра да снимам. Не мисля, че нещо може да ме предизвика да се откажа. Не мисля и че някой би искал от мен такова нещо. Аз съм обяснил на жена ми, че всички актьори сме така.
- Когато не играеш, какво обичаш да правиш?
- Много обичам да ловя риба. Чакам предложения за риболов. Искам някой да дойде и да ми каже: "Ей, пич, знаеш ли как кълве мряната. Ела да видиш има едно страшно местенце." Обичам да се смея, обичам да готвя. Няма нещо, което да не съм готвил, и съм много добър.
Не мога само да направя хубав стек
Искам да се науча да правя от онези дебелите и сочни стекове, които изглеждат супертегави, а ти я режеш и тя се топи. Когато съм си вкъщи, аз готвя, кухнята е моя.
- Някоя от двете ти дъщерички има ли актьорски наклонности?
- Оо, и двете девойки са като мен. Едната е на 2 г., а другата на 9 г. и свири на пиано и цигулка. Иска да става певица. Аз преподавах известно време в училището, в което учи тя, но се изпокарах с всички и напуснах. Дейвид, който ми беше шеф, ми каза, че това си е неговият бизнес и аз не мога да казвам на децата, че не стават. Аз не можех да ги лъжа, щом не стават, не стават. Те след години може и да станат световни актьори, но на този етап не ставаха, как да им кажа, че не стават.